Защо Иран все още лети с реликви като F-5 Tiger?

Northrop F-5 Tiger II е реликва от Студената война. Някога лек американски експортен изтребител, F-5 все още е основен изтребител в иранските военновъздушни сили – компромис, наложен от санкции, чиито недостатъци бяха очевидни по време на операция „Епична ярост“. В сравнение със съвременни самолети, като F-22 и F-35, F-5 очевидно е превъзхождан, но все още се използва, защото Иран просто няма алтернатива, пише Харисън Кас, старши автор по въпросите на отбраната и националната сигурност в The National Interest.

Преди свалянето си от власт през 1979 г., проамериканският шах на Иран придобива F-5 през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Northrop доставя 140 самолета F-5 на шаха, който е привлечен от лекия и евтин изтребител заради неговата проста надеждност и относителна лекота на поддръжка.

Иран използваше F-5 интензивно по време на войната с Ирак от 1980 до 1988 г., най-вече за наземни атаки и близка въздушна поддръжка. Въпреки ограничената си ефективност във въздушен бой, F-5 все пак постигна едно поражение срещу МиГ-25. Така че, макар F-5 да не беше елитна платформа, дори по стандартите на 80-те години на миналия век, той беше полезен в бой и на него се разчиташе много.

Четиридесет години по-късно Иран разполага с около 35 до 50 оперативни F-5,

които се поддържат чрез канибализация на стари корпуси и импровизирано производство на местни части. Естествено, стареещите самолети продължават да имат проблеми с поддръжката; авиониката се е влошила, радарните възможности са ограничени, а съвместимостта им със съвременни ракети е изключително съмнителна. Тези самолети едва ли са достатъчни за използване в съвременния въздушен бой. Но Иран, силно санкциониран през по-голямата част от последния половин век, всъщност няма алтернатива.

Въпреки това Иран успя да остави своите F-5 на заден план; Самолетът вече не е фронтов изтребител. Вместо това, F-5 се използва за обучение на пилоти, леки наземни атаки и въздушно патрулиране на къси разстояния. Понякога самолетът се използва за бързо реагиране (QRA) и като вторичен защитен слой.

Забележително е, че Иран е използвал флота си от F-5, превръщайки го в цялостна местна изтребителна екосистема чрез различни производни - Saeqah, Kowsaw и Azarkhsh. Saqeh разполага с двойни вертикални стабилизатори и се предлага на пазара като многоцелеви лек щурмов самолет. Kowsar е с подобрена авионика и стъклена кабина, и вероятно с подобрен радар. Azarkhsh е ранна местна модифицирана версия от 90-те години на миналия век. Но нито едно от тези местни производни на F-5 не е революционно подобрение; те са фундаментално F-5 по отношение на характеристиките на изпълнение.

На 1 март, на втория ден от конфликта в Иран, CENTCOM обяви, че два F-5 са били унищожени на летище Табриз, докато са се подготвяли за излитане. Смята се, че още 5 до 10 F-5 са били унищожени по време на удари по летища (не въздушен бой), което допълнително е влошило състоянието на иранския флот от F-5.

Иран е използвал своите F-5 по време на конфликта - предимно в отбранителна позиция, а не за локални патрули и отбрана на бази. F-5 няма голямо офанзивно приложение срещу съвременни системи; не може да проникне през съвременни противовъздушни системи (ЗРК), а характеристиките му във въздуха са крайно недостатъчни. Но F-5 потенциално би могъл да бъде използван като примамка, за да усложни насочването на коалицията.

Въпреки това, като цяло, оцеляването на F-5 е изключително ниско в оспорвано въздушно пространство, така че не очаквайте иранците да постигнат голям напредък с останалите си F-5 - самите те са постоянен символ на неспособността на Иран да модернизира военновъздушните си сили срещу насрещния вятър на забранителните санкции.