Защо Орбан демонизира Украйна?

С наближаването на изборите в Унгария на 12 април министър-председателят Виктор Орбан е изправен пред нарастващ политически натиск и спадаща подкрепа в социологическите проучвания. Неговият отговор е да засили реториката срещу Украйна, като същевременно залага все по-силно на Русия. Досега тази тактика не е дала резултат, тъй като лидерът на опозицията Петер Магяр продължава да води в проучванията, пишат за TNI Дейвид Кириченко и Александър Мотил.

Защо тогава Орбан е толкова решен да представя Украйна като източника на унгарските неволи? Има няколко причини за привидно ирационалната стратегия на Орбан.

Първо, доколкото той е застана на страната на руския президент Владимир Путин, за Орбан е логично да възприема bete noir на Путин като свой собствен.

Второ, демонизирането на Украйна е удобен начин да се демонизира основният поддръжник на Украйна, Европейският съюз, който Орбан мрази, дори докато с радост приема икономическите помощи от ЕС, които са допринесли толкова много за просперитета на Унгария.

Трето, има и историята, която Орбан с удоволствие манипулира, за да представи Унгария като жертва на двете световни войни – въпреки че тя е била съставна част от Австро-Унгарската империя през 1914–1918 г. и колаборационистка държава през 1938–1945 г. Тъй като Закарпатие, което има значително унгарско малцинство и беше дадено на Унгария от Адолф Хитлер през 1938 г., а след това беше придадено към Съветска Украйна през 1945 г., за Орбан е лесно да играе реваншистката карта, да твърди лъжливо, че Киев дискриминира унгарскоговорящите си граждани, и да намеква, че регионът трябва отново да стане част от Унгария. Забележително е, че Орбан избягва историческия наратив, който извежда на преден план провалилата се антисъветска унгарска революция от 1956 г.

Както отбеляза един украински политически анализатор, стратегията на Орбан е да представи Украйна като основната „екзистенциална заплаха“ за Унгария преди изборите. Като обвинява Киев, че се опитва да въвлече Унгария във войната, той се стреми да предизвика основни страхове за сигурността сред селските и консервативните избиратели, като същевременно се представя като единствения гарант на мира в страната. В този наратив опозицията, водена от Магяр, се превръща в малко повече от марионетка на Брюксел и украинските сили, които уж искат да тласнат Унгария към война.

Орбан започна открито да заплашва, че ще използва сила срещу Украйна заради прекъсванията на доставките на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Украинският президент Володимир Зеленски се подигра на заплахата, отбелязвайки, че „[руснаците] ни убиват, а ние трябва да дадем на бедния малък Орбан петрол, защото без него той няма да спечели изборите“.

Унгарски официални лица наскоро твърдяха, че „делегация“ е пътувала до Украйна, за да проучи състоянието на тръбопровода, но Киев поясни, че лицата не са имали официален статут и са влезли в страната като обикновени туристи по правилата за безвизово пътуване.

В същото време Унгария блокира заем от 90 милиарда евро от Европейския съюз, предназначен да подкрепи военните усилия на Украйна. Зеленски отговори остро,предупреждавайки, че ако препятстването продължи, той може да даде адреса на лицето, блокиращо помощта, на украинската армия, за да могат те да „говорят с него на неговия език“. Това доведе до рядко публично изразяване на неодобрение от страна на Европейската комисия срещу Зеленски.

Отношенията се влошиха още повече, след като унгарските власти задържаха служители на украинска банка, пренасящи пари в брой и злато през Унгария, което Киев осъди като политически натиск. Унгарският министър на инфраструктурата Янош Лазар по-късно призна, че Будапеща ще задържи средствата, докато Украйна не отвори отново нефтопровода „Дружба“, потвърждавайки по този начин, че задържането се използва като средство за натиск в спора.

Проправителствените медии също разпространиха изображения, генерирани от изкуствен интелект, изобразяващи украински банкови служители, задържани от унгарските власти, които според разследващите са били разпространени онлайн от мрежи от ботове, свързани с руски дезинформационни операции.

Антиукраинските послания са били много забележими в Будапеща.

Някои украински наблюдатели посочиха предизборни плакати и билбордове, изобразяващи Зеленски в подигравателен или антисемитски тон, като твърдят, че мащабът и тонът на изображенията наподобяват вида пропаганда, типично свързана с руските информационни кампании.

Според репортаж на VSquare, европейски служители по сигурността смятат, че Кремъл е разположил политически агенти, за да помогне за преизбирането на Орбан. Усилията се ръководят, според информациите, от Сергей Кириенко, служител на Кремъл, отговарящ за управлението на руските операции за външнополитическо влияние, с малък екип, свързан с ГРУ, руското военно разузнаване, който вероятно действа от руското посолство в Будапеща.

Лидерът на опозицията Магяр също предупреди, че агенти от руската военна разузнавателна агенция ГРУ наскоро са влезли в Унгария преди изборите. Той казва, че тактиката наподобява руските операции за намеса в Молдова и призова за незабавното им експулсиране.

Въпреки антиукраинските послания на Орбан, Магяр продължава да води, може би защото е приел реторичен профил, който привлича противниците на Орбан, като критикува Русия, а в същото време се противопоставя на ускореното присъединяване на Украйна към ЕС и по този начин привлича поддръжниците на Орбан.

Про-Орбанският вестник Magyar Nemzet, както можеше да се очаква, прие по-критична позиция към опита на Магяр да върви по тънката граница. Вестникът твърди, че докато повечето унгарци се противопоставят на присъединяването на Украйна към Европейския съюз, съюзниците на Магяр в Брюксел очакват той да го подкрепи. В резултат на това, твърди вестникът, той е прибегнал до уклончиви и понякога противоречиви изявления, дори когато публично е показвал подкрепа за Украйна заедно с колегите си от Европейския парламент.

Естествено, Орбан и неговите поддръжници се надяват да представят изборите като свързани с ЕС, Украйна и войната. Но много унгарци изглежда разбират, че ускоряването на процеса за Украйна не е проблем, че ЕС е приятел и че войната е дело на Русия, а не на Украйна.

По време на кампанията Орбан представи изборите като избор между „мир и война“, като твърдеше, че подкрепата за Украйна и приобщаването към Брюксел биха могли да въвлекат Унгария в конфликта. Неговите послания се стремяха да убедят избирателите, че истинската заплаха за Унгария не е икономическата стагнация, а съседната Украйна и политиките на Европейския съюз.

Предвид вероятната победа на Магяр, Орбан би бил добре да прекрати антиукраинската си реторика и да заеме по-примирителна позиция. Очевидно той не може да го направи, отчасти защото такава промяна би го накарала да изглежда слаб и нерешителен, подкопавайки по този начин образа му на силен лидер, а отчасти защото обръщането към Украйна би влошило отношенията му с Путин.

Освен ако не настъпи някакво форсмажорно събитие, Магяр ще победи Орбан и ще го изпрати в това, което комунистите наричаха „кошчето на историята“. Украйна и Европа ще спечелят почти толкова, колкото и Унгария. Единственият губещ ще бъде Путин.