Нова ера и ново лидерство: Генералите, които управляват Иран

Когато аятолах Али Хаменей управляваше Иран като върховен лидер, той упражняваше абсолютна власт над всички решения относно войната, мира и преговорите със Съединените щати. Неговият син и наследник не играе същата роля.

Аятолах Моджтаба Хаменей, синът, е неуловима фигура, която не е била виждана и чийто глас не е бил чуван, откакто беше назначен през март. Вместо това, закалената в битки група от командири в Корпуса на ислямската революционна гвардия и онези, които са на тяхна страна, са ключовите лица, вземащи решения по въпроси на сигурността, войната и дипломацията.

Този разказ за новата властова структура в Иран се основава на интервюта с шестима висши ирански служители, двама бивши служители, двама членове на Революционната гвардия, висш духовник, запознат с вътрешното функциониране на системата, и трима души, които познават добре Хаменей. Девет други лица, свързани с Гвардията и правителството, също описаха командната структура. Всички те говориха при условие, че няма да бъдат идентифицирани, тъй като обсъждаха чувствителни държавни въпроси, пише NYT.

Хаменей, който беше избран от съвет на висши духовници за нов върховен лидер, се укрива, откакто американски и израелски сили бомбардираха комплекса на баща му на 28 февруари, където той също живееше със семейството си. Баща му, съпругата му и синът му бяха убити. Достъпът до него в момента е изключително труден и ограничен. Той е заобиколен предимно от екип от лекари и медицински персонал, които лекуват нараняванията, които е претърпял при въздушните удари.

Висшите командири на Гвардията и висшите правителствени служители не го посещават, опасявайки се, че Израел може да ги проследи до него и да го убие. Президентът Масуд Пезешкиан, който е и кардиохирург, и министърът на здравеопазването са ангажирани с грижите за него.

Въпреки че Хаменей е тежко ранен, той е с бистър ум и е ангажиран,

според четирима висши ирански служители, запознати със състоянието му. Едното му крак е оперирано три пъти и той очаква протеза. Претърпял е операция на едната ръка и бавно възвръща функциите ѝ. Лицето и устните му са сериозно изгорени, което затруднява говоренето му, казаха служителите, добавяйки, че в крайна сметка ще се наложи пластична операция.

Хаменей не е записал видео или аудио послание, казаха длъжностните лица, защото не иска да изглежда уязвим или да звучи слаб в първото си публично обръщение. Той е издал няколко писмени изявления, които са публикувани онлайн и прочетени по държавната телевизия.

Съобщенията до него са написани на ръка, запечатани в пликове и предадени чрез човешка верига от един доверен куриер към следващия, които пътуват по магистрали и второстепенни пътища, с коли и мотоциклети, докато стигнат до скривалището му. Насоките му по въпросите се връщат по същия начин.

Комбинацията от загриженост за неговата безопасност, нараняванията му и огромното предизвикателство да се стигне до него е довела до това Хаменей да делегира вземането на решения на генералите, поне засега. Реформистките фракции, както и ултра-твърдолинейните, все още участват в политическите дискусии. Но анализатори казват, че близките връзки на г-н Хаменеи с генералите, с които е израснал, когато като тийнейджър се е записал доброволец да воюва във войната между Иран и Ирак, са ги превърнали в доминиращата сила.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че войната, заедно с убийствата на редица ирански лидери и представители на силовите структури, е довела до „смяна на режима“ и че новите лидери са „много по-разумни“. В действителност Ислямската република не е свалена. Властта сега е в ръцете на укрепена, твърдолинейна армия, а широкото влияние на духовниците отслабва.

Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, бивш генерал от Гвардията и главен преговарящ със САЩ в Пакистан, заяви в телевизионно обръщение в събота, че предложението на САЩ за ядрено споразумение и мирен план, както и отговорът на Иран, са били споделени с г Хаменей и неговите виждания са били взети под внимание при вземането на решения.

Революционната гвардия, сформирана като защитник на Ислямската революция от 1979 г., постепенно натрупа власт чрез заемане на висши политически постове, участия в ключови индустрии, доминиране в разузнавателните операции и поддържане на връзки с войнствени групи в Близкия изток, които споделят враждебността на Иран към Израел и САЩ.

Но при по-възрастния Хаменей те все още трябваше да се подчиняват предимно на неговата воля като единствена религиозна фигура, която също така беше главнокомандващ на въоръжените сили. Той даде власт на Гвардията и с течение на времето тя се превърна в инструмент и стълб на неговото управление.

Убийството на Хаменей в първия ден на войната създаде вакуум и възможност. Гвардията се обедини зад Моджтаба в последвалата борба за наследяване и изигра решаваща роля в избора му за трети върховен лидер на Иран.

Гвардията разполага с множество лостове на властта. Главнокомандващ е бригаден генерал Ахмад Вахиди. Генерал Мохамад Багер Золгадр, новоназначеният председател на Върховния съвет за национална сигурност, е бивш командир на Гвардията, известен с твърдата си линия. Генерал Яхя Рахим Сафави, командир, е бил главен военен съветник както на бащата, така и на сина върховни лидери.

Интервюираните официални лица казват, че генералите възприемат войната със САЩ и Израел като заплаха за оцеляването на режима и след пет седмици ожесточени сражения генералите са уверени, че са овладели заплахата. На всеки етап те са поемали водещата роля при вземането на решения за стратегията и използването на ресурсите.

Те обърнаха глобалната икономика с главата надолу, като затвориха Ормузкия проток, и използваха всякакви постижения във войната като лост, за да изпреварят политическите си съперници у дома. Избраният президент и кабинетът му бяха отстранени и им беше казано да се фокусират само върху вътрешни въпроси, като осигуряване на стабилен поток от храна и гориво, и да се уверят, че страната функционира, според информирани служители.

Външният министър Аббас Арагчи е бил маргинализиран в преговорите, които е водил със САЩ преди войната, казаха служителите. Вместо това водеща роля е поел Галибаф, председателят на парламента.

Именно Гвардията измисли стратегията за атаките на Иран срещу Израел и държавите от Персийския залив, както и за затварянето на пролива за морски трафик. Те бяха тези, които се съгласиха на временно примирие със САЩ и одобриха дипломацията по задния канал и преките преговори със САЩ. Те избраха Галибаф от собствените си редици да води преговорите с вицепрезидента Д.Д. Ванс в Исламабад.

За първи път няколко военни генерали от Гвардията бяха част от иранската делегация, която преговаряше със Съединените щати.

Ирански официални лица и трима други души, които познават Моджтаба Хаменей, заявиха в интервюта от Техеран, че неговото уважение към Гвардията се дължи отчасти на това, че той е новобранец в ролята на лидер. На него му липсват политическият авторитет и религиозното влияние, които направиха баща му такава уникална фигура. И отчасти това се дължи на дълбоките му лични връзки с Гвардията.

В продължение на години Хаменей, Таеб и Галибаф се срещаха веднъж седмично за дълги работни обеди в резиденцията на аятолаха, според ирански официални лица и трима души, които познават Хаменей лично. Те станаха известни като „триъгълникът на властта“. Триото беше обвинено от един по-умерен духовник, Мехди Каруби, че се е намесило в президентските избори през 2009 г., в които той беше кандидат, и че е фалшифицирало резултатите в полза на действащия президент, Ахмадинеджад.

Генералите не са единствените гласове на масата.

Иранската политика никога не е била монолитна, а системата е проектирана така, че да има паралелни властови структури. Разногласията и разделенията винаги са били често срещани и в много случаи публични сред иранските политически фигури и военни командири. Пезешкиан и Арагчи също имат места в Съвета за национална сигурност.

Но при сегашното колективно ръководство генералите са тези, които преобладават, и в момента няма признаци за раздори сред тях.

Във вторник, докато иранският и американският преговарящи екипи се готвеха да отлетят за Исламабад за втори кръг преговори, генералите прекратиха преговорите. От дни наред тлееха разногласия дали Иран трябва да продължи преговорите с г-н Ванс, ако г-н Тръмп поддържа морска блокада срещу Иран. Вече около 27 ирански кораба бяха обърнати, докато се опитваха да влязат или да излязат от ирански пристанища.

Тръмп публикува поредица от постове в социалните медии за това, че ще принуди Иран да се подчини на всичките му искания, и поднови заплахите си да бомбардира електроцентралите и мостовете на страната, ако Иран не се съгласи на сделка. След това САЩ конфискуваха два кораба, принадлежащи на Иран, което още повече разгневи генералите, които смятаха, че този ход представлява нарушение на примирието, заявиха официални лица.

Генералите спечелиха и преговорите се провалиха.

Тръмп удължи примирието, но запазва блокадата, докато, както каза той, „разделените лидери“ на Иран представят своя собствена мирна оферта. Не е ясно какво ще се случи по-нататък. Не е ясно и дали Гвардията ще допусне достатъчно отстъпки към САЩ по отношение на ядрената програма на Иран, за да се осъществи мирно споразумение, включително по двата спорни въпроса: замразяване на обогатяването и отказ от запасите от 400 килограма високообогатен уран.

Една крайно твърда фракция в Иран, макар и да не е доминираща, се противопостави на каквито и да било отстъпки, вярвайки, че ако Иран продължи да се бори, ще победи Израел и САЩ. Поддръжниците на твърдолинейните изпълниха улиците с нощни митинги, развявайки знамена и обещавайки кръвта си за ислямската република. Когато г-н Арагчи публикува в социалните медии, че Иран отваря пролива, крайните националисти го атакуваха, обвинявайки преговорния екип, че е предал техните поддръжници.

Радикалите са поддръжници на Саид Джалили, кандидат за президент с ултратвърда линия, който е бил отстранен от вземането на решения, но все още има известно влияние, включително върху държавната телевизия, която се управлява от брат му. Някои поискаха Хаменей да запише видео или аудио послание, за да потвърди пред обществеността, че подкрепя преговорите с Вашингтон.