И САЩ, и Русия се задъхват: старомодните войни вече не са възможни

Украйна успя да обърне хода на войната срещу Русия благодарение на технологичните постижения.  Световните сили като САЩ и Русия се сблъскват с ограничения в съвременната война, като не успяват да постигнат стратегически победи срещу Иран и Украйна. Оказва се, че световните сили не разполагат с толкова голяма мощ, колкото са си мислили, пише WSJ.

След като встъпи в длъжност миналата година, президентът Тръмп без угризения наложи визията, че силата е право, за да преобразува международния ред около сферата на влияние на САЩ – мироглед, който не се различава много от този на Русия или Китай. Бъдещето изглеждаше оформено от често повтаряната фраза на древногръцкия историк Тукидид:

"Силните правят каквото искат, а слабите страдат, както трябва."

Поговорката, първоначално изречена от нахлуващите атински сили към обречените островитяни от Мелос през 416 г. пр.н.е., заемаше видно място в речта на канадския премиер Марк Карни, която предизвика вълна от реакции на международната конференция в Давос през януари, в разгара на европейския спор с Тръмп относно плановете му да завземе датския остров Гренландия.

Сега обаче изглежда, че слабите не са толкова слаби, колкото мнозина са вярвали.

Силните също не могат да правят каквото си искат.

Въпреки изразходването на значителна част от далекобойните си боеприпаси и убийството на голяма част от иранското ръководство, американските военни не успяха да осигурят стратегическа победа над средна сила като Иран. Техеран продължава да блокира Ормузкия проток. Неговата теократична система все още е под солиден контрол и поддържа способността си да изстрелва ракети по Израел и държавите от Персийския залив, като последната размяна на залпове се случи тази седмица.

Украйна също не се е разпаднала. Тръмп прекрати американската помощ преди повече от година и оказа дипломатически натиск върху Киев да предаде източния си регион Донецк, като част от споразумението си с Русия на срещата на върха през август в Аляска. Въпреки това Украйна успя да обърне хода на войната срещу Русия, като държи фронтовата линия и нанася все по-болезнени удари по руското сърце.

Тези развития показаха доколко технологичният напредък – като дронове и много по-евтини прецизни ракети – е изравнил условията между по-малките държави и великите сили, които харчат стотици милиарди долари за въоръжените си сили. „Украйна е на много по-солидна основа поради технологичното превъзходство, което имат“, отбеляза латвийският външен министър Байба Браже. Това стесняване на разликата във властта в световен мащаб ограничи това, което военната мощ може да постигне сама по себе си. Китай следи отблизо тези тенденции, докато обмисля дали би могъл или би трябвало да завземе Тайван.

Конфликтите, бушуващи по света, са различни в много отношения.

Украйна е демокрация, водеща война за самозащита срещу непровокирано руско нашествие. Репресивният режим на Иран уби хиляди свои граждани, преди САЩ и Израел да започнат бомбардировките през февруари, и от десетилетия подкрепя войнствени прокси групи, които дестабилизират Близкия изток.

И все пак, всички тези войни носят подобен урок, каза италианският министър на отбраната Гуидо Кросето в интервю.

Смяната на режима – целта на Русия в Украйна и поне първоначално на Америка в Иран – вече не може да се постигне само със силата на оръжието в съвременния свят, съгласи се генерал Оно Айхелсхайм, началник на отбраната на Нидерландия.

Ограниченията на възможностите на великите сили не са нови. Както Вашингтон, така и Москва бяха унижени в чуждестранни войни в миналото. САЩ трябваше да се оттеглят от Виетнам. И двете в крайна сметка бяха победени в Афганистан. Досието на САЩ с окупацията на Ирак е в най-добрия случай смесено.

И все пак, в тези случаи великите сили трябваше да се откажат заради продължителни, болезнени бунтове, които последваха конвенционални военни победи и в крайна сметка подкопаха вътрешната подкрепа за война. Това вече не е така. Руските танкове не успяха да достигнат Киев повече от четири години война, а руските настъпления на бойното поле почти спряха. САЩ дори не се опитаха да проведат сухопътни операции в Иран, знаейки много добре колко американски жертви ще донесат това.

Бързото отстраняване на венецуелския диктатор Николас Мадуро през януари – което по онова време изглеждаше като предвестник на предстоящите събития, разпалвайки апетита на Тръмп към Гренландия и Иран – сега изглежда като рядко изключение, а не като предвестник на бъдещото упражняване на американска мощ.

Китай обръща голямо внимание на всичко това.

"Преди войната в Украйна хората вярваха, че Русия е втората най-силна армия в света. Сега най-силните и втората най-силна армия участват във войни и тези войни не вървят толкова гладко", каза пенсионираният старши полковник Джоу Бо, бивш директор на Центъра за сътрудничество в областта на сигурността в Министерството на отбраната на Китай, който сега е старши сътрудник в университета Цинхуа в Пекин.

Основният извод за Китай трябва да бъде да покани руски експерти да споделят своите умения в съвременната война с дронове, добави той.

Фразата на Тукидид, която отдавна е аксиома на така наречената реалистична школа по международни отношения, е израз на груб фатализъм, а не ръководство за много по-сложната реалност на света, каза сингапурският академик Билахари Каусикан, който е бил посланик на островната държава в Организацията на обединените нации. Ако беше вярно, пошегува се той, малка страна като Сингапур отдавна щеше да бъде погълната от съседите си.

За разлика от Украйна и Иран, отбеляза той, Тайван може да няма волята да упражнява тази свобода на действие, защото Китай е все по-успешен в подкопаването на решимостта на населението да се съпротивлява на евентуална бъдеща китайска военна операция. Отхвърляйки предложението на правителството за превъоръжаване, доминираният от опозицията парламент на Тайван през май прие много по-малък пакет от специални военни разходи от 25 милиарда долара, който намали, наред с други неща, финансирането за местно разработени дронове и асиметрични бойни способности. Новият лидер на опозицията, Чен Ли-вун, посети китайския лидер Си Дзинпин и зае много по-помирителна позиция спрямо Пекин.

Филипините също са в спор с Пекин и биха могли да се сблъскат с подобен проблем с решимостта да се съпротивляват, ако избухне война.

В речта си в Давос Карни, чиято страна понякога е наричана от Тръмп бъдещата 51-ва държава – твърди, че средните сили като Канада нямат друг избор, освен да си сътрудничат с подобни държави, за да избегнат "подчинение" на глобалните хегемони. Оттогава европейските държави, азиатските демокрации и Канада предприеха стъпки за укрепване на военните, икономическите и свързаните със сигурността връзки – отчасти за да компенсират зависимостта си от САЩ и от Китай.

Историята е пътеводител за опасностите от високомерието на великите сили. През 416 г. пр.н.е. отказът да се подчинят на Атина, свръхсилата на древността, завършва зле за островитяните на Мелос. Всички техни мъже, както отбелязва Тукидид, са избити, а децата и жените поробени. И все пак, в крайна сметка, подобно имперско произволство се обръща срещу Атина: тя губи по-широката война за господство над Гърция.