Защо Путин привлича синовете на муджахидините?

Малцина могат да забравят унизителното отстъпление на Съветския съюз от Афганистан под натиска на муджахидините, дори и четири десетилетия по-късно. Затова за 19-годишния Егор А. от южния регион на Ростов беше нещо като шок, когато този месец беше подведен под отговорност за „подклаждане на омраза или вражда между народа на Руската федерация и Афганистан“ и глобен с 10 000 рубли, пише The Times.

Грешката на тийнейджъра беше, че е пренебрегнал разцъфващото приятелство между Русия и управляваното от талибаните правителство на Афганистан – приятелство, което изглежда да противоречи на историята и да дава предимство на реалполитиката пред опасенията от екстремизъм и нарушаване на правата.

Кремъл определи талибаните като терористична група през 2003 г., но този статут беше отменен миналата година, когато Русия стана първата страна в света, признала Ислямската емират на Афганистан – името, дадено на страната, след като талибаните се върнаха на власт през 2021 г.

На неутралния наблюдател това може да изглежда като странен обрат – Москва да прегърне потомците на муджахидините, които убиха хиляди от нейните мъже само преди няколко десетилетия.

Но миналия месец Москва и Кабул заздравиха още повече връзките си, като подписаха военно-техническо споразумение.

Признаването на талибанския режим от Кремъл разгневи изгнани опозиционни фигури като живеещата във Великобритания Фаузия Коофи, бивш афганистански депутат, която изрази съжаление, че "всяко действие на която и да е страна за нормализиране на отношенията с талибаните няма да донесе мир, а ще легитимира безнаказаността".

Новата позиция на Москва не е толкова внезапна, колкото може да изглежда на пръв поглед.

Президентът Путин обяви промяната в отношението към талибаните през 2024 г., когато се позова на групата като „съюзник“ в борбата срещу тероризма, а в действителност тенденцията се беше обърнала години по-рано.

Все пак това е далеч от 2001 г., когато руският лидер подкрепи войната на САЩ срещу Афганистан след атаките от 11 септември срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона. По това време Кремъл беше решен да помогне за унищожаването на талибаните, които осигуряваха убежища и тренировъчни полигони за ислямски радикали от Северен Кавказ в Русия.

Разсекретени тази година стенограми показват, че когато Джордж У. Буш каза на Путин по време на среща в Белия дом през ноември 2001 г., че талибаните "бягат като зайци", руският президент отговори:

"Трябва да ги унищожим като плъхове или да ги подкупим."

След това Москва подкрепи думите на Путин, като одобри използването от американските сили на въздушни бази в своя централноазиатски заден двор за подпомагане на борбата срещу талибаните и базираната в Афганистан Ал Кайда, която извърши атентатите от 11 септември. Две години по-късно Русия ще добави талибаните към списъка си с забранени терористични организации, въз основа на данни от Федералната служба за сигурност (ФСБ) за връзките им с чеченски бунтовници.

През 19-ти век Великобритания и Русия се впуснаха в „Голямата игра“ за влияние. През 1979 г. Съветският съюз нахлу в Афганистан и прекара десетилетие в кървава борба с муджахидините – ислямски партизани, които бяха тайно обучавани и финансирани от ЦРУ в рамките на операция „Циклон“.

След унизителното оттегляне на Москва много от тези бойци сформираха Талибаните, които превзеха Афганистан през 1996 г.

Загрижена от подкрепата им за кавказките бунтовници, Русия предостави както открита, така и тайна военна и финансова подкрепа на Северния алианс – антиталибанската коалиция, водена от Ахмад Шах Масуд.

Въпреки това, в годините след нахлуването в Афганистан след 11 септември, Русия промени позицията си, тъй като талибаните се възстановиха и поеха контрола над големи части от страната.

През 2016 г. Москва призна, че обменя разузнавателна информация с талибаните, за да се бори с общия им враг, „Ислямска държава“, в Афганистан, а през следващата година американски официални лица обвиниха Русия, че доставя на групата картечници, гранатомети и минометни снаряди. Към 2018 г. представители на талибаните вече открито посещаваха Москва за преговори.

Анализатори твърдят, че настоящото сближаване на Кремъл с талибаните се основава на преценката, че последните могат да ограничат по-опасните радикали, които го заплашват през Централна Азия и проникват в диаспората в Русия.

Макар сближаването на Русия с талибаните да може да разгневи фигури от афганистанската опозиция и защитници на човешките права, САЩ също възприеха прагматичен подход през последните години.

По време на първия си мандат през 2020 г. президентът Тръмп подписа споразумението от Доха с талибаните, като по-късно ги нарече „добри бойци“ и „много умни“. Сделката остави подкрепяното от САЩ афганистанско правителство от онова време встрани и беше стъпка към неговия евентуален крах.

Междувременно търговията между Русия и Афганистан нараства. Избухването, което доведе до налагането на глоба на Егор А., беше в отговор на обещанието на руския посланик в Кабул Дмитрий Жирнов, че Афганистан ще доставя на Москва стафиди, скъпоценни камъни, кола, хромит, лечебни билки и нарове "с големината на два юмрука".

За талибаните това би могло да бъде възможност да получават евтини вносни руски петрол и пшеница.

Афганистан може също да се надява, че ще успее да придобие оръжия за противовъздушна отбрана от Русия, за да се защити от неотдавнашните трансгранични удари от страна на Пакистан, въпреки че Москва вероятно ще се въздържи да развали отношенията си с Исламабад.

Съветско-афганистанската война е от декември 1979 г. до февруари 1989 г. Въпреки че са подкрепени от различни държави и организации, по-голямата част от подкрепата за муджахидините идва от Пакистан, Съединените щати (като част от операция „Циклон“), Обединеното кралство, Китай, Иран и арабските държави от Персийския залив, в допълнение към голям приток на чуждестранни бойци, известни като афганистански араби. Американското и британското участие на страната на муджахидините ескалира Студената война, слагайки край на кратък период на спокойни отношения между Съветския съюз и Съединените щати.

Конфликтът води до смъртта на един до три милиона афганистанци, докато милиони други избягаха от страната като бежанци; повечето външно разселени афганистанци потърсиха убежище в Пакистан и Иран. Десетгодишната конфронтация между муджахидините и съветските и афганистанските военни е причинила тежки разрушения в целия Афганистан и е посочена от учените като важен фактор, допринесъл за разпадането на Съветския съюз през 1991 г.; поради тази причина конфликтът понякога се нарича „Виетнам на Съветския съюз“.