Северна Македония търси начини да заобиколи преговорната рамка с ЕС

Скопие работи по устойчиво решение за отблокиране на европейския си път, заяви външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски. Той каза, че правителството ясно е очертало червени линии и позиции и въпроси, по които не е готово да преговаря, предаде БГНЕС. 

Позицията на Муцунски още веднъж подчертава липсата на политическа воля в Скопие за изпълнение на преговорната рамка с ЕС. През последните две години ръководителите на блока многократно повториха, че, за да започне преговори с ЕС, Северна Македония първо трябва да изпълни всички задължения, произтичащи от европейския консенсус от 2022 г. 

"Работим върху решение, но ще повторя, не решение на всяка цена и не решение, което само по себе си няма да бъде устойчиво и което ще създаде рискове да се окажем отново в тази ситуация, в която се намираме сега", каза Муцунски в интервю за МИА.

Относно критиките на опозицията, че Северна Македония е в застой по европейския път, той твърди, че "опозицията трябва да започне да живее в рамките на реалността, а реалността е, че нейната всепозволеност и липсата на капацитет да види дългосрочните последици от случилото се през 2021 и 2022 г. ни доведоха до тази позиция, в която се намираме сега".

"Те имат легитимното право, бих казал, да предоставят критика и позиция по почти всичко. Това е и функцията на опозицията в една парламентарна демокрация, да критикува, да дава своя принос. Но в областта на външната политика смятам, че това е областта, в която те трябва да се извинят на гражданите за всички грешки, които са допуснали през този седемгодишен период на управление, и да дадат безрезервна подкрепа на правителството, за да може то да си възвърне позициите на страната и да работи за създаването на система, в която най-накрая ще имаме предвидимост по европейския път", каза външният министър.

Той заяви, че ако "френското предложение" е толкова добро, нямаше да има различни тълкувания какви са задълженията на Северна Македония. 

"Някои от тези хора, които сега са на ръководни позиции в България, в областта на външната политика, са били на ръководни позиции през този период и си спомнят точно какво им е било обещано. Така че, тези хора от опозицията, и тук говоря колективно от името на представители на ДСИ и представители на СДСМ, или са забравили какво са правили в този период на 2021г.-2022 г., или искат да манипулират вътрешната ни македонска общественост за дребни политически точки, но едновременно с това подкопават позициите на държавата. Ето защо казвам, легитимно е, критикувайте каквото си мислите, но поне в областта на външната политика, където претърпяхте ужасен провал, позволете на това правителство да продължи да прави това, което прави, защото трябва да бъдем обективни, че чуваме и различни послания от високопоставени представители на държавите-членки на Европейския съюз, че трябва да се поемат някои допълнителни задължения към страната ни, за да се гарантира предвидимостта на европейския ни път", подчерта Муцунски.

Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.