$160 млрд. за Украйна: Защо Европа може да бъде принудена да плати огромната сума?

Дори ако войната приключи утре, Европа може да бъде задължена да плати 135 милиарда евро (близо 160 милиарда долара) през следващите две години, за да поддържа Украйна на повърхността. Брюксел изглежда няма план Б в ръкава си.

За първи път предупредих през септември 2024 г., че използването на обездвижени руски активи за финансиране на военните действия в Украйна би обезкуражило Русия да иска мир. Нищо не се е променило оттогава. Русия поддържа предимство на бойното поле, има финансови резерви, изключително ниски нива на дълг по западните стандарти и може да си позволи да продължи да се бори, въпреки човешката цена. Путин очевидно изчаква европейците да свършат, знаейки, че те ще останат без пари преди него, пише за Responsible Statecraft Иън Прауд, нерезидентен сътрудник в Института Куинси.

Засега стратегията му изглежда работи, защото Украйна няма пари, а Европа – нежелаеща да види Украйна тласната към неизгодно мирно споразумение – стене под задължението да намери решение. През май също така съобщих, че „Украйна вече иска повече пари, за да продължи бойните действия през 2026 г., сигурен знак, че президентът Володимир Зеленски няма планове да сложи край на войната“.

По това време вероятната цена на военните действия за още една година се оценяваше на около 43,3 милиарда долара. Оттогава сметката се е увеличила до 63 милиарда долара през 2026 г. и, според МВФ, до 136,6 милиарда долара през следващите четири години.

Европа просто не разполага с това ниво на свободно финансиране.

В резултат на това европейските политически лидери изпадат в паника, тъй като огромният бюджетен дефицит на Украйна се завръща у дома.

Всички пари ще бъдат вливани в украинската хазна за покриване на ежедневните разходи, като само сметката за отбрана струва 172 милиона долара всеки ден в момента, в сравнение със 140 милиона долара на ден преди една година. И тъй като бюджетните прогнози на Украйна се увеличават, а не намаляват , тези пари няма да са вечни.

В този момент човек би могъл да се изкуши да си помисли, че огромните разходи за отбрана на Украйна, които представляват около 63% от бюджета на украинското правителство , ще се стопят, ако войната приключи тази година, в отговор на мирната инициатива на президента Тръмп. Но подобно предположение, страхувам се, е погрешно. Европа оказва натиск върху САЩ да не ограничават размера на близо един милион войници на украинската армия в никакво мирно споразумение. В най-добрия случай Украйна може да реши постепенно да намали размера на армията си с течение на времето. Но това все пак би оставило голяма черна дупка в бюджета за няколко години напред. И все пак една голяма армия няма да се изплати и европейците ще трябва да платят сметката.

Може би не е изненадващо, че белгийците казват „ не “ на използването на обездвижени активи в страната си за финансиране на фискалния дефицит на Украйна. Премиерът де Вевер твърди, че това ще провали водените от САЩ усилия за прекратяване на почти четиригодишната война, като обезкуражи Русия да се установи, което ни връща към точката, която изложих преди 15 месеца.

По-дълбокият проблем за Белгия обаче е опасението, че санкционирането на експроприацията на руски държавни активи на нестабилна правна основа би навредило на финансовата ѝ репутация и би отблъснало инвеститорите от развиващия се свят. Базираната в Белгия Euroclear, където се съхраняват обездвижените руски активи, разполага с 4 трилиона долара държавни активи от цял ​​свят. Да започнем да „изяждаме пилето“ на тези активи, както се изразява белгийският премиер, като по същество отдаваме тези активи назаем на Украйна, би могло да „ навреди на репутацията на Белгия като надежден финансов център и да подкопае доверието в еврото и финансовата система на ЕС“.

Както се очакваше, това доведе до буря от протести от други европейски държави, които оказват нарастващ натиск върху Белгия да отстъпи и по този начин да освободи средства за каузата на Украйна. Но както де Вевер е посочвал многократно, тези европейски държави, например Германия, Франция, Холандия и Люксембург, не предлагат да освободят обездвижени руски активи в своите юрисдикции и по този начин да споделят финансовия риск. Нито пък са склонни да подкрепят заема на активи, държани в Белгия, с гаранции за изплащане на част от разходите, в случай че Русия предприеме успешно съдебно оспорване след края на войната. Така че засега Белгия се въздържа и блокира заема, с малко признаци, че ще се откаже.

В резултат на това въпросът беше отложен за декември за окончателно решение, което щеше да даде време на еврократите в Брюксел да повлияят на непокорните си белгийски домакини. Ако не може да се постигне споразумение, Украйна е изправена пред перспективата да остане без пари за борба, тъй като е лишена от достъп до западните капиталови пазари, предвид мораториума си върху изплащането на дълга

Това поставя Европейската комисия (ЕК) в позиция евентуално да се наложи да набере капитал на пазарите, за да отпусне безвъзмездна помощ на Украйна за покриване на финансовите ѝ нужди през 2026 г.

От 2024 г. насам западните спонсори на войната в Украйна постепенно преминаха от предлагане на безплатни пари към заеми, най-вече последният голям заем от Г-7 от 50 милиарда долара , който беше договорен през юни 2024 г. Но тъй като съотношението на националния дълг на Украйна към БВП се е увеличило от 49% през 2021 г. до 109% сега, натрупването на още дълг върху опустошената от войната страна може буквално да се равнява на убиване на Украйна с доброта.

Заемът за репарации очевидно е бил предназначен като средство да накара Русия да плати, така че нито Украйна, нито Европа да се налага.

Усилията за намиране на извънбюджетни средства за плащане на войната в Украйна винаги са били „ неприлично търсене на алтернативи на финансирането от западните данъкоплатци“. Казано по-просто, европейските правителства, затруднени от финансови средства, не могат лесно да си позволят да дадат на Украйна собствени пари в момент, когато техните правителства са изправени пред нарастващи политически препятствия у дома от страна на националистическите партии.

Основните европейски политически лидери остават твърдо против идеята за прекратяване на безсмислената война в Украйна. Те ще платят цената за това на изборите през следващите години, тъй като голямата фискална тежест от военните разходи подкопава легитимността им у дома. Това е още по-депресиращо, че беше толкова напълно предвидимо.