Очевидец на стрелбата в САЩ: Скрихме се под масите в очакване на още изстрели

Ник Алън, редактор на политически новини от САЩ, разказва за хаоса, паниката и ужаса от Вечерята на кореспондентите, която беше прекъсната още в самото начало след опит за стребла по американския президент Доналд Тръмп. Ето и част от есето му:

Звучеше като приглушено пукане на шампанско в бърза последователност, но никой не отваря бутилки толкова бързо. Отекна от фоайето на хотела и през отворената главна врата в балната зала на "Вашингтон Хилтън", където седях на една от масите най-близо до входа.

"С моите спътници по време на вечеря бях по средата на лотарията за това колко дълго ще говори президентът Тръмп и гадаех за кой новинарски канал ще оплюе най-много", разказа след инцидента кореспондентът Ник Алън.

"Мисля, че ще говори...“, каза ми някой, заглъхвайки, когато изстрелите избухнаха.

Погледнахме към отворената врата, чудейки се дали ще бвръхлети лунатик, който ще тича през нея и ще разтоварва.

Хвърляйки се към пода, се напъхах под масата с няколко други гости, разпръсквайки остатъците от нашите предястия за салата бурата. Чаши за вино се претърколиха, жена наблизо загуби токчетата си, столове се преобърнаха и полупразни бутилки се търкулнаха по килима.

В продължение на няколко мига, легнали под масата, се гледахме мълчаливо, чудейки се дали ще има още изстрели. После, повдигайки парче бяла покривка, видях въоръжени мъже да нахлуват през вратата. Те тичаха покрай нашата маса и по пътеката, катерейки се по други маси и покрай проснатите гости на вечеря.

Когато сграбчиха мъж със сива коса, първата ми мисъл беше, че той трябва да е стрелецът, но се оказа, че е известен политик. В другия край на стаята президентът вече беше изведен навън, бутнат толкова силно от агент на Тайните служби, че едва не падна.

Агенти, които изглеждаха като агенти с нощни очила, сега стояха на подиума, където той седеше, насочвайки оръжията си към посетителите.

Тревожна тишина висеше над огромната стая, като от време на време изпод масата се подаваше глава. Някой извика "САЩ“ и се опита да започне да скандира, но не успя.

"Поколебах се да извадя телефона си, за да започна да снимам, в случай че агентите си помислят, че е пистолет. Вместо това се измъкнах изпод масата и отидох до главния вход, през който се чуваше звукът от изстрелите. Той вече беше затворен, а пред него стоеше охранител, облечен в черно", разказва още кореспондентът, който стана свидетел на ужаса.

Майк Бел, пазачът, ми каза: "Не можете да излизате, има мъж долу от другата страна на вратата. Не знам дали е мъртъв. Тайните служби я почистват. Нагоре по едно стълбище са магнитометрите [метални детектори за сигурност]".

Изстрели и хаос

"Чух изстрелите и легнах. Не знам колко изстрела бяха. След като влязоха, човек от Тайните служби ме потупа по рамото и ми каза да отида да заключа тази врата. Стигнах тук и усетих миризмата на стрелба от другата страна. Знам как мирише", разказва Алън.

Скоро агенти започнаха да тласкат висши служители по пътеката, минавайки на няколко метра от масата ми и излизайки през друг изход. Пит Хегсет, министърът на войната, беше сред първите евакуирани.

Министърът на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши, чийто баща Боби Кенеди беше убит в хотел, изглеждаше притеснен.

Министърът на финансите Скот Бесент изглеждаше решителен, докато директорът на ФБР Каш Пател изглеждаше спокоен сред хаоса.

В стая, пълна с журналисти, слуховете веднага започнаха да се разпространяват като горски пожар. Дали изобщо е било изстрел? Някои предположиха, че може да е шега от касетофон.

Други бяха чули, че е ирански терорист, докато други сочеха пръста си към шумните антивоенни протестиращи пред хотела. Но скоро всички се питаха само как стрелецът е успял да се доближи толкова.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Marco Rubio (@marcorubio)

"Няма съмнение, че охраната на събитието е била силно недостатъчна. Бях изумен, че не ми се наложи да покажа никакъв документ за самоличност, за да вляза в залата. Всичко, което се изискваше, беше да покажа хартиен билет в неясна посока на охранител, когато влизам в паркинга. Всъщност, всеки, отседнал в хотела, дори не се нуждаеше от това, за да влезе в събитието, просто трябваше да покаже карта-ключ за стаята", разказва журналистът.

"От паркинга влязох в хотела и не ми се наложи да показвам билет отново, докато не стигнах до ескалатор, където един охранител се опитваше да проверява по няколко билета в секунда.

Първият и единствен комплект магнитометри беше отделен от главния вход на балната зала с едно кратко стълбище, водещо надолу към него. Ако беше подминал магнитометъра, въоръжен мъж можеше да влезе в балната зала само за няколко секунди", добавя Алън.

"Появите на президенти на вечерята на кореспондентите от Белия дом датират от десетилетия назад и операцията по сигурността вече би трябвало да е добре смазана машина. И все пак, във време, когато САЩ са във война с Иран, проверките изглеждаха минимални", на мнение е Алън и добавя:

"И Тръмп, и вицепрезидентът Джей Ди Ванс присъстваха на събитието, което допълнително повдига въпроса защо сигурността не беше по-засилена. Когато събитието се повтори след 30 дни, ще трябва да бъде".

*Ник Алън е награждаван журналист с двадесет години опит от двете страни на Атлантика. Той е отразявал политика, отбрана, престъпност, разследвания и шоубизнес и е правил репортажи от над 30 държави.