Гласовете на ужаса от град Газа: Сърцето ми плаче

Израел засилва атаките си срещу град Газа, а жителите му вече не знаят къде да отидат. Въпреки заповедите за евакуация, "червените зони", намаляващата помощ и разрушените сгради, мнозина отказват да напуснат домовете си, пише в свой материал от горещата точка DW.

"Сърцето ми се къса за Газа. Не знам каква съдба я очаква", казва палестинският археолог Фадел ал Отол, който в момента живее в Женева. Успява да напусне град Газа едва преди няколко месеца. Сега непрестанно гледа новини от дома си. Притеснява се за дъщеря си и семейството ѝ, които остават в Газа заедно с други техни близки. Притеснява се и че десетки археологически разкопки, които е работил да запази десетилетия наред, ще бъдат унищожени от офанзивата в град Газа.

Град Газа е един от най-старите градове в света и има дълга история на завоевания и окупация. Днес мнозина се страхуват, че инвазията на Израел може да разруши града и принудително да разсели жителите му завинаги. Големи части от ивицата Газа вече са обявени за "червени зони", от които на палестинците беше заповядано да се евакуират. ООН съобщава, че над 80% от анклава вече е недостъпен за палестинците.

Този четвъртък Израел заяви, че вече контролира около 40% от град Газа и възнамерява да увеличи натиска върху Хамас, чийто терористичен акт от 7 октомври 2023 г. разпали настоящата война в Близкия изток.

Най-лошото, което Газа е преживявал

В град Газа Амжад Шауа, директорът на палестинската мрежа от неправителствени организации, оценява ситуацията всеки ден. "Хората са изправени пред невъзможни решения - къде да отидат, кога да напуснат града", разказва той по телефона, докато около него се чуват експлозии. Шауа и семейството му са били разселени и сега са в южната част на ивицата Газа. Успели са да се върнат в град Газа по време на краткотрайното примирие от януари. "Страшно е. Мисля, че това е най-лошото, което Газа е преживявал. Отчайваща ситуация”, казва той и споделя, че Израел атакува от всички посоки.

В последните дни израелската армия засили атаките си срещу град Газа, изглежда с целта да принуди около един милион души, които живеят там в момента, да се изнесат от града, преди да започне наземната си офанзива в северните и източни квартали. Говорителят на армията призова зоната Муаси, близо до Рафах в Южна Газа, да се евакуира. Израел я беше обявил за "безопасна", въпреки че многократно я е бомбардирал.

Гладът затруднява евакуациите

Най-малко 63 500 души са били убити, съобщава контролираното от Хамас здравно министерство в Газа. Вероятно жертвите са дори повече - много от тях са погребани под развалините на разрушените сгради. ООН и други международни организации са проверявали данните и смятат изчисленията за достоверни. Все повече правозащитни организации и експерти обвиняват Израел, че извършва геноцид в Газа. Въпреки че решение може да отнеме години, Международният наказателен съд реши, че е "допустимо" да се гледа дело срещу Израел по обвинения за нарушаване на Женевските конвенции за геноцида в Газа.

В това време ситуацията в анклава продължава да се влошава. Хуманитарни работници като Шауа казват, че е почти невъзможно да се доставя помощ на хората. "Възможностите ни са ограничени, на терен работят основно палестинските НПО", обяснява той. По-рано световната мониторингова организация за глада IPC обяви, че в части от Газа се наблюдава най-тежката степен на катастрофален глад, който според техните оценки е "изцяло предизвикан от човека". Това усложнява изключително и евакуациите - децата, възрастните и хората със специални нужди са изтощени от липсата на адекватна храна.

Няма безопасно място с непрестанните евакуации

"Относно подслона - нямаме какво да дадем на хората", обяснява Шауа. "Хиляди семейства просто живеят на улицата. Без палатки". Почти цялото население на Газа е било разселено - в много от случаите повече от веднъж.

Шам Махмуд е майка на две деца. В телефонен разговор с ДВ тя разказва, че вече няма никакви добри варианти за тях. "Непрестанно се чуват експлозии. Без значение дали става дума за Джабалия в източната част или за град Газа", казва жената, която в момента е в града. Семейството ѝ се евакуира на юг през първата година на войната и живее в палатка. Сега не знае дали ще може да се изнесе отново - пари за транспорт или наемане на място в някоя неразрушена сграда няма. Повечето хора в Газа в момента нямат доходи. "Съпругът ми не може да плаща наем, дори само за една стая той е 1 000 шекела (около 255 евро)".

Шам казва, че не знае как ще продължат. "Децата ми живеят в ужас, особено нощем, когато се чуват експлозии. Бомбардировките са навсякъде, включително и на юг", казва 30-годишната палестинка. "Не искам да ги излагам на опасност и да умрат".

Безнадеждност в град Газа

Плажът на град Газа преди беше дом на хотели и ресторанти - места за разтуха. Отдавна работата на палестинските рибари е ограничена от израелските власти. Сега обаче е напълно забранена. Забранено е и плуването в морето. По плажа има само палатки.

Не е ясно какво ще стане с онези, които отказват да напуснат град Газа. Някои израелски медии казват, че на тях ще се гледа като на бойци на Хамас, които са легитимна цел. След близо две години война в град Газа се усеща всеобщо чувство на безнадеждност.

"Ще остана тук колкото мога, не искам пак да живея в палатка. Бомбардират навсякъде. Голяма разлика няма", казва Езедине Мохамед. 41-годишният мъж и семейството му са разселени на юг в началото на войната, но през януари са се върнали. "Животът е ужасяващ във всеки смисъл на думата. Всеки ден - смърт, страх от смъртта, унищожени домове", казва Мохамед.

"Газа вече е гробище с телата на хората, които обичаме, на мечтите и спомените ни. Аз няма да се предам, но какво остава за следващото поколение? Тези деца, които преминаха през всичко това, което никога не трябваше да ги сполетява?", пита Амжад Шауа. Археологът Фадел е сигурен, че иска да се върне. Но нищо няма да е същото. "Газа ще е тъжен град, дори да бъде възстановен. Камъните могат да се построят наново, но цивилизацията отнема години".