Украйна иска да стане училище за оператори на дронове

Украйна е натрупала богат опит в оперативната употреба на дронове, който може да експортира към Съединените щати и техните съюзници.

След руската инвазия в Украйна, малцина очакваха, че войната ще се превърне в ожесточен конфликт, дефиниран от евтини, еднократни дронове. Технологичните цикли се ускоряват и всяка нова итерация на оръжия става по-евтина и по-бърза. Опитът на Украйна показва, че решаващата променлива не е самият хардуер, а по-скоро човешкият капитал зад него.

Въпреки че по-широко европейско бойно поле би се различавало по важни аспекти, основната динамика на войната с дронове почти сигурно би се запазила. „Съществува предположение, че зависимостта на Украйна от дронове е ситуационна и че западното въздушно превъзходство би премахнало нуждата от такива системи. Това е опасно погрешно“, каза бивш оператор на американските специални сили, който преди това е работил с украински полк от специалните операции и е пожелал да остане анонимен.

Когато Русия засили хибридната си война в цяла Европа през последната година, много правителства се обърнаха към Киев за уроци как да реагират. Украйна, по необходимост, вече беше прекарала години в прилагане на уроците от войната с безпилотни системи. В началото на октомври датският премиер Мете Фредериксен призова европейските страни „да вземат целия опит, всички нови технологии, всички иновации от Украйна и да ги вложат в собственото си превъоръжаване“.

Изправена пред намаляващата чуждестранна помощ и безмилостните офанзиви на Русия, които поглъщаха огромен брой собствени войски, Украйна потърси асиметричен отговор. До 2024 г. Киев започна да формира това, което стана известно като „стена от дронове“ по целия фронт, пише за TNI Дейвид Кириченко, журналист на свободна практика и асоцииран научен сътрудник в Обществото на Хенри Джаксън, мозъчен тръст, базиран в Лондон.

Евтини дронове бяха разположени по целия фронт, за да спрат настъплението на руските месомелачки и да унищожат бронирани машини, преди да достигнат украинските окопи. Дмитро Кавун, съосновател и президент на Dignitas Ukraine, американска технологична организация с нестопанска цел, заяви, че Украйна е осъзнала, че трябва да „се бори по-умно, а не просто по-силно“ срещу по-голям противник.

Тази нова отбранителна архитектура трансформира бойното поле. Според Роберт „Маджар“ Бровди, лидер на безпилотните системи на Украйна, дронове съставляват само 2 процента от личния състав на Украйна. Въпреки това те са отговорни за приблизително една трета от всички вражески жертви. Генерал-майор Майк Келер, заместник-командващ на щаба за подкрепа на НАТО за Украйна, отбеляза, че „Украйна е изправена пред числено превъзхождащ враг и е удържала позициите си от години“. Голяма част от тази устойчивост идва от способността ѝ да се адаптира бързо и да мащабира безпилотни системи по целия фронт.

С разпространението на войната с дронове Русия адаптира тактиката си. Конфликтът се превърна в постоянно състезание за иновации и контраиновации. Всяка страна търсеше нови начини да надхитри другата, въвеждайки технологии, които бързо бяха посрещнати с контрамерки.

Руските системи заглушаваха сигналите на украинските дронове, принуждавайки пилотите да разчитат на умения и бързи рефлекси, за да поразяват целите си. Много от тях се научиха да поразяват цели, дори когато видеозаписите им ставаха нестабилни или частично прекъсваха. Докато бях в екип с дронове на фронта, седях в окопи и наблюдавах как пилоти преследват и поразяват бързо движещи се цели с изключителна прецизност, включително руски войници, препускащи по открита местност на мотоциклети.

Последни украински кадри с дронове също демонстрират потенциала на дроновете в гъста градска среда, показвайки колко ефективно могат да провеждат разузнаване, дори когато не се вижда пехота.

Опитът с видеоигри е полезен с бързите рефлекси, тъй като училищата за дронове посочват, че геймърите са сред най-добрите пилоти. „20-годишен пилот с правилните умения може да убие повече хора от снайперист с 20 години опит“, каза Юрий Бутусов, командир на специализирано звено за дронове от 13-та Хартийска бригада. Украйна също така използва данни, за да геймифицира войната, като награждава пилотите с бонуси за потвърдени удари, които те могат да използват за закупуване на допълнително оборудване и консумативи.

Тъй като сухопътната офанзива на Русия губи инерция, Кремъл прибягва до кампанията си за терористични бомбардировки. Украинските градове са подложени на постоянни атаки от ракети и дронове. До септември 2025 г. Русия е изстреляла повече от 800 дрона за една нощ. Системите за противовъздушна отбрана на Украйна трудно успяват да се справят с темпото, а цената на прихващането на всеки дрон с ракета става бързо неустойчива.

Стратегия на Украйна за прихващане на дронове

В отговор Украйна започва да разработва и разполага свои собствени дронове-прехващачи, за да унищожава руски дронове във въздуха. Изправена пред недостиг на работна сила на фронта, Украйна дори проучва възможността за обучение на доброволци от Териториалната отбрана за управление на дронове-прехващачи над собствените си градове.

Украинският опит показва, че самото оборудване не гарантира ефективност. Мобилните огневи групи трябва да бъдат обучени да установяват припокриващи се полета на огън, да действат ефективно през нощта, да пестят боеприпаси срещу примамки и да се преразполагат често, за да избегнат картографирането им от вражеското разузнаване. Това са тактически умения, придобити чрез итерация в бой.

Украинските инженери отбелязват, че стандартните бомбардировки с дронове постигат само 40–60 процента точност при идеални условия и много по-малко при вятър или лоша видимост. Пропуск от само половин метър може да означава пълен провал срещу бронирани цели. Следователно прецизността зависи силно от уменията и координацията на пилота.

Украинските части съобщават не само за недостиг на пилоти, но и за липса на технически квалифицирани и мотивирани новобранци. Обучението на пилот от нулата до основно оперативно ниво може да отнеме поне три месеца. Обучението на пилот на дрон с изглед от първо лице (FPV) може да струва приблизително 300 пъти повече от обучението на пехотинец. Пилотите на FPV, по-специално, трябва да действат и като инженери, ремонтирайки и преконфигурирайки своите системи на място.

Руската страна също разбира това. Кремъл си е поставил за цел да обучи един милион специалисти по безпилотни системи до 2030 г. Русия е създала специален клон на Силите за безпилотни системи, разширява специализираните програми за обучение и планира да открие военно училище, фокусирано единствено върху безпилотни системи за офицери.

Съобщава се, че на руските университети са били определени квоти за предоставяне на технически обучени студенти на Силите за безпилотни системи, като по този начин ефективно се вгражда разработването на военни дронове в системата на висшето образование на страната.

Бабай, заместник-командирът на батальона за безпилотни системи на 63-та отделна механизирана бригада, ми каза, че руснаците „имат повече от всичко. Но ние сме по-квалифицирани“. 

Развитието на квалифицирани оператори в голям мащаб сега е една от най-важните променливи във войната. Командир на наземни роботи от 3-та щурмова бригада на Украйна посочи, че „всеки оператор е специалист и професионалист сам по себе си. Той трябва да бъде развиван, обучаван и постоянно трениран, за да подобри уменията си. Войната непрекъснато се променя и ние трябва да се усъвършенстваме заедно с нея.“

Украинските инструктори разбират това по-добре от всеки друг. Те са обучавали и са се сражавали под постоянни атаки с дронове, където дори малки грешки могат да струват живот. Украинските учебни центрове също поддържат директна обратна връзка с фронтовите части. Завършилите докладват какво е работило и какво не, което позволява учебните материали да се развиват бързо.

Следователно изграждането на силни програми за обучение, които подготвят войниците за реални бойни условия, трябва да бъде висок приоритет. Тази институционална промяна вече е в ход. През 2025 г. Дания ангажира приблизително 33 милиона евро за модернизиране на украинските военни учебни центрове, финансирайки жилища за инструктори, класни стаи, комуникационно оборудване и специализирани инструменти за обучение. Проектът, изпълняван съвместно от Министерството на отбраната на Украйна, Дания и фондация „Върни се жив“, е планиран да бъде завършен до 2027 г. Той отразява прехода от импровизация при извънредни ситуации по време на война към възстановяване на дългосрочната инфраструктура за генериране на сили.

Мария Берлинска, ръководител на Центъра за подкрепа на въздушното разузнаване на Украйна, твърди, че „военното образование може да се провежда навсякъде. Можете да учите от телефона си“. Повече от 150 000 военнослужещи са се регистрирали за курсове по военновременни технологии от 2022 г. насам, което отразява колко бързо Украйна премести обучението по дронове и електронна война онлайн.

Дроновете започнаха да играят все по-важна роля.

Наред с бързото разпространение на дронове, прехващачи и наземни роботи, Украйна е развила силна мрежа от доброволчески организации, посветени на обучението на оператори как да използват тези технологии ефективно на бойното поле.

Украйна има над 30 сертифицирани училища за обучение на оператори на дронове и има търсене на още повече учебни центрове. През февруари украинските сили за безпилотни системи пуснаха онлайн симулатор, който използва реални бойни кадри от дронове, за да помогне на обикновените хора да се научат да разпознават вражеско оборудване.

Поуките от войната с дронове в Украйна вече се разпространяват в световен мащаб. През 2025 г. украински специалисти все по-често започват да обучават европейски партньори, което отразява трансформацията на Киев от получател на военна помощ в доставчик на бойна експертиза. През април Украйна вече обучаваше британски войски за война с дронове. Британската армия оттогава създаде първия си специализиран „център за дронове“, където войниците могат да ремонтират и разработват дронове, използвайки технологии като 3D печат, следвайки украински съвети. Видях това от първа ръка, докато работех с части близо до фронта. В техните бази 3D принтерите работеха непрекъснато, произвеждайки бързи итерации на компоненти за дронове и механизми за освобождаване на експлозиви.

По време на ученията „Таралеж-2025“ в Естония, украински пилоти на дронове действаха редом със силите на НАТО и разкриха сериозни тактически недостатъци и уязвимости в бойните действия с дронове с висока интензивност. Украинските командири заявиха, че някои пехотни части не са се разпръснали, когато дронове се приближили, а превозните средства са били паркирани близо едно до друго, което ги е направило лесни мишени на истинско бойно поле.

До септември украински инструктори се присъединиха към датските сили за съвместни учения за борба с дронове. Те се съгласиха да обучават полски войници и инженери в защита от дронове, подчертавайки експертния опит на Украйна както в отбранителни, така и в настъпателни безпилотни операции. В края на 2025 г. украински инструктори също така работиха с австралийски и шведски войски по война с дронове.

След неотдавнашните ирански бомбардировки с дронове, Киев предложи да изпрати водещи оператори на дронове в държавите от Персийския залив, за да подпомогне тяхната отбрана, в замяна на това те да настояват Москва за временно прекратяване на огъня. В статия, която написах за The National Interest през юли 2025 г., твърдях, че „държавите от Персийския залив трябва да потърсят вдъхновение в Киев и да започнат да развиват своите флотилии от дронове“.

След години на разчитане на конвенционални модели на отбрана, европейските лидери, а сега и много други по света, все по-често се обръщат към Киев за уроци, изковани в реални бойни действия с помощта на безпилотни системи. Опитът на Украйна на бойното поле предлага прозрения, които никое обучение или симулирано учение в мирно време не може да възпроизведе, и светът започва да осъзнава колко важни ще бъдат тези уроци за собствената му отбрана.