Как войната в Украйна може да намери решение на Балканите?

След близо година на хаотични, периодични усилия за договаряне на прекратяване на огъня в Украйна, администрацията на Доналд Тръмп остава дълбоко ангажирана в преговорите за прекратяване на войната. Не е изненадващо, че териториалните отстъпки остават най-трудната тема - на жаргона на Тръмп, "размяна на територии". И досега дипломатите не са измислили нищо, което би могло да реши проблема, пише Foreign Policy.

Разликата между предложението на Русия и контрапредложението на Украйна

Несъответствието между първоначалния проруски план от 28 точки, който се появи през ноември 2025 г., и преработената украинско-американско-европейска версия говори много за това колко далеч остават Украйна и Русия.

Планът от 28 точки призовава за международно признаване на всички територии, държани в момента от Русия, както и за обозначаване на цялата Луганска и Донецка област като руска. Планът се равнява на ултиматум за капитулация пред украинските сили и перфектно позиционира Русия в крайна сметка да възобнови кампанията си в по-добра позиция.

Контрапредложението от 20 точки призовава за спиране на боевете по сегашните линии, които биха се превърнали в линии на контакт. Украйна отказва да признае за законни каквито и да е от руските придобивки в Източна Украйна или Крим.  Киев заяви, че може да приеме предложените от Вашингтон демилитаризирани зони и свободна икономическа зона в контролираната от нея част от Донецка област, но също така иска да бъде включена и контролирана от Русия територия с еквивалентен размер.

В празнината между тези предложения се намесва Едуард П. Джоузеф, американски анализатор по международни отношения и бивш преговарящ за Балканите. В скорошна статия Джоузеф предлага да се използва моделът на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН (ССОН), която беше приета през юни 1999 г. и потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора), но призовава за "значителна автономия и смислено самоуправление за Косово".

След единодушно гласуване в ССОН, Косово беше очистено от сръбската и косовската албанска армия и поставено под временна администрация на ООН с международни сили за сигурност. Близо 27 години по-късно Косово остава протекторат на ООН - макар и такъв, в който избрани косовски служители до голяма степен управляват и се самоконтролират.

Джоузеф твърди, че логиката на отлагането на правния въпрос за суверенитета от Резолюция 1244 - а именно кой притежава Косово - е ключова за относителния мир, който цари там от 1999 г. насам. Косовските албанци се управляват в система, която са обявили за независима държава, но която нито Сърбия, нито Русия (както и пет страни членки на ЕС и други държави) не считат за такава.

Сърбия продължава да счита Косово за част от своята федерация, както е посочено в Резолюция 1244. Важно е да се отбележи, че Русия, като член на Съвета за сигурност на ООН, подкрепя Резолюция 1244 и настоява тя да бъде напълно спазвана.

Какво би могло да включва едно споразумение от косовски тип?

Приложено към Украйна, споразумението може да включва международни мироопазващи сили, водени от ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които да заменят украинските въоръжени сили в онези части на Западен Донбас, които са част от Донецка област, но не са под руска окупация. Руските войски биха останали там, където са сега. А всички въпроси за суверенитета биха били оставени настрана, докато референдумите в Източна Украйна и Крим окончателно не установят суверенитета.

Това със сигурност би било горчиво хапче за Украйна.

Киев би загубил дори символичен суверенитет над Донбас и околните райони. Но тази промяна на посоката би позволила на украинския президент да спре войната, която имаше толкова жестоки и опустошителни последици за неговия народ – и която може да стане още по-лоша, особено ако Съединените щати се изтеглят.

Въпреки условията, които сега са неприемливи за повечето украинци, президентът Володимир Зеленски би могъл да продаде плана си на своите граждани, като се има предвид, че целият Донбас - всъщност цяла Украйна в границите ѝ от 1991 г. - няма веднага да стане руски. В крайна сметка жителите на всичките пет източни региона на Украйна, които Русия се опитва да претендира, биха решили коя държава има господство над тях. Това би обезсилило спонсорираните от Русия референдуми от 2014 г. и 2022 г.

В полза на Украйна, международните мироопазващи сили на място по линиите на контакт биха представлявали част от гаранцията за сигурност, която Зеленски отдавна търси, и биха проправили пътя за повече. Украйна би имала буферна зона от международни сили между себе си и Русия.  Подобно споразумение би позволило и на украинците, които понастоящем живеят в Западен Донбас - около 200 000 души живеят в зоната на съпротивата, включително градовете Константин и Нивка, Славянск и Краматорск - да останат там и би позволило на избягалите да се върнат в безопасна среда.

Може да има други войски - макар и не на НАТО - като гаранти за сигурността в други части на страната. Това не е толкова далеч от демилитаризираните зони за свободна търговия, които Зеленски каза, че Украйна ще обмисли.

Най-трудно би било да се убеди Русия, въпреки че би имало много предимства и за тях.

Първо, войната, която изтощава ресурсите му, ще приключи. Освен това украинските войски и националните символи на страната ще изчезнат от регионите, които Русия желае. Това е много по-малко, отколкото Русия иска, а именно цяла Украйна, но е начин президентът Владимир Путин да спаси репутацията си и да убеди руснаците, че огромните разходи на страната са си заслужавали. Също така, ако премахването на санкциите беше част от пакета, Русия наистина би могла да се намеси.

Джоузеф твърди, че участието на Русия в Резолюция 1244 в Косово увеличава вероятността тя да се намеси по подобен начин в Украйна. Той вече знае как работи подобен политически процес.

Украинците отхвърлят сравнението с Балканите

Много украинци от своя страна ще отговорят както писателката Оксана Забужко, която, попитана от Foreign Policy за предложението на Джоузеф, заяви:

"Не вярвам, че този "мирен план" - както и всеки друг, който има за цел да запази руската държава в сегашното ѝ състояние, а не да я фрагментира в интерес на глобалната сигурност - е достоен за сериозно обсъждане."

Освен това украинците са склонни категорично да отхвърлят сравнението с Балканите.

"Косовският прецедент", пише Володимир Горбач, директор на Института за трансформация на Северна Евразия, украински мозъчен тръст, в имейл до Foreign Policy, "не може да реши въпроса за руската агресия и окупация на Украйна. В Косово имаше етнически конфликт, а не чужда окупация и опит за анексиране."

Освен това, продължава Хорбач, "така наречените мирни усилия на Тръмп също не могат да бъдат приложени, защото той започва с погрешна оценка на целите на руснаците в тази война. Тези фалшиви усилия са оформили мнението на наблюдателите, че основната пречка за прекратяване на войната е териториалният въпрос."

Хорбах е абсолютно прав, че намерението на Путин не е да раздели Източна Украйна, а по-скоро да подчини напълно страната и да унищожи нейната националност. Но има смисъл да се ангажираме още сега, в преговорите, които са в ход и в които Украйна участва активно. Може би Съединените щати и Европа, работейки заедно, могат да посредничат за примирие, което да даде на украинския народ отсрочка - по-дълга, а не по-кратка . от тази отвратителна война.

Зеленски очевидно иска това. А може би и Путин също започва да осъзнава, че Русия няма да подчини цяла Украйна, нито ще заеме много по-голям дял от този, който заема в момента.

Улф Брунбауер, директор на Института Лайбниц за изследвания на Източна и Югоизточна Европа в Регенсбург, Германия, заяви пред Foreign Policy в имейл, че творческото мислене е добре дошло и че има смисъл да се разработят решения на място и за двете страни:

"Така че компромис, който оставя известна неяснота засега, изглежда по-добър от безкрайна война. Дори когато икономическите проблеми на Русия се влошават, изглежда, че снарядите, ракетите и хората ѝ не свършват - поне не толкова бързо, колкото Украйна. Компромисът, предложен от Джоузеф, поне би попречил на Русия да завземе територии, които Украйна в крайна сметка ще бъде принудена да напусне. Така че може би би могъл да бъде продаден на украинците."

Брунбауер обаче подчерта, че Сърбия е била принудена да приеме Резолюция 1244.

"Тя не е разполагала с военните средства, за да се бори срещу ефективната загуба на контрол над Косово", твърди той. Русия, от друга страна, не е подложена на такъв натиск. "UNMIK [Временната административна мисия на ООН в Косово] беше приета от косоварите, защото смятаха, че в крайна сметка те ще поемат контрола. А Русия, посочи той - както всеки украинец - никога преди не е преговаряла добросъвестно, нарушавайки едно споразумение след друго. Така че осъществимостта на това предложение би зависела от наличието на надеждна военна сила, която да възпира Русия. Не виждам това."

Подобно на много симпатизанти на украинската кауза, Брунбауер предлага да се окаже по-голям натиск върху Русия и да се изпратят повече оръжия на украинците, за да се опитат да замразят фронтовата линия там, където е - и да не се налага да се отказват от западния Донбас или други територии.

Предложените референдуми, твърди Питър Харис, политолог в Държавния университет на Колорадо, са провал. Нито една от страните не иска териториалният въпрос да бъде решен чрез плебисцит, обясни той:

"За Украйна това би било отстъпка, че това са спорни територии - и че Русия има [легитимни] претенции към тях."

По същество, ако Украйна се съгласи на това, тя би се съгласила на правен процес, чрез който незаконните завладявания на източните ѝ територии биха могли да бъдат легализирани. От гледна точка на Украйна, твърди той, няма съмнение относно суверенитета:

"Отложеният въпрос все още е проблем - и Украйна не иска да признае, че има проблем. Освен това, условията на място обезсилват всякакъв вид плебисцит. Украйна не би се доверила на такъв процес, защото толкова много от нейните граждани са избягали или са били експулсирани, така че... как биха могли да гласуват?"

Зависимостта на Русия от САЩ доведе промосковски заселници, което допълнително подкопава легитимността на народния вот за суверенитет, каза Харис. Също така е важно, пише той, е, че Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и следователно всеки процес, провеждан под егидата на ООН, би дал предимство на Русия.

Джон Фефър от Института за политически изследвания, американски мозъчен тръст, в отговор на Foreign Policy, смята подобен мирен план за по-привлекателен за Украйна, защото е от полза за по-слабата страна.

"Зеленски говори за повторно включване на Донбас с невоенни средства. Но не виждам косовския модел като привлекателен за Путин в този момент", пише той. "Русия вече е включила четирите региона в Русия - Донбас плюс Херсон и Запорожие. С други думи, Русия вече е решила въпроса за суверенитета, що се отнася до нея. Всеки разумен наблюдател ще признае, че подобно споразумение дава на Москва легитимност, която подкопава международното право и основните понятия за справедливост."

Но Украйна, след смелата си борба срещу путинова Русия, има шанс за оцеляване само ако Съединените щати останат на нейна страна, предоставяйки ѝ разузнавателна информация и оръжия и прилагайки санкции. Най-добрият вариант за Украйна може би е да сключи точно такава сделка – и след това да я остави да се провали заради Русия. Най-малкото, това би показало на администрацията на Тръмп това, което повечето други наблюдатели вече знаят:

Русия е в тази война, за да завладее цяла Украйна, защото не може да толерира политическа система, по-привлекателна от нейната собствена, по границите си. Получаването на такава сигурност може да е опция, която Украйна не може да си позволи да изключи.