"Малките зелени човечета“ на Путин биха могли да атакуват НАТО отвътре

Как би протекла евентуална руска атака срещу НАТО?

Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва тази седмица, за да предупреди Владимир Путин да не предприема нападение срещу която и да е държава членка на алианса - идея, която според скорошни разузнавателни данни все повече привлича руския президент.

Затънала в конфликта в Украйна, Москва засили хибридните си атаки срещу Запада.

Само през това лято Кремъл бе заподозрян в организирането на експлозии в заводи за боеприпаси в Италия и България, в заговор за убийството на германски ръководител в отбранителната индустрия, както и в опит за атака с дрон срещу украински товарен самолет на летище Лайпциг - опит, който се провали единствено поради неизправност на детонатора.

Въпреки това, изненадващото посещение на Ратклиф - първото на директор на ЦРУ, откакто предшественикът му Уилям Бърнс пътува до Москва през 2021 г., за да предупреди срещу нахлуване в Украйна, подсказва за сериозно безпокойство относно по-мащабен опит за изпитване на отбраната на НАТО.

През юли The Telegraph съобщи, че САЩ са предупредили Полша за евентуално нахлуване, което би могло да се случи още през следващите месеци.

Източник, запознат с посещението на Ратклиф, заяви пред Politico, че целта е била най-вече да се предупреди Москва да се въздържа от "каквито и да било действия, водещи до ескалация спрямо балтийските държави“.

Кои са потенциалните мишени?

Латвия, Литва и Естония са потенциално привлекателни цели, тъй като са бивши републики от Съветския съюз, превърнали се в символ на разширяването на западната демокрация след края на Студената война.

От географска гледна точка те представляват най-уязвимия фланг на НАТО - те граничат с Русия и са с твърде малка територия, за да позволят прилагането на стратегия за "дълбочинна отбрана“, при която войските се оттеглят на безопасно разстояние, преди да предприемат контраатака.

В отговор на новите предупреждения за руско нападение балтийските държави възприеха своя версия на британския лозунг от времето на Втората световна война: "Запазете спокойствие и продължете напред“.

"Трябва да запазим хладнокръвие, но и да останем бдителни“, заяви източник от сферата на сигурността в балтийския регион, запознат с въпросите на отбраната и стратегическото планиране по източния фланг.

Дебатите относно евентуално руско нападение често се съсредоточават върху Нарва - малък естонски граничен град с преобладаващо рускоезично население, който често попада в полезрението на пропагандната машина на Москва.

През последните месеци в Telegram се появиха призиви за създаване на "Народна република Нарва“ - независима квазидържава за руското малцинство в Естония. Използваната реторика наподобява тази, с която в миналото бяха създадени подкрепяните от Москва марионетни формирования в Източна Украйна.

За допълнително нагнетяване на напрежението Москва би могла да инсценира провокация от типа "фалшив флаг“, при която естонските сили за сигурност да бъдат обвинени в убийството или раняването на граждани от руски произход.

Малки зелени човечета

В такъв случай Кремъл би могъл да използва методите си от нахлуването в Крим през 2014 г., когато се вдигнаха на оръжие т.нар. "малки зелени човечета“, представяни като местни жители, защитаващи населението с руски корени, но за които по-късно бе признато, че са войници на Москва.

Войниците получават това прозвище заради зелените си униформи без отличителни знаци, чрез които се цели да се демонстрира дистанция от Кремъл.

Едно нахлуване в балтийските държави не би изисквало толкова мащабна военна операция, колкото превземането на Крим, отбелязва Джъстин Бронк, старши научен сътрудник в аналитичния център "Кралски институт на обединените служби“ (RUSI).

Москва би могла "потенциално да завземе съвсем малка територия по границата“ – колкото да изпита готовността на НАТО да задейства Член 5, който задължава всички членове на алианса да се притекат на помощ на нападнатата държава.

Вместо да се атакува например целият град Нарва, нахлуването би могло да се съсредоточи върху конкретен обект като мост, самолетна писта или електрическа подстанция.

Малки групи от сили за тайни операции биха били подкрепени от артилерия, системи за противовъздушна отбрана и средства за радиоелектронна борба, разположени от руската страна на границата.

Москва може да реши да подсили своите марионетни сили чрез доставки на помощ, надявайки се да се възползва от евентуално колебание в рамките на НАТО, за да затвърди контрола си върху завзетата територия.

"Ако НАТО не задейства Член 5, това би било огромен удар по авторитета на алианса и потенциално фатален такъв“, на мнение е Бронк.

Много неща биха зависели от готовността на САЩ да прибегнат към въоръжен отговор - нещо, за което европейските наблюдатели се надяват, че Ратклиф е настоял пред събеседниците си в Кремъл.

Единствено Вашингтон разполага с необходимите способности за нанасяне на високоточни удари, с които да бъдат неутрализирани руските системи за противовъздушна отбрана. Без тях Москва би могла лесно да свали самолетите на НАТО, вдигнати по тревога, за да неутрализират нахлуващите сили.

"Няколко европейски държави полагат сериозни усилия сами да развият или придобият по-голям капацитет в тази област, но засега тя остава сфера, в която САЩ имат категорично превъзходство“, отбеляза Бронк.

Великобритания поддържа бойна група от 900 военнослужещи, разположена в Естония в рамките на инициативата на НАТО за засилено предно присъствие.

Въпреки това тя може да не разполага с достатъчно "огнена мощ или численост“, за да отблъсне ограничено руско нахлуване без подкрепата на САЩ, особено ако нахлуващите руски части бъдат подкрепени от "много значителни руски сили“, допълни Бронк.

"Необходими са видими и своевременни действия“, се казва в писмото, в което се настоява за инвестиции на стойност 115 милиарда долара (91 милиарда паунда) за подобряване на сигурността в граничните държави.

На всяка от тях липсват необходимите системи за противовъздушна отбрана, с които ефективно да се отблъснат рояци от руски дронове. Британският източник коментира: "Можете съвсем лесно да поразите доста значими цели. Какво ще направи НАТО?“

"Нека погледнем на нещата от друг ъгъл“, казва източникът и добавя: "Вместо руски дронове „Шахед“ да пресичат границата, какво би станало, ако изпратят пленен украински дрон? Тогава можеш просто да вдигнеш ръце и да кажеш: "Това не е наш дрон“.

Директно нападение е малко вероятно

Повечето анализатори смятат, че по-крайните форми на руско нахлуване – като например пряко военно нападение срещу балтийските държави – са малко вероятни.

В продължение на десетилетия стратегическите плановици на НАТО се тревожат за евентуална атака срещу Сувалкския коридор - ивица земя с дължина около 65 км, която свързва руския анклав Калининград със съюзника на Русия, Беларус.

Удар тип "клещи“ от двата края на коридора би могъл да блокира възможността на НАТО да подсили балтийските си съюзници по суша.

Германският Бундесвер разположи ново бронетанково съединение в Литва - 45-та танкова бригада - с цел възпиране на подобна атака.

"Би било леко изненадващо [ако Русия предприеме нахлуване там]“, каза г-н Бронк. 

"Това е класическият стар руски военен план за случай, в който биха се опитали да завземат изцяло балтийските държави. По дефиниция една такава война би прераснала в мащабен конфликт. Държавите започват войни, защото смятат, че те ще бъдат бързи и лесни, или защото вярват, че могат да предприемат нещо, без да последва военен отговор. Често обаче грешат. Не вярвам, че Русия би [атакувала Сувалкския коридор], тъй като това гарантира пълномащабна война с НАТО, а откровено казано, Русия би загубила такава война, освен ако не използва успешно ядрено оръжие, а това е безумен риск, защото при грешка в сметките загиват и самите те", казва в заключение експертът.