Путин трябва да се страхува от НАТО, което не е контролирано от САЩ

Самолет на Кралските въздушни сили, превозващ британския министър на отбраната Джон Хили, загуби GPS сигнал за три часа полет миналата седмица, след като той посети британските войски в Естония, съюзник от НАТО. Пилотите са използвали друга навигационна система, а официални представители заявиха, че не е ясно дали самолетът на Хили е бил умишлено набелязан, пише Newsweek.

Самолетът кацна безопасно - и точно затова този епизод е важен. Не беше изстреляна ракета, не беше пресечена граница на НАТО в традиционния смисъл. Въпреки това алиансът все пак трябваше да реши дали е станало нещо сериозно.

Отговорът на НАТО на инциденти като този отдавна е калибриран във Вашингтон. Той обикновено е премерен, юридически, бавен в ескалирането. Именно тази калибрация е това, което направи стратегията на Владимир Путин за "сивата зона" да работи. Докато американското лидерство се колебае в ерата на Тръмп и Европа на предната линия губи търпение, тази прецизна реакция се разпада.

Путин прекара години в опити да отслаби хватката на Америка върху НАТО. Може би той няма да се радва на алианса, който помага да създаде. Полезната фраза тук е "сивата зона". Тя означава оспорваното пространство под нивото на открита война, където кибератаки, саботаж, нахлувания с дронове, нарушения на въздушното пространство и електронни смущения създават натиск, без винаги да водят до ясна атрибуция.

НАТО твърди, че враждебните действия на Русия спрямо съюзници и партньори - хибридна война, включваща нарушения на въздушното пространство, кибератаки и саботаж - стават все по-чести. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) Military Balance твърди, че източният фланг на НАТО е изправен пред нарастващи руски заплахи в сивата зона, включително нахлувания с БЛА (безпилотни летателни апарати) и саботаж, и че държавите на предната линия добавят укрепления, системи за наблюдение и противовъздушна отбрана с малък обсег. Президентът на Чехия Петр Павел заяви наскоро пред The Guardian, че Москва е научила да "почти достига прага за член 5, но винаги го поддържа малко под това ниво". Павел призова НАТО да "покаже зъбите си". Той предложи "достатъчно решителни, потенциално дори асиметрични" отговори, включително блокиране на руския интернет или сателити, изключване на руските банки от глобалните системи или сваляне на самолети, които нарушават въздушното пространство на съюзниците.

Не всеки неясен инцидент носи подписа на Владимир Путин. Но опасността е, че двусмислието се превръща в руско оръжие, когато най-бавният и най-предпазлив участник в НАТО държи спирачката на реакцията на алианса. В настоящия алианс има една материална реалност, от която Европа не може бързо да избяга. Американското лидерство в НАТО осигурява скъпата опора, която е трудно да се възпроизведе дори бавно, ако изобщо е възможно. Разведка, наблюдение, разузнаване, дозареждане във въздуха, стратегически въздушен транспорт и други високотехнологични военни средства, които придават сила на НАТО. Зависимостта на Европа остава толкова дълбока, че военно-стратегическият център RUSI твърди, че съюзниците в НАТО, които търсят по-голяма независимост от Вашингтон, първо трябва да изградят капацитет за мисии, които в момента само американските въоръжени сили могат да изпълняват.

Това е твърдата граница на всяка мечта за европейско НАТО, което да замести Америка, да не говорим за мащаба на американските ядрени оръжия. И все пак американското лидерство е било и спирачката на ескалацията в НАТО. Президентът Доналд Тръмп натисна тази спирачка, когато отговори на въпрос за ангажимента на САЩ към колективната отбрана по член 5 миналата година, като каза:

"Зависи от вашата дефиниция."

Европейските официални лица се подготвяха за евентуално намаляване на американските войски, докато лидерите на НАТО настояваха за по-високи цели за разходите за отбрана. Обичайното заключение е, че несигурността на САЩ помага на Москва, като отслабва НАТО, и в това има истина. Но може да се направи и друго заключение: несигурността на САЩ може да убеди Европа на предната линия да спре да чака консенсус, управляван от Вашингтон, преди да предприеме действия срещу Русия. Полша не се държи като страна, която чака успокоение от далечен покровител. Тя беше страната с най-големи относителни разходи за отбрана в НАТО през 2025 г. - 4,48% от БВП, следвана от Литва с 4%, Латвия с 3,73% и Естония с 3,38%. След като руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство през септември 2025 г., външният министър Радослав Сикорски заяви, че идеята, че 19-те нарушения са били случайни, "просто надхвърля въображението".

По-късно Сикорски заяви, че НАТО и ЕС трябва да обмислят въвеждането на зона за забрана на полети над Украйна,

за да защитят европейското въздушно пространство, като подчерта, че Полша не може да вземе това решение сама. Външните министри на осемте скандинавски и балтийски държави заявиха през април, че Европа е изправена пред "спешна необходимост" да поеме по-голяма отговорност за оформянето на своето бъдеще, според съвместна декларация.

Съюзниците от Балтийско море създадоха Baltic Sentry след повтарящи се щети по подводната инфраструктура, а анализаторите от Carnegie изтъкнаха, че дейността на свързаната с Русия "сенчеста флота" в Балтийско море изисква творчески и проактивни регионални отговори. Те не достигат до декларации за европейска стратегическа независимост. Но те са ясни признаци за опасен период, който или предстои, или вече е настъпил.

Европа, която в голяма степен е по-враждебна към Русия от САЩ, става все по-склонна да действа, преди да е напълно способна да контролира последствията. Москва отрича много от обвиненията, които правят тази обстановка толкова взривоопасна. Кремъл отрече отговорност след обвиненията за заглушаване на GPS, свързани със самолета на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на август 2025 г.

Руското министерство на отбраната също заяви, че "няма намерение да атакува каквито и да било цели на територията на Полша" след нахлуването на дрона през септември. НАТО не трябва да гради политиката си само върху подозрения, макар че към всичко, идващо от Русия, трябва да се подхожда с здравословна доза скептицизъм. Но правителствата не реагират в студената препирня на съдебната зала. Те реагират на подобни модели с много по-голяма интензивност, с условия на тревога, радарно проследяване, предупреждения към цивилни, ограничения на полетите и политически натиск. Съобщенията за заглушаване и фалшифициране на GPS нараснаха в цяла Европа след руската инвазия в Украйна през 2022 г., засягайки самолети, кораби и дронове. Русия твърди, че такива мерки са отбранителни. В началото на май самолети на НАТО бяха изпратени в спешна готовност, след като дронове пресякоха латвийското въздушно пространство от Русия, а регионални служители също потвърдиха случаи, в които украински дронове изглежда са се отклонили след руско заглушаване.

Неясността може да възпира НАТО, но повтарящата се неясност може също да радикализира съюзниците, най-близки до опасността, които отчаяно се нуждаят от възпиращ отговор. Русия, известна като мечката, сега дразни една такава.

Путин може би е прекарал години в опити да отслаби хватката на Америка върху НАТО,

а в Тръмп е намерил полезен посредник за тази цел, макар и по причини, различни от тези на Кремъл. Но алиансът, който Путин получава, може да е по-малко податлив, отколкото този, който е искал. НАТО, доминирана от САЩ, дава на Москва видим център на тежестта и дава на Европа суперсилен арбитър. Един по-европейски НАТО, какъвто Белият дом настоява, все пак ще се нуждае от силата на САЩ за голяма война и от тежестта на ядреното възпиране на Вашингтон, за да сдържа собствения арсенал на Русия.

Но отмъщението в сивата зона може да включва киберреакции, налагане на санкции, морски инспекции, дипломатически експулсирания, операции срещу саботаж и по-строги правила за въздушно полицейско наблюдение, още преди да бъде приложен член 5. Всички те носят риск от сериозна ескалация, тъй като европейските ястреби печелят спора за по-суров отговор към Москва. Това е обратният ефект и грешката в преценката, които Путин може би подценява. Америка е била щитът на НАТО, но и спирачката му. Ако Европа стигне до заключението, че спирачката вече не работи, Путин може да открие, че опасността никога не е била само в член 5. Тя е била всичко точно под него.