Европейците гледат мрачно: Най-добрите години са зад нас, животът ще е по-труден

Европейците гледат мрачно на състоянието на света, на своите страни, на собственото си положение – и на опасностите, които излъчва американският президент Доналд Тръмп, съобщи вестник "Велт" , цитирайки резултатите от проучване на стратегическата консултантска фирма FGS Global. Почти две трети от анкетираните (63 процента) са на мнение, че "най-добрите години са зад нас", докато 77 процента вярват, че животът в тяхната страна "ще бъде по-труден за следващото поколение".

Песимизмът е особено изразен в Западна и Централна Европа. Значително мнозинство от европейците (76%) са на мнение, че демокрацията в собствената им страна е в упадък, сочи проучването, извършено през ноември м.г., в което са били анкетирани 11 000 души в 23 държави членки на ЕС..

Проучването показва широко разпространена загриженост от състоянието на европейските демокрации и способността на правителствата да се справят с настоящите предизвикателства, отбелязва вестникът. Те включват войната на източния фланг на континента, икономическата и геополитическата несигурност, както и нарастващото напрежение с Вашингтон.

Още преди американският президент да заяви, че иска да купи Гренландия, голямо мнозинство от европейците го считаха за негативна сила по отношение на мира, на собствената им страна и на световната икономика.

"Очевидно е, че има много, много голяма степен на песимизъм", казва Крейг Оливър, съ-глобален директор по стратегия във FGS Global и бивш комуникационен съветник на бившия британски премиер Дейвид Камерън.

Правителствата трябва да вземат насериозно това настроение, но могат и да го използват в своя полза, според Оливър: "Исторически погледнато, често именно моментите на голям песимизъм са тези, в които промяната и подобрението стават възможни."

В почти всички държави, в които е проведена анкетата, мнозинството е на мнение, че собствената им страна е на грешен път. Изключения са Полша, Литва и Дания – въпреки че тези страни са особено изложени на влиянието на Русия или, в случая с Дания, на натиска на САЩ по отношение на Гренландия, отбелязва "Велт".

Оливър обяснява тази разлика с начина на политическо управление. 

"В някои страни хората имат усещането, че има лидерство, че нещо се движи и  проблемите се решават", казва той. "Хората искат да бъдат водени; те искат яснота от своите правителства."

Ниско доверие в политическата система

За повечето правителства проучването е лоша новина. То разкрива ниско доверие в политическите системи и голям скептицизъм по отношение на тяхната функционалност.

На въпроса кое от двете противоположни твърдения е по-вярно, поне половината от анкетираните са избрали, че политическата система в тяхната страна "не отговаря на нуждите на гражданите и се нуждае от фундаментална реформа", вместо да изберат, че "функционира добре и не се нуждае от дълбоки реформи". В скандинавските страни, които като цяло са по-малко песимистични, резултатите са най-положителни. Недоволството е особено високо в Румъния (91 %), Гърция (88 %) и България (86 %), става ясно от резултатите на проучването.

Във всички страни над 70 % от анкетираните заявиха, че "имат право да очакват повече от своето правителство", а не че имат прекалено високи очаквания. Предвид множеството предизвикателства европейците очакват от своите политически лидери повече решителност и по-голяма готовност за въоръжаване.

На въпроса дали страната им "трябва да защитава националните си интереси по-решително, дори ако това води до напрежение с други страни", голямо мнозинство (71%) отговаря утвърдително. Освен това много от анкетираните подкрепят по-големи инвестиции в европейската сигурност: 57% се обявиха за повече "разходи за отбрана и сигурност", пише "Велт".

Песимизъм относно влиянието на Тръмп

Въпреки че проучването е проведено преди най-новата ескалация на напрежението от страна на Доналд Тръмп, американският президент и тогава се считаше за негативен фактор. Други проучвания също показват, че Тръмп е непопулярен на европейския континент – дори сред привържениците на онези десни популистки партии, които той счита за свои съюзници.

Около две трети от анкетираните в проучването на FGS Global изразиха песимизъм относно влиянието на Тръмп през текущата година върху световната икономика (69%), мира и сигурността (64%) и собствената им страна (64%). На въпроса дали Тръмп заслужава Нобелова награда за мир, 77% отговориха с „не“.

Миграция и Шенгенско пространство

Повечето европейци искат правителствата им да имат по-голям контрол над границите си, за да се справят с миграцията, показва проучването на FGS Global, цитирано от "Политико".

Седемдесет и един процента от анкетираните са съгласни, че "Европейският съюз трябва да позволи на държавите членки много по-голям контрол върху собствените им граници, така че страните да могат по-добре да управляват имиграцията".

Констатациите подчертават скептицизма на страните по отношение на координацията на миграцията от страна на ЕС, област, отдавна дефинирана от спорове и сочене с пръст, в момент, когато Брюксел работи по големи реформи за засилване на защитата на външните граници на блока и увеличаване на подкрепата за страните, които приемат по-голямата част от пристигащите, отбелязва изданието. 

И все пак, отдалечаването от координацията на ниво ЕС и преминаването към национален граничен контрол би могло да подкопае водещата зона за пътуване без паспорти в Европа - Шенгенското пространство.

Държавите от Шенгенското пространство – 25 от които са в ЕС, докато четири не са – са поели ангажимент да премахнат проверките по вътрешните граници. Въпреки че е възможно временно повторно въвеждане на контрол като  последна мярка за реакция на сериозна заплаха, това би трябвало да е ограничено до шестмесечни периоди, които могат да бъдат удължени само до две години.

От 2025 г. насам 12 правителства от ЕС са уведомили Европейската комисия, че налагат временен граничен контрол, като осем от тях посочват миграцията като причина за това. Някои държави на практика имат гранични проверки от години, припомня "Политико".

"Всичко е въпрос на отговорност от една страна, от страна на страните, които са на външната граница. Но също така и на солидарност от друга страна; от държавите членки, които са засегнати от вторични движения", каза пред "Политико" комисарят по миграцията Магнус Брунер.

И все пак предизвикателството да се намери решение на ниво ЕС за управление на имиграцията остава. По време на подготовката за първия така наречен фонд за солидарност, рамка, която се стреми към по-добро разпределение на миграционната тежест между страните от ЕС, правителствата така и не можаха да стигнат до съгласие кой на кого какво дължи, отбелязва "Политико".
(БТА)