IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Ердоган е по-малко обичан в Европа, но по-необходим

Тръмп винаги се е разбирал добре с турския си опонент

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Турция предприе стъпки, които изглеждат като пренасочване към Запада, включително намаляване на вноса на руски петрол и природен газ и поръчка на изтребители Eurofighter от Обединеното кралство.

Западът се нуждае от Турция поне толкова, колкото Турция се нуждае от тях, като Европа изисква единна стратегия за справяне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пише в анализа за Bloomberg колумнистът Марк Чемпиън.

Увереността на Ердоган в репресиите се засили от неговата незаменимост за Запада поради нахлуването на Владимир Путин в Украйна, което превърна Турция в ключов играч в региона.

Турция наскоро предприе редица стъпки, които заедно изглеждат много като пренасочване към Запада. Тя намали вноса на руски петрол и природен газ; обмисля американски и южнокорейски компании пред съществуващ руски партньор за изграждането на втора атомна електроцентрала; поръча изтребители Eurofighter на стойност 8 милиарда паунда (10,5 милиарда долара) от Обединеното кралство; и, чрез собствените си големи отбранителни компании, подписа съвместни предприятия за разработване на дронове с британската BAE Systems Plc и италианската Leonardo SpA.

Но това не е Турция, която се обръща на Запад; това е Западът, който се обръща към Турция,

защото Доналд Тръмп е в Белия дом, а европейците преживяват мрачна нощ в душата си за това как ще се въоръжат и защитят. Много просто казано, сега те се нуждаят от Турция поне толкова, колкото тя се нуждае от тях.

Тръмп винаги се е разбирал добре с Реджеп Тайип Ердоган, защото той е от типа силни хора, които американският президент харесва, със споделена враждебност към стария либерален ред. Турция е и все по-важен и способен геополитически играч, способен да допринесе за постигането на победи на Тръмп в Сирия, Газа, Кавказ и другаде.

Чувството е взаимно. В Овалния кабинет на Тръмп Ердоган получава уважение, а не пренебрежение или, още по-лошо, лекции за унищожаването на демокрацията и свободата на словото у дома. Ситуацията му е подобна на тази на Мохамед бин Салман, саудитският владетел, който ще посети Вашингтон следващата седмица. Нито един от двамата не беше поканен по време на администрацията на Джо Байдън, защото - с много основателна причина - не се вписваше в основаната на ценностите външна политика, която се опитваше да възстанови.

За разлика от тях, Тръмп и Ердоган вече са се срещали два пъти тази година и очевидно отношенията вървят добре. Дни след първата им среща на среща на върха на Организацията на Северноатлантическия договор през юни, Министерството на правосъдието на САЩ оттегли обвиненията в подкуп срещу турски изпълнител, обвинен в манипулиране на договори на съюза. На срещата си в Белия дом през септември двамата мъже сияеха, докато подписваха сделка за 43 милиарда долара за закупуване на течен природен газ от САЩ от Турция. Все още има напрежение около собствеността на Турция на руските системи за противовъздушна отбрана С-400, но имаше и индикации, че смятат, че може да се очаква решение.

Ердоган е по-малко обичан в Европа, но по-необходим

Например, Турция обмисля закупуването на Eurofighter, за да диверсифицира военновъздушните си сили поне от 2022 г. Но досега Германия - партньор в консорциума, който произвежда самолетите - блокираше продажбата. Първоначално това се случваше главно заради трансграничните военни операции на Турция в Сирия. Съвсем наскоро, през април, заради отстъплението ѝ от демокрацията. Сега това вето е вдигнато, защото Европа е ограбвана от геополитиката. Това със сигурност не се дължи на подобренията в турската демокрация.

Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и кандидат за президент от основната опозиционна Републиканска народна партия, беше арестуван през март и тази седмица му бяха повдигнати обвинения в 142 престъпления, които общо носят присъди от над 2000 години затвор. Това е правен фарс в най-гротескния му вид. Прокурорите също така предявяват неправдоподобни съдебни искове срещу самата РНП. А само миналия месец антитерористичната полиция арестува главния редактор на вече рядко срещания критичен към правителството телевизионен канал Tele1 по обвинения в шпионаж.

Ключът към увереността на Ердоган в удвояването на репресиите е, че той е най-големият печеливш от неразумното решение на Владимир Путин да нахлуе в Украйна. Това го направи незаменим за Запада и следователно недосегаем. Турция не иска Русия, съперник за господство в Черно море, да притежава още пристанища или брегова линия, така че тихомълком помогна с въоръжаването на Украйна. В същото време обаче отказа да се присъедини към западните санкции, което ѝ позволи да печели изключително много от тях, като купува руски петрол на отстъпка и действа като транзитен пункт за руска търговия.

Това беше късмет, от който Ердоган се нуждаеше във време на екстремни икономически икономии и нарастваща непопулярност у дома. Благодатта от руската агресия създаде икономическо пространство за нов финансов екип, който да се пребори с бурно нарастващата годишна инфлация до 33% миналия месец от максимума от 80% през август 2022 г., дори докато поддържаше растежа на ниво от около 4% до 5%.

Бившият турски дипломат Синан Улген, сега директор на истанбулския мозъчен тръст за външна политика EDAM, смята, че Европейският съюз (ЕС) е пропилял шанса да задържи Турция в демократичния лагер, когато е насърчил Ердоган да изпълни критериите, необходими за започване на преговори за членство през 2005 г., само за да могат Франция, Кипър и някои други страни след това да спрат преговорите, оставяйки ги в кома. По същия начин блокът отказа да подобри митническия съюз на Турция с ЕС - сделка, която Улген помогна да се договори - или дори да улесни безвизовото пътуване.

Това може и да е вярно, но фактът е, че Европа и САЩ трябва да работят с Ердоган. Местоположението на Турция и контролът ѝ върху достъпа до Черно море са стратегически важни както винаги. Тя разполага с големи въоръжени сили, много по-разширена и усъвършенствана оръжейна индустрия, плюс работна сила и индустриална база, които са от нарастваща стойност за застоялите, застаряващи и скъпи икономики на Европа.

Европа се нуждае от единна стратегия за справяне с Ердоган

и трябва да се поучи от собствените му отношения с Путин. Двамата лидери успяха да разделят различията си, ограничавайки сериозни конфликти на интереси – от Сирия до Кавказ и Украйна – като същевременно работят в тясно сътрудничество в други области. Това може да се направи и трябва да се направи, защото Ердоган също иска да намали зависимостта си от Русия и няма да бъде на власт вечно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата