Съвети за успешен бизнес от... Ролинг Стоунс

Малко хора биха си купили книгата на Кийт Ричардс „Живот“ заради неговите проникновения за бизнеса, защото интимните разкази на знаменития китарист на Ролинг Стоунс са далеч по-интригуващи, пише The Economist.

Но „Живот“ все пак хвърля светлина върху един от най-интересните проблеми в света на бизнеса, и то не само музикалния. Защото книгата разкрива как се поддържа живо едно изключително успешно творческо сътрудничество.

В своята книга Кийт Ричардс споделя, че музикалният бизнес е един от най-мръсните, и твърди, че е само стъпка по-нагоре от мафията и гангстерството. И наистина, повечето успешни съдружия в музикалните среди, започвайки от това на Джон Ленън и Пол Макартни, биват унищожени от смъртоносния коктейл от его, алчност и похот.

Но въпреки всичките възходи и падения, тандемът Ричардс–Джагър оцелява в продължение на половин век и е един от най-ярките примери за успеха на едно бизнес съдружие.

Повечето медии обаче предпочитат да шумят около успеха на героите в света на бизнеса, включително и музикалните среди, като пренебрегват партньорствата за сметка на всемогъщи изпълнителни директори и успешни предприемачи.

Досега успешните бизнес партньорства не привличаха вниманието, което заслужават. Майкъл Айснър, който е бивш мениджър в най-голямата медийна компания в света Walt Disney, обаче посвещава своята последна книга – „Working Together: Why Great Partnerships Succeed”, именно на тях.

Оказва се, че голям брой успешни компании са създадени от партньори, въпреки че впоследствие цялото внимание често се насочва към гения на само един от тях. Какво щеше да се случи с фамилията Goldman без фамилията Sachs? Или какво щеше да направи Hewlett без Packard?

Ярките примери за свръхуспешни партньорства са много – Артър Бланк и Бърни Маркъс са двамата души, отговорни за революцията в търговията на дребно, когато основават веригата за търговия със стоки за дома Home Depot. Бил Гейтс работи с поредица от партньори, с помощта на които превръща Microsoft в технологичния гигант, който е днес, и най-вече с Пол Алън и Стив Балмър.

След като се оттегли от Microsoft, Гейтс се отдаде на благотворителност, но управлява своята фондация с помощта на съпругата си Мелинда. Гейтс признава пред Айснър: „Никога не съм направил нищо сам“.

Уорън Бъфет е друг изключително ярък пример – инвеститорът милиардер е работил със своя довереник, помощник и най-добър приятел Чарли Мънгър още преди Ролинг Стоунс да се формират като банда.

Трябва да се каже обаче, че успешните бизнес партньорства са доста по-редки от провалилите се, може би защото хората от света на бизнеса са склонни да са доминиращи личности. Парите и славата на свой ред могат да унищожат и най-здравите приятелства.

Проблемните бизнес партньорства, изглежда, са особено разпространени в хай-тек индустрията. Въпреки че Лари Пейдж и Сергей Брин от Google остават толкова близки, че да споделят един офис, създателите на Facebook и Twitter са в дълбока вражда помежду си. Евън Уилямс от Twitter така и не успява да се сработи с Джак Дорси, а основателят на Facebook Марк Цукерберг има трудни отношения с един от другите създатели на социалната мрежа – Дъстин Московиц.

Има няколко обяснения за това защо някои партньорства успяват там, където повечето се провалят. От една страна, са Бъфет и Мънгър, които се разбират без усилие благодарение на пълната хармония между двамата. Но в повечето случаи, както става с Бил Гейтс, съхраняването на партньорството не е лесно. След напускането на Microsoft Гейтс е в конфликт с Балмър, но двамата успяват да се помирят на вечеря през 2001 г.

Според Майкъл Айснър има някои общи принципи, които повишават шансовете за успех.

Партньорите трябва да могат да имат пълно доверие един на друг. Той отбелязва, че при много успешни партньорства печалбите се делят поравно независимо от приноса на отделните партньори за конкретни проекти. Партньорите също трябва да поддържат деликатен баланс между общото и различното. Много успешни партньори например имат сходен произход, но и много различно отношение към славата.

Бъфет и Мънгър са родени в Средния запад и са израснали на няколко километра един от друг, но докато Бъфет обожава светлината на прожекторите, Мънгър предпочита дискретността.

Вечните Ролинг Стоунс

Кийт Ричардс доказва много от тези аргументи. Той също дава някои добри съвети за това как може да се поправи едно партньорство, след като е било разкъсано на парчета от парите и славата.

Мик Джагър и Кийт Ричардс се радват дълги години на най-здравото партньорство в музикалния свят. От Ричардс се иска да създава рифовете, а от Джагър – да осигури вокалите.

Решението на Ричардс да се откаже от хероина унищожава деликатното разделение на труда, при което Джагър се грижи за подробностите в групата, докато Ричардс прави същото с наркотиците. Мик Джагър започва да нарича Ролинг Стоунс "своята" група. Той дори изпълнява песни на групата на соло турне. А разпадането й изглежда неизбежно.

Но през 1989 г. двамата решават проблемите си по същия начин, както деловите Гейтс и Балмър. Те се срещат на неутрална територия  – остров Барбадос, за да изгладят своите различия. Три неща им помагат да успеят там, където толкова много други групи са разпадат: дълбокият корен на тяхното приятелство, изкован в Лондон през 60-те, както казва Ричардс; признанието, че са много по-добре заедно, отколкото разделени (спомня ли си някой техните солови изяви?) и взаимната им любов към парите.

Част от напрежението между двамата остава, но след 50 години като партньори Мик и Кийт признават, че всеки от тях провокира другия да създава нещо ново. Във време когато французите се оплакват от повишаването на пенсионната възраст до 62 г., двамата музиканти на възраст (Мик е на 67, Кийт – на 66) се готвят за още едно световно турне.

Още новини от Style