Полша е изградила най-голямата армия в Европейския съюз, но не е напълно подготвена за съвременна конфронтация с Русия, според The Washington Post .
След 2022 г. Варшава рязко увеличи военните си разходи и размера на въоръжените си сили. Полша сега харчи най-много за отбрана в НАТО като процент от БВП. Освен това, тя има най-голямата постоянна армия сред страните от ЕС.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. страните в цяла Европа се ангажираха да станат по-подобни на Полша.
Правителствата започнаха да настояват за укрепване на армиите си. Фабриките преминаха от производство на граждански продукти към производство на танкове и самолети. Подтикнати от президента на САЩ Доналд Тръмп, европейските членове на НАТО миналата година се ангажираха да изразходват 5% от брутния си вътрешен продукт за сигурност, отбрана и свързана с това инфраструктура.
Докато някои страни се мъчеха да постигнат по-ранната цел на НАТО от 2% от БВП за отбрана, миналата година Полша достигна 4,7%, което е най-високият процент в алианса. Тя е петата по население и шестата по големина икономика в Европейския съюз, но разполага с най-голямата постоянна армия в блока.
Докато Европа се опитва да се превъоръжи за двойната заплаха от руската агресия и безразличието на САЩ, Полша вече е постигнала тази цел. Поне според цифрите. Предизвикателството е, че дори и докато страните се борят да изградят своите способности, естеството на заплахата се е променило.
Нарушенията на полското въздушно пространство от руски дронове и саботажът на важна железопътна линия подчертаха неадекватността на конвенционалната армия – типа, който Полша е изградила толкова успешно – за противодействие на нов стил хибридна война. Няма съмнение, че Полша е европейски модел на милитаризация. Просто не е ясно дали това е подходящият вид милитаризация за бързо променящата се рискова обстановка.
„Започнахме да се подготвяме за по-конвенционален вид война“, каза полският заместник-министър на отбраната Павел Залевски в интервю. „Оказа се, че по-евтините средства, а именно дроновете, могат да бъдат много успешни и да донесат много важни тактически предимства на фронта, особено в сравнение с много скъпите, по-конвенционални оръжия.“
В понеделник генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи остра критика към европейските лидери, които са предложили, че Европа трябва да бъде в състояние да се защитава сама, без САЩ, като заяви, че това би било практически невъзможно, особено без възпиращата сила на ядрения арсенал на САЩ.
„Ако някой тук отново мисли, че Европейският съюз или Европа като цяло могат да се защитят без САЩ, нека продължава да мечтае“, заяви Рюте в реч пред Европейския парламент. „Не можете. Ние не можем. Имаме нужда един от друг.“
Това оставя европейските нации в средата, без най-големите и мощни оръжия и най-новата и гъвкава технология за дронове.
Едно от най-големите предупреждения дойде късно една нощ през септември, когато около 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство. Полските и НАТО сили отговориха, като свалиха няколко от дроните в конфронтация, която политическите лидери и анализатори разгледаха като тест на отбранителните системи на НАТО от страна на руския президент Владимир Путин. Оттогава Полша изстрелва изтребители многократно в отговор на руските ракетни и дронови удари в Украйна, близо до полската граница.
През ноември железопътна линия през Полша, използвана за доставка на помощ за Украйна, беше взривена в това, което премиерът Доналд Туск нарече „безпрецедентен акт на саботаж“. Външният министър на Туск, Радослав Сикорски, обвини Русия в „акт на държавен тероризъм“.
Междувременно полските социални медии бяха заляти с дезинформация, целяща да посее раздор, като убеди поляците, че дроновете са украински. Много от публикациите изглеждаха като произхождащи от руски актьори или ботове, според експерти.
Полша работи за укрепване на отбраната си срещу хибридна война.
Дали тези усилия са адекватни, е предмет на дебат. Томаш Шатковски, който е бил заместник-министър на отбраната и посланик в НАТО по време на предишното консервативно правителство на Полша, се притеснява, че реакцията на сегашното центристко правителство е била твърде „импровизирана“.
„Въпреки че като цяло продължаваме в правилната посока, все повече се убеждавам, че е крайно време за по-цялостни аналитични и планови усилия на стратегическо ниво“, заяви Шатковски.
Отбранителната позиция на Полша има дълбоки исторически корени. Векове наред, според Ланг, Полша е била „пешка на великите сили“, заклещена между Германия (а по-рано – Прусия) на запад и Русия на изток, които заедно периодично са изтривали Полша от картата.
След падането на комунизма в Полша през 1989 г. страната се зае да гарантира, че повече няма да бъде доминирана от големи съседи като Съветския съюз. „Целта беше да се работи за създаване на ситуация, в която Полша вече няма да бъде толкова лесна мишена за агресия“, каза Ланг.
Между 2014 г. – когато Русия нахлу и незаконно анексира Кримския полуостров от Украйна – и 2025 г., Полша приблизително удвои размера на въоръжените си сили и утрои военните си разходи.
Съюзниците на Полша обаче не винаги споделяха убеждението на Варшава, че Русия представлява опасност за Европа. „В Полша имахме единодушно възприятие за заплахите, което за съжаление не беше споделяно от най-близките ни съюзници“, каза Залевски.
Това започна да се променя през 2014 г., макар че едва след пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. – и особено след като Тръмп даде ясно да се разбере, че на САЩ не винаги може да се разчита да защитят Европа – европейските съюзници на Полша наистина се задействаха с нещо, което се доближаваше до чувството за спешност на Полша.
Но ако действията на Тръмп са подтикнали Европа да се фокусира върху отбраната, те са създали дилема за Полша.
Много поляци бяха шокирани, когато миналата година американската армия обяви, че изтегля персонала и оборудването си от летището в Ясионка, близо до източния полски град Жешов, което от 2022 г. беше основният център на САЩ за военна и хуманитарна помощ за Украйна.
„След три години в Ясионка това е възможност да оптимизираме присъствието си и да спестим на американските данъкоплатци десетки милиони долари годишно“, заяви генерал Кристофър Донахю, командващ генерал на американската армия в Европа и Африка.
В момента в Полша има около 8500 американски войници, заяви Залевски пред парламентарната комисия по отбрана миналата седмица, което представлява по-голямата част от около 9900 войници от съюзническите страни, разположени в Полша. Това е спад от около 10 000 американски войници в Полша в началото на 2025 г.
Още по-голям шок настъпи, когато администрацията на Тръмп представи своята национална стратегия за сигурност през декември, в която се омаловажаваше руската заплаха и вместо това се акцентираше върху рисковете за Европа, свързани с миграцията, като се предупреждаваше, че континентът е изправен пред „изчезване на цивилизацията“.
Залевски се опита да се фокусира върху положителните страни на стратегията за Европа, като изтъкна, че дори и да подчертава несъгласията, тя показва, че САЩ се интересуват от европейската сигурност и стабилност. Но той добави:
„Разбира се, Русия е най-голямата заплаха за сигурността. Бих я нарекъл екзистенциална заплаха за Европа.“
Според експертите, за да се противопостави на тази заплаха, Полша ще се нуждае не само от стратегическа промяна, но и от финансова. Полша е инвестирала много в остарели военни системи, които обвързват голяма част от средствата на страната, каза Ланг. Въпросът, според него, е: „Как можем да продължим с тях и едновременно с това да преминем към модерни, гъвкави технологии като дроновете?“
Въпреки че Украйна е доказала, че по-малка страна може да се противопостави на Русия, полските лидери настояват, че целта им не е да се подготвят за конфликт един на един с Русия, а да укрепят способностите си като част от по-широкия алианс на НАТО.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Wall Street отвори с понижения на индексите, цената на петрола отново пое нагоре*
Цените на жилищата в София забавят ръста си, в Бургас намаляват за тримесечие
Семейството зад H&M увеличава дела си, усилията за възстановяване са без резултат
Продажбите на "Стара планина холд" растат с над 8% до почти 98 млн. евро към края на август
Правителството отпуска по 50 евро на 550 хил. души заради скъпите горива
Виртуален ПОС за абонаментни услуги: по-малко забравени плащания
Рецепта за ябълков сладкиш с канела
Силно преработените храни отключват рак, диабет и сърдечни заболявания?
"Ел Ниньо" носи опасни жеги: Над 450 000 души може да загинат до февруари 2027 г.
ЦРУ предупреди: Русия е картографирала подводните кабели на световната банкова система
Пожарът край Михилци остави 15 души извън вилите им за нощта
Мачовете по телевизията днес, 24 септември
Ясно е кой ще бъде съотборник на Макс през 2027-а
Секси журналистка отряза Хамилтън в сайт за запознанства + СНИМКИ
Бомба от "Армията": ЦСКА искал Мъри Стоилов за треньор
Спешна среща на „Лаута“, след като шеф на Локо Пловдив хвърли оставка
Рами Киуан разби конкуренцията и донесе втори медал за България
Таро карта за 24 септември, четвъртък - Подарък от съдбата
Дневен хороскоп за 24 септември, четвъртък
3 зодии ще изпитат голямо щастие на 26 септември - Пълнолуние в Овен
Мързелива сръбска баница – гибаница
Таро карти за октомври 2026 за всяка зодия
Билкови средства при запек: кое наистина помага на женския организъм
Възможно ли е да получа инфаркт, без да разбера?
Запек при възрастни – лечение и подходящи средства
От първия ден в градината до поредната хрема и с какво можем да я предотвратим?
Само 46% от младите европейци познават факторите, влияещи върху фертилитета
Какво стои зад сексуалните фетиши?
Безплатни очни прегледи за пациенти с макулна дегенерация и диабетна ретинопатия в ИСУЛ
Електромобилите се оказват по-издръжливи от тези с ДВГ
За четвърти път във Варна – Музикален форум „Нощ на Хоровете“
10% е дялът на електромобилите в България
Търсят мераклии за зелени инвестиции във Варна
37 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
XII турнир по художествена гимнастика „Морски звезди" и Приз „Меглена Михайлова" събира близо 450 състезатели във Варна