Над 100 000 руснаци и 30 000 украинци съжителстват без сблъсъци в Дубай

Галина, украинка от Запорожие, се наслаждава на капучино в една от футуристичните кули на Дубай. Тук тя се занимава с покупко-продажба на имоти, един от големите бизнеси в емирството, който сега е в криза заради войната.

- Дойдох тук, бягайки от една война, а сега се озовавам в друга.

- Защо реши да останеш?

- Къде бих могла да отида? По никакъв начин не искам да се връщам в Украйна, а Европа стана много трудна за нас заради високите цени. Дубай е идеалното място и ще си тръгна само ако работата ме принуди.

Откакто започна мащабната инвазия в Украйна през 2022 г., Дубай се превърна в убежище за украински жени и семейства, но също и за руски граждани. Лесността, с която тук се създават фирми, намира се работа и не се плащат данъци, улесни пристигането на десетки хиляди хора, бягащи от войната. Тук те се присъединиха към други, които вече бяха създали общност. Сред тях са хиляди беларуси, които също бяха избягали от репресиите на президента Александър Лукашенко, пише El Mundo.

Интересното е, че всички тези общности от рускоговорящи в много случаи се сляха в една, в която украинци и руснаци могат да правят бизнес заедно, да живеят в едни и същи жилищни комплекси и дори да излизат заедно на партита, особено по-младите.

Марина, украинка, която работи в международна компания за анализ на данни, признава, че има руски приятели:

„Аз не съдя никого по паспорта му. Разбира се, ако съм на вечеря и някой започне да хвали президента Путин пред мен, го пращам по дяволите, ставам от масата и си тръгвам, но руските приятели, които имам тук, не са точно пропутински настроени“.

Светлана е рускиня от Сибир:

„Снощи играх боулинг с три украински момичета. Никоя от тях не говори за войната. Прекарахме си много добре. Този конфликт е плод на отровата на политиката, но между нас няма проблеми, само тези, които те създават“. Оксана на ексклузивната тераса на хотел „The Lana“: „Аз нямам никакъв проблем с нито един украинец. Това е работа на Путин. Аз не съм обявила война на никого и никой не ми е обявил война.“

Адриана е от покрайнините на Москва. Напусна страната, когато започна инвазията, виждайки как страната ѝ потъва в тоталитаризъм и социален контрол. Сега е щастлива в Дубай: „Майка ми е рускиня, а баща ми е украинец, както се случва в толкова много смесени семейства в нашите страни. Презирам всичко, което прави моето правителство, и не искам украинците да ме виждат като някой, който им е враждебен“, казва тя. От 2022 г. руснаците са инвестирали поне 6,3 милиарда долара в недвижими имоти в Дубай, бягайки от влошените икономически условия в Русия. Въпреки че този поток вече съществуваше преди инвазията в Украйна, той нарасна повече от 10 пъти от 2022 г. насам.

Парите, идващи от Русия, се концентрират в анклави като Палм Джумейра или Даунтаун,

където съжителстват олигарси, технологични предприемачи и мрежи от посредници, които оперират между санкциите и възможностите. Но феноменът отива отвъд жилищното строителство: Дубай се превърна в платформа, от която руските компании преконфигурират глобалния си бизнес, възползвайки се от позицията си между континентите и регулаторната си гъвкавост, и бягат от новите условия, наложени от войната.

Галина признава, че в първите дни на конфликта в Иран е била на косъм да си събере багажа и да емигрира. „Да чуя отново звука на същите дронове, които ни атакуваха в Украйна, предизвика у мен страх. Три дни бях затворена вкъщи, без да излизам и без да мога да спя. Майка ми живее сама в Запорожие и ме помоли да се върна при нея, но там положението е много по-лошо, а освен това там няма да имам работа!“ Военното положение, което действа в Украйна, води до това, че по-голямата част от украинските граждани, които живеят и работят в Дубай, са жени, тъй като възрастните мъже не могат да напускат страната при настоящите военни обстоятелства.

Докато 50 украински инструктори обучават войниците на Обединените арабски емирства как да свалят дронове, използвайки много по-евтини технологии, всеки ден въздушните сили и противовъздушната отбрана свалят дронове Shahed 136, като тези, които бомбардират украинските градове всяка нощ, което изведнъж обедини двата конфликта.

Имало е изолирани случаи на насилие в частни среди като партита или ресторанти, като този с украинска манекенка, нападната от лица, свързани с руски кръгове, но като цяло толерантността не само е взаимна, но и двете общности съжителстват без проблеми. Освен това политиката на ОАЕ за нулева толерантност към политически дейности или чуждестранни дейности по сигурността на тяхна територия е пресекла в зародиш всякакъв сценарий за пренасяне на конфликта тук.

Оценките за броя на руските жители варират значително според източника, тъй като официалната цифра не е публикувана, но откакто започна войната в Украйна цифрите може да надхвърлят 100 000 руски жители в ОАЕ (повечето в квартал Марина, в Дубай). В случая с украинците, много от тях са жени и броят им може да достигне 30 000 жители. Дубай има около четири милиона жители, повече от 90% от които са чужденци. В рамките на тази мозайка руснаците и украинците са малцинство в абсолютни числа, но са надпредставени по отношение на видимост, капитал и международни мрежи.

Дубай се е превърнал в нещо като неутрална територия на съвременните войни, място, където непримирими врагове споделят пространство, без да се сблъскват открито, а понякога дори организират барбекюта заедно. В хотелите, ресторантите и финансовите квартали на града се срещат руски бизнесмени, бягащи от санкциите, украинци, изселени от войната, и мрежи от посредници, действащи в сянка, всички под строгия надзор на държава, която не позволява конфликтът да прелее на нейна територия. Това не е фронт, но е отражение на конфликта: тук няма окопи, а банкови сметки, визи и преплитащи се бизнес интереси. Дубай не води война, но я поглъща, трансформира и задържа в границите на един град, който е превърнал неутралитета в най-голямото си предимство. Същото се случва с иранци и американци, турци и гърци, араби и израелци.