Надпревара за литий: Европа търси сигурност чрез собствен добив

Литият се очертава като стратегически ресурс, което тласка Европа да развива местен добив и да намалява зависимостта от контролираните от Китай вериги за доставки на критични минерали.

През последните години Европейският съюз (ЕС) се фокусира все повече върху стратегическите последици от концентрираните вериги за доставки. Литият се очертава като ресурс за икономиката на 21-ви век, със значение, сравнимо с това на петрола през 20-ти век, пише за TNI Джоузеф Хамънд, журналист и бивш стипендиант на Фулбрайт по публична политика в правителството на Малави.

Китай произвежда приблизително две трети от световните доставки на рафиниран литий и много европейски лидери се тревожат за неговите геополитически последици. С очакваното търсене на литий да нарасне пет пъти до 2030 г., Европа грабва лопатата и се надпреварва да изгради собствени мощности за добив и преработка на литий - и за много членове на ЕС този процес започва с копаене в собствените им задни дворове.

От Германия до Сърбия и Португалия, минните фирми се надпреварват да разработват обещаващи нови находища на литий. За страните без обещаващи находища на литий, складирането е единствената опция. „Всички европейски страни днес имат стратегически резерви от петрол и газ. Трябва да направим същото и за стратегическите суровини“, каза Стефан Сежурне, европейски комисар по индустриалната стратегия, в интервю за Ройтерс.

Натискът на Европа за развитие на местния добив на литий

В началото на годината се смяташе, че в Европа се намират само 5% от световните находища на литий. Португалия беше дом на единствената търговска операция за добив на литий в Европа – за употреба в керамика.

Сега португалският проект за добив на литий Barroso е определен като „стратегически“ от Европейския съюз съгласно Закона за критичните суровини (CRMA). Мащабното производство на обекта може да започне още през 2027 г. Проектът обаче се сблъсква с местна опозиция, а рядък доклад на ООН осъди липсата на прозрачност около него. В Португалия и другаде, стремежът на Европа към бяло злато предизвика критики от природозащитници, които се притесняват от въздействието на минните операции.

Друга държава с големи находища на литий се намира точно извън Европейския съюз (ЕС) – в Сърбия. Източноевропейската страна е кандидат за членство в Европейския съюз от 2012 г.

„Интересът на Европейския съюз (ЕС) към Сърбия беше почти твърде добър, за да е истина, твърди се, че страната може сама да осигури до 15% от нуждите на Европа от литий“, каза Йоанес Лавейн, специалист по енергетика от университета в Гент. Минералът жадарит, богат на литий, е уникален за долината Ядар в Сърбия. Добивът на стабилния минерал е сравнително с ниско въздействие върху околната среда, за разлика от други литиеви минни операции, но политическите опасения остават. „Въпросите относно ангажимента на Сърбия към европейските идеали и в по-малка степен връзките ѝ с Русия са значителни пречки“, каза Лавейн.

Глобалната минна компания Rio Tinto отдавна подкрепя проекта и приветства включването на мината в рамката на Европейския съюз CRMA миналото лято. Тя обаче обяви, че спира местните операции поради противопоставяне от екологични групи.

 „Рано или късно, този или някакъв нов проект за добив на литий ще се осъществи в Сърбия“, каза Невен Цветичанин, сътрудник в Института за социални науки в Белград и бивш член на сръбския парламент.

Цветичанин призна, че политическата ситуация не е идеална за мащабни проекти.

„На Сърбия ѝ липсват няколко условия, включително политическа стабилност поради продължаващите студентски протести“, каза Цветичанин.

Други страни се надяват, че са седнали върху майчината жила на Европа от бяло злато. Британската компания Neptune Energy обяви откриването на 43 милиона тона литиев карбонат в Саксония-Анхалт, Германия. Компанията предложи извличане на минерала от саламура в процес, който би включвал минимално използване на земя.

„Това е потенциален повратен момент за амбициите на Европейския съюз за литий“, каза Кристофър Екълстоун, стратегически анализатор в областта на минното дело. „Ако бъдат потвърдени, резервите на Германия биха могли да поставят Европа наравно със световните производители.“

Въпреки че Съединените щати отдавна внасят литий от този регион, това не е без геополитически риск. Боливия, например, призова за литиев картел, подобен на ОПЕК, през 2020 г., а миналата година държавната литиева компания на страната подписа споразумения за развитие с китайски и руски търговски субекти.

Европейският съюз прие Закона за критичните суровини през 2024 г. Законът ускори разработването на проекти за добив и рециклиране, считани за „стратегически“. Бързото въвеждане на закона обаче предизвика критики – особено от законодателите на Зелената партия, които твърдят, че процесът на одобрение е непрозрачен.

От 47-те проекта, обозначени като „стратегически“ по това време съгласно закона, 22 включват литий в някакъв капацитет. Рециклирането на литий също ще играе роля в задоволяването на бъдещото търсене.

Литият може в крайна сметка да реши баланса на индустриалните сили по света. Независимо дали се добиват в долините на Сърбия или се извличат от саламура в Германия, европейските литиеви мини се надяват да пренапишат световната енергийна карта – батерия по батерия.