С приятели като Путин кой има нужда от врагове?

Когато сирийска бунтовническа армия нахлу в Дамаск преди малко повече от година, Русия не обърна внимание на ситуацията, докато дългогодишният ѝ съюзник Башар Асад бързо беше отстранен от власт.

Този месец, когато президентът Тръмп разположи елитни американски войски във Венецуела, за да залови Николас Мадуро, друг проруски лидер, отговорът на Москва се ограничи до осъждане на "неоколониализма и империализма".

Сега, когато иранският режим е под натиск от протести и е възможна въздушна атака на САЩ, Москва не показа никакви признаци, че е готова да се притече на помощ на най-големия си останал съюзник в Близкия изток.

Нежеланието или неспособността на Кремъл да предложи смислена подкрепа на режимите в Иран, Сирия и Венецуела е удар не само по усилията на Путин да представи Русия като глобална сила, но и по опитите му да изгради съюз от антизападни държави.

Американската операция във Венецуела представляваше двойно неудобство за Кремъл поради очевидния провал на системите за противовъздушна отбрана С-300 и Бук-М2, които Москва беше доставила, но според съобщенията не е гарантирала, че работят.

"След Венецуела ще бъде много по-трудно да се прокарат тези идеи", каза източник, близък до руското правителство, пред Meduza, руски опозиционен уебсайт. "Съюзниците е малко вероятно да видят Русия като надежден партньор и защитник. Не става въпрос за специфичните ресурси на Венецуела, които биха могли да бъдат използвани, а за начина, по който бяха обработени. Това е загуба на имидж: силните държави не се отнасят така със съюзниците си."

След като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г. и започна модернизация на военните си способности, Путин се похвали, че Москва е на път да си върне статута на свръхсила, който беше загубила с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. "Чуйте ни сега", каза той през 2018 г., докато представяше нови "непобедими" ядрени оръжия, за които твърдеше, че могат да избегнат американските противоракетни отбранителни системи.

Сега мелодията му е забележимо различна. В реч за външната политика в Кремъл в четвъртък Путин осъди "тези, които... смятат за допустимо да диктуват волята си, да поучават другите и да издават заповеди", но не направи пряка препратка към свалянето на Мадуро от Вашингтон или заплахите на Тръмп да бомбардира Иран.

Той също така не каза нищо за изземването от американските специални части на петролен танкер под руски флаг от сенчестия флот, който Москва използва, за да заобикаля западните санкции. Освен това Кремъл запази мълчание по отношение на заплахите на Тръмп срещу Куба, руски съюзник от съветската епоха.

Неспособността на Русия да защити съюзниците си е отчасти резултат от проста липса на ресурси

С армията на Путин, затънала в Украйна, във война, която той представя като екзистенциална за Русия, той е принуден да направи прагматичен избор между конфликт, който смята, че може да спечели, и такива, които потенциално биха я довели до пряка конфронтация със Съединените щати.

"На международната сцена Путин все повече играе ролята на "хартиен тигър", каза Абас Галямов, бивш писател на речи на Кремъл, който сега е политически анализатор. "Докато се стреми към статут на суперсила, той не успя да създаде необходимата икономическа база. В резултат на това той има много амбиции, но по-малко ресурси, за да ги подкрепя."

Някои руснаци, подкрепящи войната, открито завиждаха на успешната операция на Вашингтон за залавянето на Мадуро и я сравняваха с неуспешния опит на Москва да неутрализира президента Зеленски през 2022 г. "Ето това наричам аз специална военна операция", написа един от тях в приложението за съобщения Telegram.

Затегнатите американски и европейски санкции срещу Русия заради войната в Украйна изглеждат болезнени. Приходите на Русия от износ на петрол и газ спаднаха с 24% миналата година до най-ниското си ниво от 2020 г. насам.

Кремъл все още е склонен да поддържа приятелски отношения с Тръмп, защото се надява той да окаже натиск върху Украйна да сключи мирно споразумение, което да постигне повечето, ако не и всички цели на Москва във войната, казват анализатори.

Въпреки че позицията на американския лидер се колебаеше драстично, откакто се завърна на поста си миналата година, Тръмп често обвинява Киев, а не Москва, че е пречка за мира.

"Мисля, че Путин е готов да сключи сделка. Мисля, че Украйна е по-малко готова", каза той в сряда.

Институтът за изследване на войната, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, заяви, че Русия "ще продължи усилията си да спечели благоразположението на Тръмп с надеждата да осигури благоприятен изход в Украйна, дори за сметка на своите партньори, защото войната в Украйна остава абсолютен стратегически приоритет на Русия".

Подписаното между Иран и Русия споразумение за стратегическо партньорство миналата година не включваше пакт за взаимна отбрана. През юни, когато Израел бомбардира Техеран и американски ракети насочиха ядрените съоръжения на режима, Москва твърдо остана встрани.

Въпреки че Тръмп заяви, че иранският режим е спрял да убива протестиращи - неговото условие за прекратяване на ударите - не е ясно дали е изключил военния вариант от дневния ред.

Джон Лоу, анализатор по външна политика в Центъра за нови евразийски стратегии, заяви, че изоставянето на Иран от Москва се основава на хладнокръвен анализ на ситуацията. Иранската технология за дронове някога е играла жизненоважна роля за укрепването на военната машина на Кремъл, но оттогава Москва копира и модернизира оръжията. Огромна фабрика в Татарстан, в руския Поволжки регион, сега произвежда десетки дронове Shahed от ирански тип на ден, без да е необходима помощ от Техеран.

"Руснаците дояха иранците за това, което струваха", каза Лоу, който беше първият представител на НАТО в Москва през 90-те години на миналия век. "Те извлякоха стойността, от която се нуждаеха по това време, и не чувстваха, че трябва да дадат много в замяна."

Докато завръщането на Тръмп на президентския пост породи надежди в Москва, че Русия ще получи свобода да действа както сметне за добре в страни, които смята за свой заден двор, Лоу каза, че Кремъл "все още се бори" да разбере политиката на американския лидер "Америка на първо място".

"Всичко звучи чудесно за Москва, докато американците не започнат да обмислят някаква форма на смяна на режима в Иран", каза той. "И тогава картината изглежда много различна."

Анализът е на Марк Бенетс за The Times.