От международен пария до стратегически партньор: възходът на Ким Чен Ун

Докато вниманието на Съединените щати е фокусирано върху Иран, друг върховен лидер, на хиляди километри разстояние, се възползва от геополитическата си позиция, подкрепена от ядрената му програма. Срещата на върха по-рано тази седмица между върховния лидер на Северна Корея Ким Чен Ун и китайския президент Си Дзинпин в Пхенян отбеляза не само потвърждаване на 65-годишния договор за взаимна отбрана между двете държави, но и възможност за севернокорейския лидер да демонстрира статута си на световната сцена.

Срещата на Си с Ким, втората след посещението на севернокорейския лидер през септември миналата година, показа до каква степен Пекин гледа на Пхенян като на основен играч на най-високо ниво, според анализ, публикуван от Newsweek.

"За Ким Чен Ун посещението на Си показва, че геополитическата стойност на Северна Корея се е увеличила значително", казва пред Newsweek Ук Ян, изследовател в Института за политически изследвания Асан и член на консултативния съвет на Обединения комитет на началник-щабовете на южнокорейските военни. "Вместо да бъде просто зависим партньор на Китай или Русия, Пхенян се позиционира като все по-важен играч, чието стратегическо значение нарасна със засилването на регионалната и глобалната конкуренция между великите сили."

Северна Корея по оста Пекин-Москва-Пхенян вече заема уникално геополитическо положение

Договорът от 1961 г., който се отбелязва тази седмица, я прави единственият официален съюзник на Китай по отношение на сигурността, докато пактът с Путин от юни 2024 г. бележи засилване на дългогодишните отношения между Москва и Пхенян, превръщайки ги в рамка за взаимна отбрана, която Ким незабавно приложи на практика, като изпрати войски, за да помогне на Русия във войната ѝ с Украйна.

Китай предложи сравнително умерен отговор на сближаването между Русия и Северна Корея. В същото време той се стреми да укрепи връзките си с двете страни, особено след като Съединените щати засилват военните си партньорства с двамата си регионални съюзници, Япония и Южна Корея.

Американските представители се срещнаха със своите южнокорейски колеги в сряда, за да обсъдят засилване на възпирането чрез Консултативната група по ядрените въпроси. Няколко дни по-рано Вашингтон и Токио проведоха разговори по подобна инициатива, известна като Всеобхватен диалог за възпиране.

"Задълбочаването на сътрудничеството в областта на сигурността между Съединените щати, Южна Корея и Япония предоставя допълнителни стимули за по-тясна координация между Северна Корея, Китай и Русия", обяснява Ян. "И трите страни притежават ядрени оръжия и всяка от тях има общ интерес от ограничаване на стратегическото влияние на САЩ в съответните си региони. Макар че би било преждевременно да се опише това като официална структура на съюза, има нарастващо сближаване на интересите между трите страни по ключови въпроси на сигурността."

За Пекин и Москва Северна Корея е полезен стратегически партньор, способен да създаде допълнителни предизвикателства за Съединените щати и техните съюзници в Североизточна Азия. За Пхенян по-тесните отношения с Китай и Русия помагат за намаляване на дипломатическата изолация, засилване на възпирането и разширяване на пространството за маневриране в отношенията с Вашингтон, Сеул и Токио.

Патрик Кронин, председател на отдела за сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион в Института Хъдсън, определи основните цели на Ким и Си по време на последната им среща.

"Си затвърждава позицията на Китай като пазител на азиатския континент, включително Корейския полуостров; нищо важно не трябва да се случва без консултация с Пекин", казва Кронин пред Newsweek. "Ким иска да затвърди идентичността си на ядрена държава, по пътя си към постоянно място на масата на големите ядрени сили."

 Пътят към Тръмп

Кронин също отбеляза, че "Ким се е позиционирал така, че в бъдеше да се срещне с Тръмп", който остава единственият действащ президент на САЩ, срещал се със севернокорейски лидер. По време на първия си мандат Тръмп се срещна с Ким три пъти като част от опит за мирен процес, който би включвал денуклеаризация на Северна Корея в замяна на отмяна на санкциите. Когато преговорите се провалиха през 2019 г., враждебната реторика се появи отново, въпреки че Ким и Тръмп забележително избягваха директните критики един към друг.

По време на реч пред Върховното народно събрание миналия септември, няколко седмици след завръщането си от Китай, Ким заяви своята отвореност за възобновяване на контактите с Вашингтон, при условие че той се откаже от "абсурдния си стремеж към денуклеаризация на другите" и се стреми към "истинско мирно съвместно съществуване с нас".

"Лично аз все още имам добър спомен за настоящия президент на САЩ Тръмп", каза Ким по това време, според изявление, публикувано от Корейската централна информационна агенция. Тръмп, от своя страна, открито заяви намерението си да поиска нова среща с Ким.

Той също така често е говорил за "много добрите си отношения" със севернокорейския лидер, като последният от тях е бил по време на пресконференция на борда на Air Force One по пътя към Пекин миналия месец. Кронин твърди, че "Тръмп обмисля среща на върха с Ким" и може да стане по-активен на този фронт след междинните избори тази година. ции, вероятно в кулоарите на срещата на икономическите лидери на АТИС, планирана да се проведе в Шънджън през втората половина на ноември.

Целта на Ким би била да използва личните си отношения с Тръмп, за да повлияе на политиката на САЩ по начин, подобен на призива на Си относно Тайван, автономния остров, претендиран от Китай и политически и военно подкрепян от САЩ, казва Кронин. Възможността на Ким е да предефинира ядрения въпрос по същия начин, по който Си се опита да предефинира тайванския въпрос.

След посещението си в Пекин президентът Тръмп изглеждаше по-склонен да възприеме китайския наратив, обвинявайки Лай Чинг-те за напрежението между двете страни на пролива, спирайки продажбата на оръжие и подчертавайки липсата на интерес на Вашингтон към война в Азия.

Гилбърт Розман, професор от Принстънския университет, специализиран в Североизточна Азия, определи Тръмп като "нетърпелив" да се срещне с Ким, отбелязвайки, че всяка подобна среща на върха "би била обусловена от признаването - дори имплицитно - на Северна Корея като "ядрена сила"."

Южнокорейският президент И Дже-мьонг също се стреми да се свърже с Ким. Възобновяването на междукорейския диалог би изпълнило "дългогодишното желание на корейските прогресивни сили, но условията на Ким ще бъдат трудни за изпълнение", обяснява Грозман пред Newsweek, отбелязвайки, че неотдавнашната среща на Ким със Си само е засилила дипломатическото влияние на Северна Корея.

"Срещата на върха Си-Ким отваря вратата към напредъка, за който Ким Чен Ун копнее", казва Грозман. "След като е запечатал границите на Северна Корея, той си представя дипломация по свои условия."

Факторът "Иранска война"

Степента, до която един нов опит за мир би се оказал по-успешен от предишния, обаче остава несигурна. Йонгджун Ким, професор в Корейския национален университет за отбрана, който е съветвал американски и южнокорейски служители по политически въпроси, определи Тръмп като "двугодишна временна карта за Ким", което означава, че "ако Ким се срещне с Тръмп, това ще бъде само еднократно шоу, което ще укрепи репутацията на Ким".

По-траен актив е разширяващият се и модернизиращ се ядрен арсенал на Северна Корея. Ангажиментът на Пхенян към ядрения си капацитет беше допълнително засилен от войната между САЩ и Израел срещу Иран, който не е прекрачил ядрения праг въпреки напредналата си програма за обогатяване на уран. Вместо да възлага надеждите си на гаранциите за сигурност от Вашингтон или Сеул, с които Ким официално отмени дългогодишната политика на обединение, Северна Корея изглежда по-решена от всякога да укрепи връзките си с традиционните съюзници Китай и Русия. „

"Ким видя Иран и естествено реши, че Северна Корея никога няма да се откаже от ядрените си оръжия", обяснява пред Newsweek Йонгджун Ким, който е и в Президентския консултативен съвет за мирно обединение на Южна Корея. "Така Ким разруши традиционната политика на обединяване на една нация и сега избира враждебна политика на двете Кореи и ще консолидира по-стабилно и предвидимо партньорство с Китай и Русия, като Китай и Русия ще подкрепят ядрените оръжия и оцеляването на Северна Корея, както и отмяната на санкциите."

Ян също така вярва, че конфликтът в Иран само ще засили изчисленията на Ким в момент, когато "неговата геополитическа стратегия днес е фундаментално съсредоточена върху оцеляването на режима, ядреното възпиране и максималното увеличаване на стратегическата автономия на Северна Корея във все по-конкурентна международна среда."

"Неотдавнашният конфликт с участието на Иран вероятно ще засили дългогодишното убеждение на Пхенян, че ядрените оръжия са крайната гаранция за сигурността на режима", казва Ян. "Севернокорейските лидери последователно твърдят, че държавите без надежден ядрен възпиращ фактор остават уязвими от външен военен натиск. Следователно, последните събития вероятно ще засилят решимостта на Северна Корея да поддържа и доразвива ядрените си способности. В същото време изглежда Ким до голяма степен се е отказал от традиционната цел за мирно обединение и вместо това се стреми да втвърди статута на Северна Корея като постоянна ядрена държава с международно значение. Неговата стратегия е да се възползва от стратегическото значение на Северна Корея както за Китай, така и за Русия, като същевременно поддържа достатъчна независимост, за да избегне прекомерното разчитане на двата партньора."