IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Магическото мислене на САЩ за Украйна

И все пак параметрите на руския мир са били ясни много преди 28-точковото предложение

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

За всеки, който е следил отблизо този конфликт, би трябвало да е очевидно, че близо четири години по-късно Русия е в много по-лошо положение, отколкото беше през февруари 2022 г. Икономиката ѝ, колкото и устойчива да е била, сега е в тежко положение. С неконтролируема инфлация и лихвен процент от 16,5%, Русия е на постоянен път към рецесия. Има недостиг на работна ръка, особено на висококвалифицирана работна ръка. Има и недостиг на работна ръка за руската военна машина (не е изненадващ факт, предвид астрономическия брой жертви, може би над милион души, които Русия е понесла). По-ниските цени на петрола затрудняват Кремъл да запълни дупките в бюджета си, което води до по-ниски разходи за области, които не са пряко свързани с войната, като здравеопазване и образование. Русия се оказва все по-зависима от Китай като източник на ключови технологии и като пазар за руски въглеводороди; подобна зависимост прави Русия дълбоко уязвима към капризите на Пекин, пише Foreign Affairs.

Накратко, тази война направи Русия по-бедна, ускорявайки нейния край като потенциална велика сила. Но макар траекторията на Русия към незначителност да е твърде ясна, агресивното ѝ поведение към съседите ѝ (част от него очевидно е признак на отчаяние в Кремъл) е в полза на Запада. Войнствеността на Путин, включително неговото хвалебствено и напълно нереалистично твърдение, че е готов за война с Европа „точно сега“, помага на европейците да се съсредоточат върху необходимостта от дългосрочен план за сдържане на Русия. От 2022 г. насам НАТО се разраства бързо и безпроблемно, като Швеция и Финландия укрепват северния фланг на алианса. Междувременно страхът от преливане на войната в Украйна в Източна Европа – подтикнат от безсмислените провокации и склонността на Москва към хибридна война – доведе до увеличаване на разходите за отбрана и все по-тясно сътрудничество в областта на отбраната в рамките на Европейския съюз. Всичко това е много лошо за Русия, която просто не може да си позволи дългосрочна конфронтация с най-могъщия съюз в света.

Разбира се, Украйна е изправена пред огромни собствени трудности. Те включват намирането на хора за бой и финансирането на военни операции. В страната нараства и негодуванието срещу методите на управление на украинския президент Володимир Зеленски и предполагаемата корупция на някои от неговите сътрудници, като например Андрий Ермак, бившият началник на кабинета на президента. Руснаците наистина постигнаха известни успехи на бойното поле, но не от вида, който би оправдал оптимизма, който Путин толкова отчаяно се опитва да изкаже. В действителност и двете страни губят тази война. Въпросът е коя ще загуби първа. Няма причина да се смята, че Русия – все още затънала в Донбас след четири години – внезапно ще постигне пробиви на бойното поле, които ще доведат до незабавна капитулация на Киев. Вместо това, всички индикации сочат към война на изтощение, която нито една от страните не може да доведе до смислен край.

Параметрите на мира

Путин многократно е заявявал, че Русия иска мир в Украйна. Но както Карл фон Клаузевиц запомнящо се е изразил, агресорът „винаги е миролюбив“, доколкото би предпочел да нахлуе без опозиция. По негово време Йосиф Сталин е говорил за важността на хващането на „знамето на мира“ като начин за обединяване на световното обществено мнение около съветската кауза (която в неговия случай често е била война). Путин е твърдо в рамките на тази традиция. Но неговите миролюбиви изявления – обусловени, каквито и да са, от изискването Украйна да се предаде на исканията на Русия – наистина влияят на това как много хора на Запад възприемат войната в Украйна. Интуитивно е привлекателно да вярваме, както прави Тръмп, че мирът може да е зад ъгъла, ако само западните представители дадат шанс на руснаците и им предложат нещо.

И все пак параметрите на руския мир са били ясни много преди 28-точковото предложение да обърка западните столици през ноември.

Сърцето на Тръмп е на правилното място: прекратяването на война, която вече е отнела стотици хиляди животи, изглежда разумна цел. А ангажиментът на Тръмп с Москва вече донесе важни дивиденти. Например, Кремъл смекчи дрънкането си с ядрени оръжия. В същото време Съединените щати не бива да изглеждат твърде нетърпеливи за мир. Това неизменно е лоша стратегия за преговори. Прекаленото желание за каквото и да било обикновено показва слабост, а в този случай Съединените щати очевидно са в силна позиция. Те подкрепят благородната кауза на страна, която се е превърнала във фактически американски съюзник, страна, която Вашингтон може да си позволи да подкрепя за неопределено време. Подкрепата за украинските военни усилия струва на Съединените щати много по-малко, отколкото която и да е от последните им войни в Близкия изток.

Нещо повече, макар да е вярно, че Украйна иска да прекрати тази война възможно най-скоро, тя не е отчаяна да капитулира пред агресора. Украинските социологически проучвания на общественото мнение – например тези, проведени от Киевския международен институт по социология тази есен – показват огромно противопоставяне на идеята за доброволно отстъпване на каквато и да е територия на Русия, която все още е в украински ръце. Значително мнозинство от украинците също се противопоставят на отказването от каквато и да е територия.

Общественият консенсус в Украйна е, че това е война за национално оцеляване. Докато този консенсус преобладава, Съединените щати нямат основателна причина да принуждават Украйна да прави големи отстъпки на Кремъл. Ако тези отстъпки обслужваха националните интереси на САЩ, със сигурност щеше да е друг въпрос. Но Съединените щати не печелят нищо от капитулацията на Украйна пред Русия. Точно обратното. Съединените щати не бива да искат да позволят на ревизионистка, агресивна държава, намерена да демонтира водения от САЩ международен ред, да спечели голяма европейска война. Следователно националните интереси на САЩ се обслужват най-добре, като продължат да предоставят разузнавателна информация и военно оборудване на Украйна, особено когато съюзниците на САЩ в Европа са щастливи да плащат за американско оръжие. Наред с други ползи, подобен американски ангажимент ще помогне на Москва да стигне до заключението, че тази война е неспечелима, което може да доведе до истинско желание за мир и готовност за необходими отстъпки.

Сключването на сделки си струва само когато тези сделки служат на ясна и добре обмислена цел. Съединените щати не бива да се отчайват да постигнат мир, който е от полза за противниците на САЩ за сметка на съюзниците на САЩ и самите Съединени щати. Вашингтон няма да спечели нищо от това да предложи на руснаците спасителен пояс под формата на спонсорирани от САЩ мирни преговори, които принуждават Украйна към ефективна капитулация и отговарят на основните искания на Путин.

За да предложим аналогия, отстъпването пред Русия сега би било малко като президентът Роналд Рейгън през 1983 г. да принуди афганистанската опозиция да приеме съветските искания. С каква цел? И как това би било от полза за Съединените щати? Рейгън никога не е имал подобно намерение и е продължил да подкрепя афганистанската съпротива, в крайна сметка принуждавайки Съветите да преосмислят целите си в Афганистан. Всъщност, съветското ръководство почти веднага осъзна грешката на нахлуването си (точно както днес мнозина в руското ръководство безспорно разбират глупостта на нахлуването в Украйна). Но високомерието и инерцията държаха Съветите затънали в неспечелената война още няколко години. В крайна сметка, съветският президент Михаил Горбачов, описвайки Афганистан като „кървяща рана“, се отказа. Решението му да се изтегли от Афганистан през 1989 г. сега се разглежда като важен елемент в историята на съветското свиване на войските и в крайна сметка имперския колапс на Съветския съюз. Това не би било възможно, ако Рейгън – воден от общото желание за мир – беше улеснил сделка, която би оставила Съветите окопани в Кабул.

Тръмп трябва да признае, че въпреки висцералните ужаси на войната, не бива да бърза да налага лоша сделка

Европейците очевидно отчаяно искат да играят по-голяма роля в конфликта. Ако Европа продължи да финансира покупките на американско оръжие за Украйна – което, по всякакъв начин на споделяне на тежестта, те със сигурност трябва и са готови да направят – тогава все още има време да се постигне по-добра сделка. Не се изисква много от Съединените щати да проявят търпение и да останат на страната на украинците и техните европейски поддръжници. Ако Тръмп може да покаже на американската общественост, че разходите за войната в Украйна се поемат предимно от Европа, а не от Съединените щати, тогава той няма да бъде толкова ненужно притиснат да предаде Украйна на Русия.

Най-хубавото нещо, което може да се случи на Русия, е тя да открие границите на своя империализъм по трудния начин – като се затъне в Украйна. За разлика от това, спечелването на войната (а това е, което Путин очевидно се надява да постигне, независимо дали на бойното поле или чрез мирни преговори) само би разпалило допълнително гордостта на Путин и би насърчило по-голяма агресия. Русия трябва да се изправи пред последствията.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата