Глория Стайнъм, иконата на феминизма в САЩ, почина на 92-годишна възраст

Глория Стайнъм - американска писателка, лекторка, активистка и организаторка, борила се за равенство между половете и за гражданските и репродуктивните права на жените в продължение на повече от пет десетилетия, почина на 92-годишна възраст.

Тя си отиде тихо вчера в дома си в Ню Йорк, заобиколена от "някои от многото хора, които я обичаха“, както се съобщава в страниците ѝ в социалните мрежи и тези на нейната фондация.

Като съосновател и консултант-редактор на "Ms.magazine", тя подкрепяше феминисткото движение от 60-те години насам и вдъхнови поколения жени.

Зайче под прикритие

Стайнъм стана известна през 1963 г., след като работи под прикритие като "зайче“ на "Playboy" в продължение на 11 дни. Нейната новаторска статия в две части, озаглавена "A Bunny's Tale" ("Историята на едно зайче“), разкриваше ниското заплащане и сексисткото отношение, на които са били подложени "зайчетата“ на еротичното списание - жени, чиято първоначална роля е била на сервитьорки.

Голяма част от живота си като обществена защитничка Стайнъм прекарва в пътувания, изнасяйки лекции в колежи и читалища, както и участвайки в митинги и шествия. Характерната ѝ визия включваше коса с кичури и път по средата, както и големи очила тип "авиатор“, които допринасяха за разпознаваемия ѝ облик.

В съобщение, публикувано тази сутрин в социалните ѝ мрежи, се казва: "Вчера Глория Стайнъм почина спокойно в дома си в Ню Йорк, заобиколена от част от многобройните хора, които я обичаха. Глория изживя пълноценно почти един век на този свят и продължи да работи за равноправието до самия край.

Най-големият дар на Глория беше способността ѝ да изслушва другите и да ги кара да се чувстват забелязани и чути. Нейните думи, действия и личен пример даваха на хората свободата да бъдат истинската си същност. Глория живя вярна на своя независим дух, винаги водена от любопитство и с чудесно чувство за хумор".

Глория обичаше традицията да се палят сигнални огньове по хълмовете, за да се освети пътят към отсрещната страна на планината. Запалването на собствена свещ в чест на Глория ви прави част от този глобален и духовен кръг от съмишленици.

"Вместо цветя, Глория помоли онези, които желаят да я почетат с жест, да направят дарение за фондацията на Глория", се казва още в съобщението по повод кончината ѝ.

"От неохотен говорител до символ на позитивната промяна – нейният път е уникален; тя е американски лидер, който може да говори на всички ни“, каза филмовият и театрален режисьор Джули Теймор за Стайнем в интервю за The New York Times през 2017 г.

Теймор режисира филма от 2020 г. "Глориите“ (The Glorias), който проследява живота на Стайнъм през годините и е базиран на бестселъра ѝ от 2015 г. – автобиографията "Животът ми на път“ (My Life on the Road). Тя е и обект на пиесата от 2018 г. "Глория: Един живот“ (Gloria: A Life) и на документалния филм на HBO от 2011 г. "Глория: Със собствени думи“ (Gloria: In Her Own Words).

Основоположник на феминизма

Приживе Стайнъм казваше, че се смята за "предприемач на социалната промяна“. През 2015 г. тя сподели пред списание The New Yorker: "Искам да отдам дължимото на жените, които срещам, и да разкажа техните истории. Става въпрос за създаване на връзки и за това да използвам себе си, за да слушам, защото не можем да дадем сила на жените, без да чуем историите им".     

Стайнъм основава "Националния политически съюз на жените“ (National Women's Political Caucus) през 1971 г. заедно с бившите членове на Камарата на представителите на САЩ Бела Абзуг и Шърли Чизхолм, както и с писателката Бети Фридан, чиято книга от 1963 г. "Мистиката на женствеността“ (The Feminine Mystique) поставя началото на втората вълна на феминизма.

Този опит повлиява на възгледите на Стайнем относно социалната несправедливост и брака – институция, която според нея лишава жените от възможност за избор и от много от гражданските им права.

Наред с други организации, тя основава "Коалиция на жените от синдикатите“ (Coalition of Labor Union Women), "Център за жените в медиите“ (Women's Media Center), "Гласоподаватели за право на избор“ (Voters for Choice) и фондацията "Ms. Foundation for Women“.

През 2013 г. тогавашният президент Барак Обама ѝ връчва Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие в САЩ.

Стайнъм се превръща в бляскав и модерен символ на феминисткото движение – движение, което според нея трябва да обхваща жени от всички раси.

"Ако си преживял дискриминация, ставаш чувствителен към нея на всяко ниво. Научих се на феминизъм до голяма степен от чернокожите жени. Жените от други раси на практика са създали феминизма“, споделя тя пред списание "The New Yorker".

Стайнъм е родена на 25 март 1934 г. в Толедо, щат Охайо, като по-малката от две дъщери в семейството. Баща ѝ е търговец на антики, който често пътува по работа. Поради честите премествания на семейството, тя не посещава редовно училище до около седми клас.

Родителите ѝ се разделят, когато тя е на 11 години; след това Стайнъм живее с майка си и се грижи за нея, тъй като тя преживява психически срив и страда от депресия.

"Вече бях била един много малък родител на едно много голямо дете – майка ми. Не исках накрая пак да се грижа за някого другиго“, са думите, които ѝ се приписват.

След като завършва колежа "Смит“, Стайнъм започва работа като журналист на свободна практика и придобива световна известност благодарение на разследващата си статия за "Плейбой“, публикувана в списание "Шоу“. По-късно, през 1985 г., историята е екранизирана като телевизионен филм с участието на Кърсти Али.

През 1968 г. Стайнъм участва в основаването на списание "Ню Йорк“, където есето ѝ, озаглавено "След движението за "Черна власт“ – освобождението на жените“, я утвърждава като лидер на феминисткото движение в период на бурни обществени промени.

Истинското начало на живота ѝ като феминистка активистка обаче е поставено едва през следващата година, когато тя присъства на публична дискусия за абортите в църква в Ню Йорк. Самата Стайнъм е претърпяла аборт (по това време незаконен) в Лондон, когато е била на 22 години.

"Ms. Magazine", което тя съосновава през 1971 г., засяга темата за абортите, както и въпроси като сексизма, равното заплащане и домашното насилие – теми, коренно различни от обичайните за изданията за жени, фокусирани върху красотата, готварството и ролята на жената като подкрепа за съпруга си.

В един от ранните броеве са публикувани имената на 52 жени (включително самата Стайнъм), претърпели аборт, и е отправен призив за легализиране на процедурата – това се случва преди историческото съдебно решение по делото "Роу срещу Уейд“ от 1973 г., което признава конституционното право на жените в САЩ на аборт за период от близо половин век.

Стайнем често критикува ограниченията, свързани с брака. "Жените няма да бъдат равноправни извън дома, докато мъжете не станат равноправни в него“, заявява тя.

Тя нямаше собствени деца и едва когато навърши 66 години, реши да сключи брак – с южноафриканския бизнесмен и природозащитник Дейвид Бейл, бащата на актьора Крисчън Бейл.

"Надявам се това да докаже онова, което феминистките винаги са твърдели - че феминизмът се изразява в способността да избираме кое е правилно за всеки етап от живота ни“, заяви тя по повод брака си. Дейвид Бейл почина от рак на мозъка през 2003 г.

Стайнем продължи да работи и след като навърши 80 години. Тя е автор на множество книги, сред които "Мерилин: Норма Джийн“ (1986 г.) – за Мерилин Монро, "Революция отвътре: Книга за себеуважението“ – посветена на личностното развитие, както и на сборници с есета.

Тя е автор на идеята и разказвач в отличения с награда "Еми“ документален филм на HBO за насилието над деца "Множествени личности: Търсенето на смъртоносни спомени“ (1993 г.), както и продуцент на филма на канала Lifetime "По-добре мъртъв“ (Better Off Dead). Освен това тя води документалната поредица за насилието над жени "Жена“ (Woman) по телевизионния канал Viceland.

Писателката Каролин Хайлбрун – автор на биографичната книга от 1995 г. "Образованието на една жена: Животът на Глория Стайнем“ – я описва като "въплъщение на женската красота и квинтесенция на женската революция“.