Петролът над 105 долара: Саудитска Арабия забавя доставки за Европа

Новините от тази седмица посочиха, че Саудитска Арабия отменя или отлага редица доставки на суров нефт за европейски рафинерии през септември, като ги пренасрочва за октомври или дори ноември.

Така, след привидното облекчение, световните пазари на нефт отново показват все по-явни признаци на напрежение, причинено от новите смущения в нефтената инфраструктура в Близкия Изток. Действията на Саудитска Арабия последваха атака миналата седмица срещу източно-западния ѝ нефтопровод, за която Риад обвини дронове от Ирак. Последните съобщения посочват, че саудитците се надяват да възстановят приблизително половината от капацитета на нефтопровода в рамките на "няколко дни", докато възстановяването на пълния капацитет може да отнеме до шест седмици, при условие че няма да има нови атаки, пише в анализ за RS Картик Санкаран, старши научен сътрудник по геоикономика в програмата "Глобален Юг" на Института "Куинси".

В допълнение към рисковете, свързани с транзита, бунтовниците хути са поели контрола над пристанището Моха в Йемен и офшорните острови в пролива Баб ал-Мандеб, което им дава възможност да пречат на корабоплаването в Червено море. Тази промяна, съчетана с повредата на тръбопровода, който транспортираше около 4–5 милиона барела дневно, отново разтревожи пазарите, които бяха донякъде успокоени от частичното възстановяване на потоците през пролива Хормуз, през който преди войната преминаваха около 20 % от световните доставки на петрол.

Ескалацията на военните действия на нов фронт доведе цените на петрола на пазара обратно почти до върховете, достигнати при избухването на войната преди повече от шест месеца. Към момента на написването на тази статия бенчмаркът „Брент“ се търгува над 105 долара за барел, което е повишение спрямо 80 долара още на 4 август.

Докато пазарът се бори с нови сътресения в доставките на петрол, той разполага с по-малко стабилни резерви, отколкото в първите дни на войната. Складовите запаси на танкерите по море са изчерпани, Стратегическият петролен резерв на САЩ е освободил около 130 милиона барела, а най-големият вносител в света, Китай, увеличава вноса до 7,2 милиона барела на ден, спрямо минимума от 6 милиона барела през юни (и в сравнение с предвоенния дневен внос от почти 12 милиона барела).

Въздействието върху цените на рафинираните нефтопродукти е особено осезаемо.

Цената на дизела в Америка достигна рекордни нива над 6 долара за галон, което отразява не само конфликтите в Близкия изток, но и войната в Европа, където Русия и Украйна си нанасят удари по енергийната инфраструктура една на друга, засягайки руските рафиниращи мощности. Бен Кахил, извънреден сътрудник в Атлантическия съвет, оцени наскоро, че износът по море на рафинирани продукти от Русия и Близкия изток е спаднал от около 8 милиона на 4 милиона барела дневно от февруари 2026 г. насам.

Скокът в цените на дизела (особено толкова близо до междинните избори) предизвика някои разногласия във Вашингтон. Лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн (републиканец от Южна Дакота) предложи, че би подкрепил забрана на износа на дизел, но критиците отбелязаха, че такава мярка би могла просто да доведе до по-ниско натоварване на рафинериите в САЩ и по този начин потенциално да повиши цените на бензина. Междувременно министърът на енергетиката Крис Райт изглежда по-скоро фокусиран върху мерки, които биха могли да увеличат предлагането, макар да не е ясно колко бързо те биха могли да дадат резултат, като се има предвид, че рафинериите в САЩ в момента работят на 98% от капацитета си. В същото време американските фермери се оплакват горчиво от повишението на цените на дизеловото гориво, като някои от тях понасят допълнителни разходи от до 1 000 долара на ден.

И все пак, въпреки цялата тревога във Вашингтон относно икономическите и политическите последствия от войната, най-тежкото въздействие ще се усети в Глобалния Юг, особено сред най-бедните му граждани. А някои лидери там не се свенят да приписват войната и последствията ѝ изцяло на Вашингтон. В изказване на срещата на върха на БРИКС малайзийският министър-председател Анвар Ибрахим обвини за конфликта „първоначалната агресия на Съединените щати, първоначално, разбира се, заедно с Израел“.

Смущенията в Ормузкия пролив доведоха до това, че страните в Азия вече получават по-голяма част от горивото си от пристанищата на Червено море в Саудитска Арабия; Индия според данни получава 51% от петрола си от това крайбрежие, като Филипините сега са на 37%, а Пакистан – на 36%.

Скокът в цените на дизела вероятно ще засегне особено тежко страните от Глобалния Юг. По-високата енергийна плътност на дизела означава, че той се използва за задвижване на камиони, автобуси и селскостопанска техника, което го прави най-важното гориво в по-бедните страни, където индивидуалното притежание на автомобили е много по-малко разпространено. Индия, третият по големина вносител на петрол в света, консумира два пъти повече дизел, отколкото бензин.

По същия начин в Южна Африка потреблението на дизел е надминало това на бензина като страничен ефект от пропуски или неизправности в обществената инфраструктура. Пътният транспорт се е увеличил, тъй като железопътният транспорт е станал по-малко надежден, а честите прекъсвания на електрозахранването са довели до нарастваща зависимост от частни генератори, задвижвани с дизел.

Тези фактори са налице в голяма част от страните от Глобалния Юг.

На ниво отделни домакинства сривът в цените на слънчевите панели допринесе за намаляване на зависимостта от дизеловите генератори като резервен източник при колебанията в електропроизводството и смекчи донякъде удара от по-високите цени на горивата, най-ярко изразено в Пакистан. Въпреки това разпределената слънчева енергия не може да захранва автобуси и селскостопанска техника, нито да задвижва машини в малките и средните предприятия.

Възобновяването на конфликта в Персийския залив също има последствия за цените на торовете, което засяга земеделските стопани по целия свят. В САЩ администрацията твърди, че по-високите цени на торовете отразяват недостатъчна конкуренция, но икономистите твърдят, че основната причина е глобален шок в предлагането, произтичащ от войната в Персийския залив.

Макар прекъсването на доставките на урея да беше компенсирано от увеличеното производство в Египет и Нигерия, цената на фосфата (производството на който зависи от сярата от Персийския залив) остава висока, както отбелязва Майкъл Верц от Съвета за външни отношения. Верц посочва, че цените могат да накарат земеделските стопани да пестят от фосфатите за втори пореден сезон, което потенциално би влошило недостига на храна през 2027 г. И всичко това се случва в навечерието на това, което може да се окаже най-силното явление Ел Ниньо в историята, заплашващо земеделските стопани в целия Глобален Юг. Световната програма по прехрана прогнозира в началото на август, че почти 50 милиона души повече могат да бъдат изтласкани в състояние на остър глад в резултат на климатичните условия.

Последиците от това ново ескалиране са още един знак, че тази война по избор в Близкия изток е имала огромни икономически и човешки разходи както в Съединените щати, така и в чужбина. Липсата на ясна стратегия за изтегляне, а всъщност дори и на последователни цели - повдигна въпроси относно глобалното превъзходство на Америка, тъй като вълните на дестабилизация, излъчвани от Вашингтон, се връщат обратно в страната.