САЩ търсят мир в Близкия изток. Там обаче не го търсят

Американският вицепрезидент Джо Байдън нарече „момент на реална възможност” за мир началото на индиректни преговори между Израел и палестинската власт, поставено тази седмица. Под силния натиск на Вашингтон двете страни в безкрайния конфликт уж стиснаха ръце, макар и през американско посредничество.

Байдън скрепи споразумението с личната си визита в региона. Вторият човек в Белия дом обеща на Израел, че ядрено въоръжен Иран няма да има. Така успокои консервативния премиер Нетаняху, който сравнява режима в Техеран с нацистка Германия.

Показвайки безпрекословната подкрепа на Съединените щати към Израел по отношение на сигурността, Джо Байдън искаше гаранции, че замразените мирни преговори между израелци и палестинци ще бъдат подновени.

В крайна сметка дори и без сядане на една маса, самото кореспондиране (било то и чрез американския специален пратеник в региона Джордж Мичъл) е голяма крачка напред. Разбира се, има нещо смущаващо в това, че индиректни разговори се представят като сериозен пробив предвид историята на конфликта, но все пак е нещо. Но каква изненада!

Само часове след оптимизма, изразен от Байдън при визитата му в Ерусалим, Израел оповести задвижване на плана за изграждане на 1600 еврейски жилища в района от Западния бряг, който Израел анексира към Ерусалим. Студеният душ охлади напълно ентусиазма на американския вицепрезидент, който в същото време се мъчеше да убеди палестинския лидер Махмуд Абас, че е време за преговори.

Палестинската власт категорично отказва разговори за мир, докато израелците строят свои селища в окупираните територии. Според високопоставени фигури в Рамала действията на Израел на практика саботират опита на Вашингтон да поднови мирния процес още преди началото му.   

Според Бенямин Нетаняху планът за строежа на селищата в Ерусалим е с давност три години и е чисто съвпадение, че завършването на бюрократичния процес по одобрението му съвпадна с визитата на Джо Байдън. Но това обяснение едва ли топли Вашингтон, камо ли Западния бряг и Ивицата Газа.

През ноември Израел замрази  за 10 месеца изграждането на селища на Западния бряг. Но изрично подчерта, че този мораториум не важи за Източен Ерусалим и прилежащите райони от Западния бряг. Те бяха анексирани, за да се оформи Ерусалим като единна община – действие, определяно като противозаконно от международното право.

А едно от основните искания на палестинците, свързано със създаването на тяхна държава, е Източен Ерусалим да бъде нейна столица. И затова логичното се случи. Махмуд Абас отказа да започне преговори с Израел при настоящите обстоятелства. И пак се връщаме в изходната точка. За кой ли път...