Гърция на ръба на дипломацията, балансира между Европа и Турция

Атина е подложена на нарастващ натиск от Берлин и НАТО да смекчи позицията си относно ролята на Турция в новата отбранителна рамка на Европа, като рискува както регионалния баланс, така и отношенията си с мощни съюзници в ЕС

През следващите месеци гръцкото правителство ще трябва да върви по политическо въже – да балансира не само крехкото спокойствие в гръцко-турските отношения, но и връзките си с най-влиятелните сили в Европа, пише To Vima.

Германският външен министър трябваше да посети Атина в понеделник, но визитата беше отложена поради срещата на върха за мира, организирана от Доналд Тръмп в Шарм Ел Шейх. Въпреки това натискът на Берлин върху Атина остава силен: според тях Гърция трябва да смекчи съпротивата си срещу участието на Турция в програмата SAFE – инициативата Стратегическо въоръжение за Европа, считана за първата важна стъпка към европейска отбранителна автономия. И германците не са сами.

Натиск от Берлин и НАТО

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте – наскоро назначен и бивш министър-председател на Нидерландия – пое щафетата в Копенхаген по време на срещата на върха на Европейската политическа общност. Срещата му с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис имаше за цел да прецени намеренията на Атина.

Там Мицотакис повтори – според информациите за четвърти път от миналото лято – че Гърция няма да даде съгласие за достъпа на Турция до европейските фондове за отбрана, докато Анкара поддържа своя casus belli (заплаха за война) срещу Гърция. Той повдигна и въпроса за „сивите зони“ – спорни територии в Егейско море, за които Турция претендира.

За Атина тази позиция вече е политически утвърдена. Отстъпването от нея би било трудно, особено след като въпросът е навлезе в гръцката вътрешнополитическа арена. Очаква се премиерът да го повдигне отново в днешния парламентарен дебат по външната политика.

Брюксел отговаря

Когато в сряда беше попитан за натиска на Германия върху Гърция, говорителят на Европейската комисия по въпросите на отбраната Томас Рение потвърди, че Турция – заедно с Южна Корея – наистина е подала заявление за присъединяване към инициативата SAFE.

„Заявлението ще бъде разгледано от Комисията“, каза Рение. „Ако получи положителна оценка, тя ще бъде предадена на Европейския съвет. Ако Съветът одобри препоръката, тогава могат да започнат двустранни преговори за участието на Турция в SAFE.“

Рение подчерта, че „Европейската комисия споделя опасенията на някои държави членки“, което е ясна препратка към възраженията, повдигнати от Гърция и Кипър. Той отбеляза обаче, че регламентът SAFE включва гаранции, които осигуряват, че никоя трета страна не може да действа против интересите на която и да е държава членка на ЕС.

Това се отнася до член 16 от регламента SAFE, приет след силно лобиране от страна на Атина. Въпреки че е неясен по отношение на това какво представлява „интерес“ или „действие“, членът осигурява поне минимална защита за Гърция.

Атина в ъгъла?

Истинският тест обаче е дали Турция ще бъде задължена да подпише двустранно споразумение с ЕС – нещо, което според Гърция би изисквало единодушно одобрение от всички 27 държави членки. Това ефективно би дало на Атина право на вето.

Позицията на Гърция е ясна: освен ако Анкара официално не оттегли своя casus belli – парламентарно решение от 1995 г., което разрешава война, ако Гърция разшири териториалните си води в Егейско море отвъд шест морски мили – Атина ще блокира участието на Турция. Обръщането на тази десетилетна позиция е политически немислимо в Турция, където тя остава въпрос на национална гордост.

Това оставя Гърция в капан между външния натиск от европейските й партньори и геополитическата реалност на една окуражена Турция – сега незаменим играч в региона и ключов партньор както за Вашингтон, така и за Брюксел.

Дипломатическите линии остават твърди

На въпроса на To Vima дали последните събития в Близкия изток и повишеният дипломатически статус на Турция биха могли да предизвикат преосмисляне на позицията на Гърция, говорителят на външното министерство Лана Зиоху беше категорична.

„Външната политика на Гърция не се диктува от други“, каза тя, като повтори, че докато се изисква единодушие и Турция продължава да заплашва с война, Атина ще поддържа ветото си.

Външният министър Йоргос Герапетритис беше също толкова ясен:

„Очевидно е, че отмяната на casus belli е предпоставка за продължаване на всякакви дискусии.“

Между европейските гиганти и сянката на Анкара

В крайна сметка Атина трябва да поддържа деликатен баланс – да защитава националните интереси, като същевременно избягва дипломатическата изолация.

В Турция възраженията на Гърция вече доминират в заглавията, като президентът Реджеп Тайип Ердоган изрази познатото си възмущение от това, което Анкара счита за „интернационализация“ на двустранните спорове.

Междувременно, европейските сили – по-специално Берлин и Париж – считат участието на Турция в европейското сътрудничество в областта на отбраната за почти даденост. Това присъствие, макар и непряко, вече е осигурено чрез стратегически партньорства, съвместни предприятия и придобивания, в които участват големи отбранителни компании като италианските Leonardo и Piaggio, както и чрез двустранни споразумения като тези между Турция и Испания.

Допълнителна сложност добавя фактът, че партньорите извън ЕС могат да получат достъп до 15% от общите средства на SAFE без да е необходимо официално споразумение – пропуск, който допълнително усложнява позицията на Гърция.

Засега Атина остава на ръба – опитвайки се да запази равновесие в дипломатически акт с висок залог, който може да определи бъдещето на европейския отбранителен ред.