Защо контролът над ядрените оръжия не е остарял

Възходът на конкуренцията между великите сили дава на Съединените щати още повече причини да инвестират в международни рамки за сътрудничество за контрол над ядрените оръжия.

Около 80 години след бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, световната общност продължава да се бори със стратегическите, политическите и етичните последици от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия. Двуполюсната конкуренция по време на Студената война някога определяше глобалната ядрена динамика, но днес ситуацията е по-сложна, като включва множество държави с ядрени оръжия, нововъзникващи технологии и променящи се геополитически съюзи. Какви са движещите сили на съвременната надпревара във въоръжаването с ядрени оръжия? Какви рискове представляват тези съревнования? И какви са някои от възможните пътища към стабилност в един все по-мултиполярен свят?

Еволюцията на надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия

По време на Студената война Съединените щати и Съветският съюз се впуснаха в масивно натрупване на ядрени оръжия, подтикнати от теорията за възпиране, идеологическото съперничество и страха от уязвимост. Краят на Студената война намали напрежението, но не премахна ядрените оръжия. Вместо това глобалната система се превърна в многополюсна среда с девет държави, разполагащи с ядрено оръжие, всяка от които с различна стратегическа култура и проблеми, свързани със сигурността. Въпреки че по-голямата част от държавите в Организацията на обединените нации подкрепиха принципа на ядреното разоръжаване, нито една от настоящите държави, разполагащи с ядрено оръжие, не е приела тази концепция или дори не е направила малки стъпки в тази посока, пишат за TNI проф.по политически науки Стивън Цимбала и пенсионираният военен капитан от ВМС Лорънс Корб.

Няколко фактора в момента подхранват модернизацията на ядрените оръжия и потенциалната надпревара във въоръжаването:

Технологични иновации: Хиперзвуковите оръжия, кибервъзможностите, изкуственият интелект и противоракетните системи въвеждат нови несигурности относно оцеляването на ядрените арсенали.  Друг източник на потенциална нестабилност е нарастващата ефективност на конвенционалните оръжия за прецизни удари на дълги разстояния, с разрушителни способности, които могат да провокират ответен ядрен първи удар или атака. В допълнение, съвременните информационни и производствени системи, в сравнение с тези от по-ранните поколения, съкращават времето между концепцията и прототипа, както и между прототипа и масовото производство.

Регионални съперничества: Регионалната военна конкуренция между Индия и Пакистан, Северна Корея и Южна Корея, Китай и Индия, както и между Китай, Северна Корея, Япония и Съединените щати, заплашва да ескалира конвенционалната война до първа употреба на ядрено оръжие и дори без да се преминава ядрения праг, да изостри регионалните и глобалните ядрени напрежения.

Ерозия на контрола над въоръженията: Оттеглянето от споразумения за контрол над ядрените оръжия, като Договора за ядрените сили със среден обсег (INF), заедно с отслабването на новото споразумение START, което в момента е на изкуствено поддържане, създаде ситуация на аномия в контрола над въоръженията, която провокира конкурентно недоверие между ядрените сили и повишена несигурност по отношение на тяхното ядрено-стратегическо мислене.

Конкуренция между великите сили: Почти неизбежното появяване на Китай като трета ядрена суперсила създава допълнителна ос на несигурност в сравнение с двустранното съперничество от времето на Студената война между Съветския съюз и Съединените щати. Участието на Китай в някаква тристранна форма за обмен на стратегическо мислене относно ядрените оръжия и контрола над въоръженията е съществено, макар и много трудно, изискване за всички три държави и техните военни лидери.

Рискове и последствия от подновяването на надпреварата във въоръжаването

Стратегическа нестабилност: Стремежът на държавите да притежават по-сложни и разнообразни арсенали увеличава риска от грешни преценки. Технологиите, които съкращават времето за вземане на решения – като хиперзвуковите планерни летателни апарати или системите за ранно предупреждение, базирани на изкуствен интелект – могат да увеличат вероятността от случайно или превантивно използване на ядрено оръжие.

Пътища към регионална ескалация: В Южна Азия кратките времена за полет на ракетите и неясните доктрини значително увеличават нестабилността на кризата между Индия и Пакистан. На Корейския полуостров разширяващите се способности на Северна Корея поставят под въпрос традиционните рамки за възпиране. В Европа ядрената позиция на Русия и реакциите на НАТО създават нови несигурности, напомнящи динамиката на Студената война, но с повече участници и по-малко ограничения.

Икономически и алтернативни разходи: Програмите за ядрена модернизация изискват огромни финансови инвестиции. По този начин за много държави стремежът към ядрени способности отразява компромис между възприеманите ползи за сигурността и дългосрочните нужди на обществото. Дори в рамките на отбранителните нужди има важни компромиси между предпочитаните оръжейни системи и поддържащата инфраструктура. Например, в случая на Съединените щати разходите за разработване и разгръщане на предложената противоракетна отбранителна система „Златен купол” могат да се конкурират с изискванията на военните служби за нови поколения настъпателни стратегически ядрени оръжия.

Нормативни и етични съображения: Продължаващата зависимост от ядрените оръжия повдига дълбоки етични въпроси. Хуманитарните последствия от всяка ядрена размяна – умишлена или случайна – биха били катастрофални. Потенциалното подкопаване на нормите срещу ядрените опити и срещу безразсъдните заплахи за първи удар с ядрено оръжие заплашва десетилетия на напредък в избягването и управлението на ядрени кризи.

Бъдещи пътища: ескалация или сдържаност?

Възстановяването на контрола над въоръженията ще изисква творчески подходи, които отразяват днешните многополюсни реалности. Потенциалните стъпки трябва да включват: разширяване на мерките за прозрачност сред ядрените държави; разработване на нови споразумения, които да отразяват нововъзникващите технологии; и укрепване на каналите за комуникация при кризи, за да се намалят грешките в преценката.

Технологичните „черни лебеди“ имат потенциал да обърнат досегашните механизми за успокояване на ядрените държави от страховете от превантивен ядрен удар. Тъй като изкуственият интелект, кибероперациите и автономните системи стават все по-свързани с ядреното командване и контрол, държавите ще се нуждаят от нови норми или споразумения, за да предотвратят дестабилизиращо използване. Изходна точка може да бъде установяването на общо разбиране за „червените линии“ в кибер-ядрените взаимодействия.

В региони с остри ядрени напрежения специално адаптирани дипломатически рамки могат да помогнат за намаляване на рисковете. Мерките за изграждане на доверие в Южна Азия, подновяването на диалога на Корейския полуостров и дискусиите за европейската сигурност биха допринесли за стабилността. Спирането на растежа на броя и смъртоносността на нестратегическите или тактическите ядрени оръжия, в контекста на запазването на регионалното възпиране и сигурност, е от непосредствено значение.

Неправителствените организации, академичните институции и международните органи продължават да играят решаваща роля в оформянето на публичния дискурс, генерирането на изследвания и застъпничеството за мерки за намаляване на риска. Тяхното влияние може да бъде особено важно, тъй като официалните дипломатически канали се сблъскват с политически пречки. Едно от предизвикателствата е относителната липса на изследвания в областта на ядреното възпиране и контрола над въоръженията в изследователските университетски катедри в момента, в сравнение с периода на Студената война и непосредствено след нея.

Ядрената надпревара не е нито нещо от миналото, нито тайнствена тема. Нейното всеприсъствие се посредничи чрез технологичните промени, геополитическата конкуренция и променящите се глобални властови структури.

 Бъдещето на ядрената стабилност ще зависи от изборите, които държавите правят днес – дали да преследват неограничена конкуренция или да инвестират в рамки за сътрудничество, които намаляват рисковете и насърчават дългосрочната сигурност. Въпреки че предизвикателствата са огромни, възможностите за иновативна дипломация, технологично управление и подновен ангажимент към контрола над въоръженията предлагат пътища към по-безопасно бъдеще.