IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Военната машина на Путин вече е вградена в руската икономика

Кремъл няма намерение да се отдръпва

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Години на огромни разходи за отбрана доведоха страната до състояние на милитаризация, което трансформира фабрики и привлече стотици хиляди работници. Увеличението на приходите помогна да се предотврати свиването на икономиката, което направи отстъплението опасно.Руската икономика може никога да не слезе от бойното поле.

Години на огромни разходи за отбрана доведоха страната до състояние на милитаризация, което трансформира фабрики и привлече стотици хиляди работници. Увеличението на приходите помогна да се предотврати свиването на икономиката, което направи отстъплението опасно, пише Bloomberg.

Кремъл няма намерение да се отдръпва. Президентът Владимир Путин вижда трайна нужда от добре екипирана руска бойна сила – нещо, което западните лидери се опасяват, че той би могъл да използва срещу НАТО в рамките на пет години – и иска да включи процъфтяващата отбранителна индустрия в дългосрочната си визия.

Докато той изготвя плановете си, а Европа харчи милиарди за превъоръжаване на армиите си в отговор, въпросът ще бъде какво ще се случи с излишъка от танкове и ракети, които руските фабрики произвеждат.

Москва би могла да превърне това, което в момента е бреме за бюджета, в жизнеспособен източник на приходи, като продава оръжия на съюзници като Китай. Но тъй като те се трупат по източните граници на НАТО, дестабилизирайки отношенията с Европа, те рискуват да се превърнат в пасив за икономика, която вече се бори със санкции, нестабилна банкова система и забавящ се растеж .

Самият Путин гледаше отвъд евентуалния край на войната по време на посещение миналата седмица в най-стария руски отбранителен завод, заявявайки, че „търсенето на модерни въоръжени сили няма да спре дотук“.

Увеличението на военното производство на Русия е потресаващо. Преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., тя планираше да достави около 400 бронирани машини през следващата година. Сега доставя 10 пъти повече.

Освен това компанията е иновативна, като разгръща собствени производствени линии за дронове, след като те се превърнаха в неразделно оръжие в конфликта. След като първоначално се е осланяла на внос от Иран, миналата година е произвела 1,5 милиона бройки - в сравнение със 140 000 през 2023 г.

Разходите за войната обаче също са огромни. Разходите за отбрана между 2022 и 2024 г. са били най-малко 22 трилиона рубли (263 милиарда долара), според наличните официални данни. И разходите не показват признаци да бъдат ограничени през следващите три години, което води до годишен дефицит в бюджета, който вече е притиснат от санкциите.

Русия може да се обърне към последиците от Втората световна война за насоки как да използва разширените си военни фабрики: Преминаването на Съветския съюз към военна позиция през 1941 г. положи основите за превръщането му в водещ световен продавач на оръжие след края на боевете, според Татяна Орлова от Oxford Economics.

„Руско-украинската война се превърна в гигантски полигон за изпитания на нови оръжия и технологии“, каза тя. След като конфликтът приключи или премине в замразен етап, „и двете страни вероятно ще изнесат технологиите и оборудването, които са се доказали като най-успешни“. „Русия е малко вероятно да прекрати милитаризацията на икономиката си, дори в сценария на прекратяване на войната в Украйна. По-широката геополитическа конфронтация между Москва и Запада е малко вероятно да отшуми. Това ще бъде един от факторите, допринасящи за поддържането на нива на производство много по-високи от нивата преди 2022 г. в голяма част от руската отбранителна промишленост, подготвяйки се за потенциални бъдещи военни конфликти.“

Русия, която вече беше вторият по големина доставчик на оръжие на планетата след САЩ преди нападението над Украйна, едва през последните години спадна, тъй като страната използва произведеното в кампанията срещу съседната си страна. Сега има индикации, че може би отново се възражда.

Отбранителната промишленост отново участва в оръжейни панаири в Индия, Китай, Близкия изток и Африка. За първи път от шест години руски оръжия бяха представени на изложби в Малайзия и Бразилия. Предложенията обхващат цялата гама от военно оборудване. На масата са и трансфер на технологии и съвместно производство.

Държавният износител на оръжие „Рособоронекспорт“ , който управлява около 85% от продажбите в чужбина, твърди, че натрупаното търсене е довело до рекордните 60 милиарда долара поръчки, осигурявайки на фабриките гарантирано търсене и многогодишни договори.

Русия би могла да изнася военно оборудване на стойност 17 до 19 милиарда долара годишно през първите четири години след войната в Украйна, според оценки на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие, което посочва апетита в глобалния юг, където държавите искат да избегнат зависимостта от САЩ.

Един от стимулите, казва тя, е цената, като скокът в обемите на производство води до значителни икономии от мащаба, които са направили някои продукти по-евтини, отколкото преди инвазията.

Стратегията не е без недостатъци. Въпреки че представлява значителен буфер в случай на съкращаване на държавните разходи, портфолиото от поръчки на „Рособоронекспорт“, все още е по-малко от половината от годишния бюджет за отбрана. А някои потенциални клиенти биха могли да се сблъскат с натиск от Запада, подобен на Доналд Тръмп, който казва на Индия да спре покупките на руски петрол.

Нещо повече, макар военните заводи да продължат да работят – осигурявайки работни места и допринасяйки за икономическия растеж – съкращения и намаляване на заплатите са възможни, според Орлова от Oxford Economics. Износът няма да генерира достатъчно търсене, за да поддържа съоръженията да работят денонощно, както сега, каза тя.

Путин настоява, че парите, които Русия е похарчила за разработване на военно оборудване, не са били пропилени, и е сигнализирал, че разбира предстоящото предизвикателство. За да подпомогне предстоящия преход, той се застъпва не само за увеличаване на износа на оръжие, но и за по-тясно сътрудничество между отбранителните и гражданските предприятия.

Според него, така нареченото производство с двойна употреба би трябвало вече да е възможно за компоненти в сектори като корабостроенето, авиацията, електрониката, медицинското оборудване и селското стопанство.

За Путин обаче, най-важният фактор при вземането на решения ще бъде поддържането на боеспособна армия, на която може да разчита и отвъд сегашната ѝ мисия – което означава, че подобреният производствен капацитет на Русия ще остане.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата