Енергийната война, която Русия не може да игнорира в преговорите за Украйна

Докато Вашингтон разпространява „мирен“ план за Украйна, истинската война се води в тръбопроводи, рафинерии и електропреносни мрежи. От саботажа на „Северен поток 2“ – все още публично непризнат и оспорван от западните разузнавателни служби – до удари по руски депа за гориво и украински подстанции, и двете страни са насочени към енергийната инфраструктура. Русия е понесла значителен удар върху капацитета си за рафиниране и съхранение, докато украинската електропреносна мрежа и производство остават уязвими. Енергийното бойно поле преоформя лостовете си за действие – и всяко дипломатическо предложение, което го игнорира, е в разрез с реалността, пише за Forbes старши сътрудникът Кен Силвърщайн.

Мирният план на администрацията на Тръмп, както е обобщен от Ан Апълбаум , възнаграждава руската агресия, подкопава НАТО и предлага на Москва икономически и териториални облаги без отговорност. Енергийните реалности обаче показват, че Русия не е толкова доминираща, колкото се предполага в плана. Както Апълбаум пише в The Atlantic: „Централните точки на плана отразяват дългогодишни руски искания. Това не е мирен план. Това е предложение, което отслабва Украйна и разделя Америка от Европа, подготвяйки пътя за по-голяма война в бъдеще.“

Но историята с енергетиката е по-сложна. Русия загуби значителен рафинериен капацитет, петролни депа и ключови складови центрове поради украински удари с дронове и ракети. По-голямата част от щетите по рафинерията са настъпили между края на 2024 г. и средата на 2025 г., което отразява умишлена украинска кампания за нарушаване на логистиката на горивото по време на война. Например, няколко рафинерии и тръбопроводи близо до Москва и в Западна Русия са били прекъснати, което е ограничило както военните, така и гражданските доставки на гориво.

Украйна също претърпя тежки загуби : електроцентрали, подстанции и преносни мрежи са многократно засегнати, оставяйки милиони хора без електричество. Въпреки това, аварийните ремонти на мрежата, финансираните от донори трансформатори и бързата подмяна на оборудване сега възстановяват електрозахранването за дни.

Данните за енергетиката подчертават този дисбаланс. Според доклади от индустрията, руските рафинерии са губили стотици хиляди барела дневно от капацитета си за преработка поради целенасочени атаки. Прекъсванията на украинската електропреносна мрежа, макар и сериозни, все повече се смекчават чрез аварийни ремонти, внедряване на микромрежи и децентрализирано съхранение.

Европа също така рязко намали зависимостта си от руската енергия

– от около 40% от вноса на газ преди инвазията до 10% днес – което допълнително отслабва влиянието на Москва. Накратко, енергийното предимство на Русия ерозира, дори докато тя окупира украинска територия.

По-конкретно, през последната година ударите с дронове и ракети на Украйна сериозно нарушиха рафинерийския капацитет на Русия. Според Hydrocarbon Processing , украинците са деактивирали около 17% от руския капацитет за рафиниране на петрол - приблизително 1,2 милиона барела на ден. Това е извадило от строя 6,4 милиона тона капацитет. KyivPost също така съобщава, че украински дронове са елиминирали 20% от руския капацитет през август и октомври, въпреки че Русия е възстановила голяма част от щетите, като е реактивирала неизползвани рафинерийни агрегати.

В перспектива този спад в рафинерийския капацитет може да наложи значителни ограничения върху способността на Русия да изнася гориво и да генерира приходи от военно време. Експертите предупреждават, че продължаващите щети по инфраструктурата може скоро да достигнат критична точка, особено след като постоянните атаки удължават времето за ремонт, увеличават разходите за поддръжка и възпрепятстват достъпа до основни резервни части. „Киев Индепендент“ твърди, че ударите с голям обсег са стрували на Русия 4,11% от БВП ѝ през 2025 г., или 74,1 милиарда долара, въпреки че оценката зависи от допусканията за моделиране и може да се колебае с ускоряването на ремонтите.

Енергийното бойно поле променя преговорите. Мирният план надценява руското господство и слабостта на Украйна. Всъщност Украйна нанесе стратегически щети на Москва. Прекратяването на огъня, което възнаграждава териториалните придобивки, като същевременно игнорира продължаващите енергийни загуби, подкопава преговорите. На практика руската икономика и енергийна инфраструктура не са напълно непокътнати, което намалява нейното влияние.

Държавният секретар Марко Рубио призна необходимостта от отстъпки. Говорейки на 12 януари пред CBS News относно предложението на Тръмп, той каза: „И двете страни ще трябва да направят отстъпки. Не може да има мирно споразумение, освен ако и двете страни не направят отстъпки – това е факт. Ако не, това просто се нарича капитулация.“

В тази формулировка, поддръжниците твърдят, че умората от войната, изчерпаните ресурси и политическият натиск правят договорения компромис, колкото и несъвършен да е, за предпочитане пред продължаващата ескалация. Те отбелязват, че украинското ръководство е допринесло за изготвянето на плана и че временното замразяване на военните действия би могло да позволи на Европа и САЩ да стабилизират енергийните доставки и да преразпределят ресурсите.

Реализмът, разбира се, е от първостепенно значение – особено животите както на украинци, така и на руснаци, чиито войници дават живота си със стотици хиляди. В тази връзка, преговорната сила на Русия вече е ограничена.

И все пак в енергийната област Русия не е нито неуязвима, нито напълно способна да поддържа натиск за неопределено време.

Украинските удари, съчетани с европейската диверсификация на енергийните източници, означават, че Кремъл не държи всички карти. Всяка сделка, пренебрегваща тези реалности, рискува да компенсира прекомерно Москва, да възнагради агресията и да подкопае възпирането.

Залозите се простират отвъд Украйна. Сплотеността на НАТО, европейската енергийна сигурност и световните пазари са засегнати от взаимодействието на войната, дипломацията и енергетиката. Неправилната оценка на силата и печалбите на Русия може да доведе до стратегически грешки, подготвяйки почвата за бъдещ конфликт. Енергията не е периферна; тя е централна.

Предложеният план от 28 точки погрешно тълкува истинските стратегически позиции както на Русия, така и на Украйна. Като възнаграждаваме завоеванията, подкопаваме колективната отбрана и игнорираме енергийното бойно поле, ние капитулираме пред исканията на Русия и консолидираме военните ѝ печалби. Енергийната война показва, че тя не е непобедима. Всъщност Западът все още разполага с инструменти за оформяне на резултатите. Всяко споразумение, което не успява да отрази тази реалност, не е мир – това е пауза, в която следващата конфронтация може да бъде дори по-скъпа.