Мъртъв ли е световният ред? Европа може да спаси части от него

„Можете да говорите колкото искате за международни тънкости, но ние живеем в реалния свят, който се управлява от сила, който се управлява от принуда, който се управлява от мощ. Това са железните закони на света, които съществуват от началото на времето.“

Миналата седмица Стивън Милър даде ясен израз на мнението, че глобалната справедливост е приказка след атаката на Доналд Тръмп срещу Венецуела и заплахите за превземане на Гренландия. Докато заместник-началникът на кабинета на президента на САЩ по политиката изглеждаше възхитен от идеята, други се притесняват, че САЩ разрушават така наречения ред, основан на правила, пише в коментар за Ройтерс главният редактор на Breakingviews Хюго Диксън.

Следвоенната система от международни закони и норми е на път. Тя претърпя голям удар в резултат на нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., тормоза на Китай над съседите си и сега, когато Тръмп размахва тежестта си. Президентът на САЩ дори каза миналата седмица: „Не ми е нужно международно право“.

Но това не означава, че световният ред е напълно мъртъв. Други страни, особено в Европа, могат да спасят нещо от него, особено ако се насочат. Дори Съединените щати може евентуално да започнат да го ценят отново.

Идеята, че могъщите държави принуждават по-слабите да изпълняват волята им, е древна. Гръцкият историк Тукидид е писал през 5 век пр.н.е.:

„Силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва“.

Но древният произход не прави една теория правилна. Макар че държавите често действат в свой собствен интерес, това не е закон на природата, камо ли закон на морала.

Като начало, държавите често са заключавали, че е в техен просветен интерес да се лишат от свободата да разгърнат властта си върху другите – знаейки, че анархията може да бъде лоша и за тях. Освен това, държавите понякога са заемали мнението, че трябва да се стремят към демокрация, свобода, права на човека и справедливост, както и към собствения си интерес.

Именно такива възгледи са довели до системата от международни закони, норми и институции в ерата след края на Втората световна война. Въпреки че този период не беше период на вечен мир, относителното му спокойствие помогна за създаването на по-добри условия на живот за много хора.

Въпреки това, той зависеше от подкрепата на САЩ. Сега, когато най-голямата суперсила в света се е отказала от системата, ще бъде много по-трудно да се избегне пълно безредие.

Китай няма да е от голяма полза.

Втората най-могъща държава в света подкрепя руската инвазия в Украйна. Тя също така иска да завземе Тайван, заплашва Япония, има редица гранични сблъсъци с Индия и се опитва да доминира в Южнокитайско море.

Европейският съюз (ЕС) е единственият орган, който би могъл да спаси части от световния ред – особено ако може да обедини така наречените средни сили като Австралия, Бразилия, Канада, Индия, Индонезия, Япония, Мексико, Южна Корея, Турция и Обединеното кралство. ЕС е втората по големина икономика в света. Включете тези други страни и техният комбиниран икономически продукт миналата година беше 44 трилиона долара – с над 50% по-голям от този на Съединените щати.

Трябва да се признае, че реакцията на Европа на нарушаването на нормите от страна на Тръмп беше слаба. Повечето европейски лидери отказаха да критикуват военните му действия във Венецуела. И докато няколко от тях публикуваха изявление в подкрепа на правото на Гренландия да определя собственото си бъдеще, те не споменаха президента на САЩ – въпреки факта, че Гренландия е част от Дания, член на ЕС.

Лесно е да се разбере защо Европа е избрала да не реагира по-настоятелно. Тя отчаяно се нуждае Тръмп да се придържа към Украйна. Ако той принуди Киев да сключи мизерна сделка с Русия, собствената сигурност на Европа ще бъде застрашена.

Най-добрата стратегия на Европа е да се опита да постигне достоен край на войната в Украйна възможно най-бързо, за да не е вече толкова зависима от Вашингтон. Иронията е, че за това се нуждае от американска сила. Следователно, миналата седмица имаше смисъл Обединеното кралство да помогне на Съединените щати да задържат санкциониран петролен танкер, който плаваше под руски флаг. Всъщност европейците трябва да се надяват, че Тръмп ще засили натиска върху Москва, сега, когато е усетил вкуса си да се налага.

Европа също трябва да изгради собствена военна мощ, така че Русия, Китай и Съединените щати да не могат да ѝ казват какво да прави. Въпреки че някои държави като Германия започват да го правят, това ще отнеме години. Много страни все още не осъзнават необходимостта от спешни действия.

Междувременно Европа и други страни ще трябва да страдат,

както е писал Тукидид. Но те все още не са безпомощни.

Като начало, те могат да сключват сделки помежду си за развитие на общите блага. Планираното търговско споразумение между ЕС и клуба Меркосур от южноамерикански държави, което получи предварително одобрение в петък, е добър пример.

Нещо повече, Тръмп не е диктатор и външната политика на САЩ не е окончателно решена. Някои членове на неговата Републиканска партия са недоволни от заплахите за нахлуване в Гренландия – опасявайки се, че това би подкопало НАТО, би играло в ръцете на Русия и Китай и по този начин би отслабило Съединените щати. Дори държавният секретар Марко Рубио заяви, че би предпочел да получи Гренландия без използване на военна сила.

Въпреки че популярността на президента се повиши след операцията във Венецуела, републиканците все още вероятно ще загубят контрол над поне Камарата на представителите на междинните избори през ноември, според пазарите за залагания. Ако е така, властта на Тръмп ще бъде намалена. В навечерието на Втората световна война британското правителство отпечата плакати с лозунга „Запазете спокойствие и продължете напред“. Европа би могла да приеме същото мото днес.