Въпросът остава: Кои са били хората, стреляли по деца в Сараево, като на сафари?

На мястото, където като десетгодишно дете през октомври 1992 година е бил прострелян от снайперист, Елведин Сулджич днес стои неподвижно и мисли за лице, което никога не е виждал. Кой е бил човекът, който е стрелял по него и по стотици други деца по време на обсадата на Сараево?

Спицаста Стиена е била едно от снайперските гнезда на тогавашната Армия на Република Сръбска.

От това място снайперистите са имали пряка видимост към улица "Елвединова" в стария градски квартал Седреник.

"Бях обърнат с гръб така и си играех с децата. Чух нещо като автоматичен откос. Всички деца избягаха, разпръснаха се, но аз бях улучен", спомня си Елведин за раняването си през 1992 година.

Той разказва, че снайперистът не се е задоволил с един изстрел.

"Продължи да стреля, опитваше се да ме довърши, умишлено да ме убие".

Хасан Юсович, съсед на Елведин и таксиметров шофьор, също знае, че снайперистът е бил настойчив в намерението си да убие детето.

"Чуваше се само стон. Казаха, че едно дете е ранено".

Хасан имал автомобил и решил да откара Елведин в болницата.

"Стрелбата започна отново. Обръщам се – детето е на задната седалка, лежи, цялото в кръв, буквално разкъсано, кръвта беше навсякъде по седалката. Включих на скорост и потеглих с пълна газ към болницата. Детето плачеше, беше в съзнание. Задното ми стъкло се пръсна, едно парче ме удари. Пробило беше и калника", разказва той.

По време на почти 4-годишната обсада на Сараево, обкръжено от Армията на Република Сръбска, според данни на организации на жертвите и присъди на международни съдилища, всяко десето дете — над 1 600 — загинало в града, е било убито от снайперски изстрел. Повече от 14 000 деца са били ранени.

Елведин никога не е разбрал кой е човекът, който го е прострелял. Нито един снайперист от армията на Република Сръбска не е бил подведен под отговорност, въпреки че според решенията на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия снайперската кампания е била насочена към тероризиране на цивилното население на Сараево, където са били убити повече от 11 000 души.

Повече от 30 години по-късно медиите в Босна и Херцеговина и по света отново съобщават за убийствата на жители на Сараево от снайперисти. Този път, сякаш самият терор не е бил достатъчен, случаят придобива ново измерение след започването на разследване от прокуратурата в Милано за т.нар. "снайперски туристи" и "сараевско сафари".

Разследване, започнало преди издаването на книга

В началото на ноември италианските медии съобщиха, че прокуратурата в Милано е започнала разследване срещу "уикенд снайперисти", които, според информация на писателя и журналист Ецио Гавацени, са плащали големи суми, за да бъдат отведени до позиции на Армията на Република Сръбска около Сараево и там, най-често "за забавление", да убиват жители на обсадения град със снайперски пушки.

След няколко опита на Радио "Свободна Европа" да вземе интервю от него, Гавацени косвено даде да се разбере, че не желае да говори. Междувременно той проведе пресконференция в Милано, на която съобщи, че през февруари ще публикува книга за "снайперското сафари".

Гавацени за първи път споменава пристигането на чужденци на бойното поле още през 1995 година в статия, публикувана във вестник Corriere della Sera, след което започва да пише трилър по темата. По думите му скоро осъзнал, че знае твърде малко, и се отказал. До 2022 година и документалния филм "Sarajevo Safari" на словенския режисьор Миран Жупанич.

И във филма, и в публикациите от 2025 година ключова фигура е Един Субашич — пенсиониран офицер от Армията на Босна и Херцеговина. Той твърди, че разузнавателните служби на армията са получили информация за пристигането на италианци след ареста през 1993 година на сръбски доброволец от Парачин в сараевското селище Храсно Брдо.

"Тогава научихме, че съществува ‘сафари’ — че хора плащат за услугата да стрелят, за разлика от други наемници. Срещнахме се с италианските разузнавателни служби, които тогава бяха част от УНПРОФОР в Сараево. Предадохме информацията и поискахме случаят да бъде разследван. Много бързо, в началото на 1994 година, получихме отговор, че в Италия е открито мястото, откъдето всичко е започвало, и че намесата на италианските власти е сложила край на това", повтаря Субашич пред медиите през ноември и декември.

Никой обаче не дава отговор на въпроса защо Италия, след ужасяващите разкрития, не е започнала разследване и не е подвела под отговорност организаторите и участниците.

"Свободна Европа" потърси коментар от италианските разузнавателни служби, прокуратурата в Милано, както и чрез италианското посолство в Сараево и генералния консул на Босна и Херцеговина в Милано, но никоя от тези институции не даде отговор.

Гавацени твърди, че участниците са се събирали в Триест, след което са пътували до Белград, а оттам — до Сараево, до снайперските позиции, откъдето, според разследването, са стреляли по жителите на града.

Летището в Триест заяви, че не разполага с данни за полети от 90-те години, тъй като подобна информация се съхранява само две години.

"Разбирате, че абсолютно всичко, абсолютно всичко, свързано с полети отпреди повече от тридесет години, вече не съществува — дори и в паметта. Дори статистическите данни за трафика от онези години, които днес се пазят в системите ни, са ограничени до общи сведения, без конкретика за произход, дестинация, превозвач и други детайли", се казва в отговора на летището.

Гавацени не посочва дали самоличността на някой от разследваните за "предумишлено убийство, утежнено от жестокост и низки подбуди" е известна.

"Сафарито" пред Хагския трибунал

Думата "сафари", използвана за описване на пристиганията на хора, които стрелят за забавление около обсадения град, е спомената още през 2003 година в Хагския трибунал по време на свидетелските показания на защитен свидетел C-017 по делото срещу Слободан Милошевич.

Свидетелят назовава Никола Рибич, с прякор Канада, защото идвал от Канада, и заявява, че той е дошъл "на сафари — да ловува хора".

Не може с пълна сигурност да се установи кога и как Рибич е пристигнал, но е известно, че е бил родом от Босна и Херцеговина.

По-късно Рибич се присъединява към специалното подразделение "Белите вълци" на Армията на Република Сръбска, създадено през 1993 година, с което прекарва войната. Частта е била в състава на Сараевско-Романийския корпус и е действала от сръбските позиции на Требевич, хълма Мошевац и Еврейското гробище — известно снайперско гнездо.

"Вероятно нещо го е привлякло обратно към корените му и затова е дошъл от далечна Канада, където са били родителите му, за да се присъедини към сръбската армия", казва Янко Шешлия, бивш член на "Белите вълци", който отрича да е имало туристи, стрелящи срещу жители на Сараево срещу заплащане.

По думите му е имало чуждестранни доброволци, дошли по идеологически причини - от Русия, Украйна, източни страни, както и французин без сръбски произход.

Свидетелства и отричания

Че Рибич е останал повече от уикенд, потвърждават видеозаписи от вземането на заложници от редиците на ООН в Пале, както и последвал съдебен процес в Канада. Там Рибич е осъден на три години затвор за връзването на миротворци за стълбове с цел предотвратяване на планирани удари на НАТО по сръбски позиции.

Емир Рамич, директор на Института за изследване на геноцида в Канада, заяви, че има информация за участие на няколко лица и че канадската съдебна система може да започне подготвителни разследващи действия.

Славко Алексич, четнически командир в окупирания сараевски квартал Грбавица, също е споменал Рибич, но отрича да е имало "богати туристи", дошли да стрелят срещу цивилни.

Американският пожарникар Джон Джордан обаче свидетелства през 2007 година в Хага, че е виждал чуждестранни "сафари убийци" и е чувал, че най-търсените им "трофеи" са били деца и красиви жени.

"Какви са тези хора?"

"Какъв човек е този, който стреля по нея, когато беше на три години?", пита Рифат Байрович — баща на Сенидa, ранена от снайперист в квартал Храсно Брдо.

Подобно на него, Елведин и днес живее с въпросите и последиците от това престъпление.

"Идвам тук, за да усетя какво е изпитвал той в онзи момент. Най-много бих искал да го видя тук и да го попитам за какво е мислел, когато е стрелял по мен. И не знам дали съжалява или се радва, че съм останал жив".

Очаква се прокуратурата в Милано да информира обществеността за резултатите от разследването през март 2026 година. Ако бъде повдигнато обвинение и вината бъде доказана, това ще бъде първият случай в Европа, в който човек ще понесе съдебна отговорност за снайперските убийства на цивилни в Сараево.

Междувременно съдебните органи в Босна и Херцеговина разследват твърденията, но до момента нито един снайперист не е осъден за убийствата на цивилни, особено на деца, в Сараево.