Туристи могат да нощуват оковани в затвор-музей във Велико Търново

Български и чуждестранни туристи, фенове на силните и екстремни усещания, ще могат да нощуват в килии, оковани с истински белезници. Това може да се случи единствено в новооткрития затвор музей във Велико Търново, съобщава седмичникът "Форум". Идеята за необичайната туристическа атракция е на директора на музея ст.н.с. д-р Христо Харитонов.

Отритият преди десетина дни музей повече от 100 години е функционирал като един от най-страшните затвори в страната. Построен е през 1854 г. По време на турското робство той е бил винаги препълнен. В него са били затворени такива видни български възрожденци и борци за свобода като Филип Тотю, Стефан Караджа, Тодор Каблешков и Даскал Бачо Киров Петров.

След арестуването си в Къкринското ханче тук е доведен и прекарва три дни Апостолът на българската свобода Васил Левски. Търновският затвор е бил от типа на т.нар. "Преходни затвори". В него затворниците не са изтърпявали наказанията си, а са били настанявани до преместването си на друго място или до произнасянето и изпълнението на смъртната им присъда.

Днес имената на 399-имата мъже, минали през килиите на търновския затвор, са записани със златни букви върху огромно табло на централния вход. По стените на реставрирания музей са окачени оръжията, с които мъчителите са изтръгвали самопризнания от жертвите си. Ръждясали окови, белезници, бичове и камшици, железни шипове, клещи за изтръгване на месо и торби с вар и пясък. Всичко това предизвиква истински страх и ужас у посетителите с по-слаби нерви и психика.

В килията за мъчения е запазено в автентичния му вид огнището, на което са били нажежавани уредите за мъчения. Възстановени са и т.нар. "килии единочки". В тях осъдените на карцер и особено опасните престъпници на турската империя са изтърпявали наказанията и присъдите си. На специална паметна плоча, монтирана в помещението за мъчения, са изброени и описани 17-те най-разпространени по онова време видове изтезания.

Великотърновският затвор е функционирал като такъв чак до 1954 г., когато е затворен. През 1960 г. в него е уредена постоянна музейна експозиция, която и досега е единствената в страната. През 1990 г. експозицията е свалена и музеят е затворен временно за ремонт. Експозицията е възстановена по инициатива на сегашния директор на регионалния исторически музей ст.н.с. д.р Христо Харитонов.

За основния ремонт на сградата, който започна преди две години, са похарчени 65 хил. лв. Музейната експозиция е подготвена от екип с ръководител Тянка Минчева, завеждащ отдел "История на България 15-19 век".