Защо всички военни самолети са сиви?

Цветовата схема на изтребителите и бомбардировачите не е естетическо решение, а служи за различни функционални цели: камуфлаж, термично управление, защита от корозия и подпомагане на стелт технологията. Съвременната военна боя е внимателно проектирана за тези цели – особено при стелт самолетите, където боята става част от оцеляемостта на самолета. Всъщност боята на военните самолети е много по-близка до функционална система за управление на сензорите, отколкото до обикновената боя, която човек би намерил на автомобил, пише за TNI Харисън Кас, писател и адвокат.

Изтребителите обикновено са в тъмно сиво. Има причина за това; сивото се слива с небето, мъглата и облаците, така че когато самолетът се разглежда на фона на атмосферата, той не се откроява. По-тъмните цветове биха били прекалено забележими на височина, а по-светлите биха се откроявали на фона на океаните и облаците. Нюансът на сивото, използван при самолетите, е в внимателно избрана "зона на Златокоска" – нито прекалено светъл, нито прекалено тъмен, сливащ се с типичната околна среда на самолета и правещ го по-труден за забелязване с невъоръжено око.

Доста обикновеното сиво е най-новата версия в една непрекъсната еволюция.

Още от Втората световна война изтребителите обикновено са имали цветни маркировки, ивици за нахлуване и рисунки на носа. По време на Студената война изтребителите са възприели зелени и кафяви камуфлажни схеми, предназначени за проникване на ниска височина. Но в съвременната ера, когато почти всички сражения се водят извън визуалния обхват и се набляга на стелт технологията, по-незабележимите цветови схеми са по-функционални. Все пак, с усъвършенстването на радарната и ракетната технология, визуалният камуфлаж е станал по-малко важен от управлението на сигнатурата.

Стелт самолетите се отличават с това, че не използват обикновена боя, а разчитат на стелт покрития с материали, поглъщащи радарните вълни (RAM), предназначени да намаляват радарните отражения и да поглъщат електромагнитната енергия. Съставен от феритни частици, проводими материали и полимери, RAM се нанася внимателно върху композитната обшивка. Разбира се, RAM е по природа капризен; дебелината трябва да е еднаква, така че нанасянето е скъпо и отнема много време. След нанасянето RAM изисква постоянна и щателна поддръжка; стелт покритията са крехки и трудоемки, повреждат се от времето, скоростта и топлината, които са постоянни фактори за всеки изтребител. Но при стелт изтребителите, където боята е буквално част от стелт системата на самолета, поддръжката е необходима за оцеляването.

Различните самолети имат различни нужди, освен само визуалното прикритие, и следователно различни схеми на боядисване. F-22 Raptor има металически сив вид благодарение на радарно-абсорбиращ финишен слой. F-35 Lightning II има матово-сиво покритие благодарение на по-гладка интеграция на покритието. Някои бомбардировачи и специализирани самолети имат различни нужди; B-2 Spirit и F-117 Nighthawk имат черен цвят, оптимизиран за нощни операции и невидимост, докато SR-71 Blackbird е боядисан в черно за управление на топлината.

Боята на самолета е проектирана и да се бори с природните стихии. Военноморските самолети са покрити с устойчиви на корозия слоеве, например, които са критични за съхранението им в солена вода. Други самолети трябва да се справят с операции в пустинята, които с времето разграждат покритията чрез силно излагане на ултравиолетови лъчи и абразия от пясък. И, разбира се, много самолети са подложени на свръхзвуков полет, който натоварва слоя боя с екстремна скорост, топлина и съпротивление на вятъра.

Днес цветовите схеми са част от архитектурата за оцеляване на самолетите – особено за стелт самолетите. Но тъй като визуалният камуфлаж става все по-малко важен, управлението на мултиспектралната сигнатура се превърна в основния фактор при избора на боя.