BGONAIR Live

Злото на другия не оправдава нашето зло: Как Белград предаде сърбите в Хърватия?

"Всичко около "Буря" е фалшива патетика и крокодилски сълзи"

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Историкът Милан Стив Протич смята, че обществата в Сърбия, Хърватия и Босна няма да успеят да се откъснат от наследството на войните от 90-те години, докато не се изправят честно пред собствената си отговорност, вместо да очакват единствено "другата страна" да признае своите престъпления.

"Буря" - повод за празник и повод за траур

По думите му операция "Буря" продължава да разделя народите и три десетилетия по-късно - в Хърватия тя се отбелязва като победа, а в Сърбия като национална трагедия.

"Честно казано, хърватите имат какво да празнуват. Те излязоха от всичко това с резултат, който са искали и който, исторически погледнато, им принадлежи. Мръсните неща се случваха и от двете страни, това е войната. Няма чисти войни, няма войни като от партизанските филми. Войните са античовешко явление. Никой не може да излезе от тях с чисти ръце и чиста съвест", заявява Протич, цитиран от БГНЕС.

Историкът припомня, че политиката на Слободан Милошевич е завършила с катастрофа за сръбския народ.

"И сега това се отбелязва пореден път, ту в Белград, ту в Мърконич Град, с цялата тази фалшива патетика, с тези крокодилски сълзи. Разбира се, че тази емоция е фалшива. Пука им на тях за хората, които са пострадали. Ако им беше пукало, щяха да водят друга политика още тогава или щяха да ѝ се противопоставят. Но тъй като днешната власт е пряк наследник на тогавашната власт, тя и оправдава, и подкрепя всичко, което властта на Милошевич е правила. И всички те бяха на власт, когато тези нещастни колони на прогонени сърби идваха тук", казва той.

"Войните не се решават в съда"

Протич поставя въпроса кой е оставил сърбите в Хърватия без защита, след като преди това ги е насърчил, въоръжил и окуражил. Според него повече от три десетилетия след като около 200 000 души губят домовете си, а мнозина и живота си, не трябва да се очаква съдът да даде окончателния отговор за войната.

"Победителят винаги е налагал своето правно решение. Войната не се решава пред съда, войната се решава на бойното поле. Там сте загубили, а междувременно сте направили и грехове. Това, че и другите са сгрешили - това си е за тяхна сметка. Злото на другия не може да бъде оправдание за злото, сторено от наша страна", подчертава той.

"Не погледнахме честно към 90-те"

Според историка най-големият проблем е, че сръбското общество така и не е намерило сили да направи честна равносметка за събитията от 90-те години.

"Ние никога не намерихме куража, разума или волята да погледнем реалистично и трезво на 90-те години - на отговорността, на политиката, на последиците. И да си признаем колко пагубна е била тази политика. Нейните последици ги търпим и днес", казва Протич.

По думите му подобен обществен разговор е неизбежен, ако страната иска да гледа към бъдещето.

"Ако искаме да излезем от това блато, ще трябва. Трябваше да стане отдавна, но не го направихме - поради слабост, бих казал, поради отчаяние, поради усещане за поражение. Разбира се, че ще се залага на тази карта. И с един така ранен народ, какъвто станахме тогава, е лесно да се манипулира", посочва той и добавя, че тази манипулация продължава и днес.

Историкът смята, че политиците използват подобни теми в свой интерес.

"И когато се бият в сръбските гърди и се закълнат, че Косово "вечно" ще бъде сръбско, а знаят истината. И когато фалшифицират сръбското минало - било то за да отрекат сръбската идентичност, било то за да я възвеличават - те го правят в собствен интерес", заявява той.

"Войната отвори вратите на ада"

По думите на Протич трагедията е можела да бъде избегната, защото още тогава е било очевидно, че народите в Югославия повече не желаят да живеят в една държава.

"Беше ясно, че югославските народи повече не искат да живеят заедно. Никой никого не може насила да задържи там, където този някой не иска да бъде. Защо доскорошните ни братя пожелаха да излязат от Югославия? Това е въпрос и за тях, и за историците. В момента, в който някой избра да опита да предотврати това с война, се отвориха вратите на ада", твърди историкът.

"Всеки трябва да погледне себе си в огледалото"

Според Протич разпадането на Югославия е можело да стане по мирен път, без война. Днес, за да бъдат преодолени последиците от онези събития, всеки народ трябва първо да се изправи пред собствените си действия, а не непрекъснато да търси вината у другите.

"Не да живее с уверението, че всичко правено в негово име е било "правилно" и "чисто", а всичко правено от другите - "мръсно" и "зле". Това е доказателство, че никой от тези народи не е съзрял. И че и до днес се храни с този вид инфантилност. А тази инфантилност често носи немислими ужаси", казва историкът, предава БГНЕС.

По думите му една и съща реторика, аргументация и отказ да бъде видяна гледната точка на другия се срещат в Сърбия, Хърватия и Босна - единствено с различен знак.

"Аз избягвам да говоря за другите, това трябва да им го каже някой техен. Затова апелирам да погледнем себе си в огледалото. Човекът се изправя пред своята отговорност - а също и народът - независимо от другия. Това изправяне не е взаимно обусловено. Но когато то се обуславя, и при тях, и при нас, това всъщност е опит за избягване на отговорността", подчертава Протич.

"Белград остави тези хора на произвола на съдбата"

Историкът е категоричен, че прогонените сърби са били използвани като разменна монета от властта в Белград и никога не е съществувало истинско желание да им бъде помогнато.

"Всичко отхвърляха, което можеше да доведе до компромисно решение - и опита на Рашкович с Бойковец, и планът Z4, и мнението на арбитражната комисия на Робер Бадентер - всичко това Белград го отхвърляше. И накрая остави тези хора на произвола на съдбата, неохранявани, да преживеят такава жалка съдба", заявява той.

Протич отбелязва, че и 30 години по-късно държавата намира средства за мащабни проекти като Експо, "Белград на вода" и други инициативи, но не и за бежанците.

По думите му тогавашната власт е направила всичко възможно и да прикрие пристигането на колоните с бежанци в Сърбия, защото е било трудно да бъде обяснено как Република Сръбска Крайна е рухнала само за четири дни.

"Нищо не е искрено"

Историкът поставя под съмнение и начина, по който днес се почитат жертвите, като дава за пример отбелязването в Мърконич Град.

"Нима така тъжат сърбите? Нима така правят сърбите?", пита той, визирайки организираните масови събирания и празненства.

Според него всичко се използва за политически цели.

"Да пукне душата им за тези пострадали, хич не им пука. За това колко момчета са загинали под тяхно командване в Република Сръбска... Пет пари не дават за тези нещастни бежанци от Хърватия, освен за онези, които са се присламчили към тях и са намерили начин да постигат определени интереси в Сърбия", казва Протич.

Критики към "Червените барети" и Сръбската православна църква

Историкът коментира и панихидата в църквата "Свети Марко", на която освен речи са присъствали и представители на паравоенното формирование "Червени барети".

"Първо, на панихида не се говори. Къде се е чуло в църква да се държат речи? Проповедта се държи от свещеник, но в църквата се ходи на богослужение - а не с микрофон, че да морализаторстват. А отгоре на всичко идват и "Червените барети". Но това е докъде сме я докарали. Знаем кои са те, какво са правили и за какво носят отговорност. Основните ни критерии и мерки се разстроиха. Както каза някой преди няколко дни - ние всъщност сме тежко боледували като народ", посочва той.

"Посланията на патриарх Порфирий бяха добри, но..."

Протич определя изказването на патриарх Порфирий в Мърконич Град като неочаквано добро.

"Посланията му бяха добри, при условие че това, което е казал, е искрено и го мисли. Това е посланието, което чакаме от десетилетия. Но посланието е едно, а делата, които трябва да последват тези послания и изречени думи - това все още не сме го доживели нито от сръбския патриарх, нито от Сръбската православна църква, нито пък от другите компетентни институции в Сърбия", коментира историкът.

Според него поведението на Сръбската православна църква през последните години противоречи на думите на патриарха.

"И държанието му, откакто седна на трона на Свети Сава, не отговаря на днешните му думи. Да се надяваме, че е преживял просветление като Свети Павел, чиито думи цитира днес", заключава Протич.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата