След 2014 г. европарите за рибарство ще са предимно за ферми за аквакултури

От края на миналата година новото ръководство на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) предприе спешни промени в нормативните наредби, довели до облекчаване на процедурите за кандидатстване. В резултат на това само за осем месеца бяха договорени над 30% от бюджета на програмата, при 20% разписани договори в периода 2007 – 2011 г. Към края на август този процент вече достига 53%.
Дали предприетите от администрацията мерки ще доведат до пълно усвояване на средствата в края на 2013 г. и в кои направления на рибарския сектор е насоченa основната част от европейското финансиране - отговор на тези въпроси потърсихме от изпълнителния директор на агенцията Драгомир Господинов.

- За малко повече от година отчетохте сериозен тласък по одобрението на проектите. Как го постигнахте?

Ситуацията в края на миналата година наистина беше доста сложна, още повече, че нашата програма беше единствената, по която трябваше да отпишем неусвоен ресурс по бюджета за първите дни от действието на програмата. Въпреки проблемите заедно с нашите експерти успяха да се преборим, така че загубата беше намалена от 8 млн. лв. на 4 млн. лв., като половината от средствата успяхме да прехвърлим към създадения преди това гаранционен фонд.

За три месеца спешно променихме и почти всички наредби, като за целта работехме плътно с представителите на браншовите организации и рибарските общности, към които е насочена програмата. Целта беше да сондираме с тях основните пречки при кандидатстването, в резултат на което процедурите наистина бяха облекчени.

Така при мярката за изграждане на развъдници и за създаване на ферми за аквакултури, където инвеститорският интерес е най-голям, по предложение на бизнеса увеличихме тавана на субсидиите до 3,5 млн. Евро.

Подобен вид инвестиции са свързани със скъпо оборудване, а при положение, че бенефициентите трябва да осигурят 40% от стойност на проекта, предишните прагове на евросредствата бяха твърде ниски, за да могат те да реализират намеренията си.

По молба на бизнеса ние прокарахме съответните промени в наредбите, така че програмата да стане наистина полезна за предприемачите.

Другото въведено от нас облекчение беше свързано с въвеждането на 50% авансови плащания вместо предишните 30%. Бизнесът получава и още две междинни плащания по 15% преди цялостното изпълнение на проекта, които в предишното законодателство ги нямаше.

Всичко това наистина улесни бизнеса и резултатите не закъсняха. До момента по мярката за инвестиции в аквакултури имаме одобрени 47 проекта за над 34,6 млн. лева. Изплатените средства са за близо 7,5 млн. лв. и по всичко изглежда, че бюджетът по тази мярка ще бъде усвоен много скоро, защото по нея са заложени 40 млн. лв., които трябва да се усвоят до края на 2013 г.

- Това означава ли, че ще искате прехвърляне на ресурс от други мерки, по които на този етап не се отчита интерес?

Да. Подготвяме анализ на изпълнението и на мониторинговия комитет по наблюдение на програма „Рибарство“, който ще се проведе в края на октомври или началото на ноември, ще поискаме подобно бюджетно преразпределение.

Идеята е да осигурим необходимото подпомагане за фирми, които искат да се занимават с развъдна дейност. Защото и в новия програмен период 2014 - 2020 г. основното подпомагане ще бъде за създаване на ферми за аквакултури, тъй като това е перспективен бизнес.

Изкуственото развъждане на риба има двустранен ефект. Освен ползите за икономиката този бизнес има и екологичен ефект, защото запазва естествения ресурс от риба във водоемите.

- От кои мерки смятате да прехвърлите средства, за да изпълните намеренията си?

Най-лесно може да стане преразпределението между мерките от една и съща ос, затова по всяка вероятност във втора ос най-лесно ще се прехвърли неусвоен бюджет от преработвателните предприятия към инвестициите в развъдници.

Досега за преработвателните предпирятия са одобрени едва шест договора за над 5 млн. лв. Причината за това не е в липсата на бизнес интерес, просто при преработвателните предприятия се навакса още преди присъединяването на България в ЕС, когато бяха изпълнени редица проекти по програма САПАРД.

Въпреки че проведохме редица консултации, най-слабо върви субсидирането в ос 3, която включва общите мерки с промоционалните програми, модернизацията на пристанища, рибни борси, лодкостоянки и др.

Неизползваният ресурс по тази програма е 15 млн. евро, затова правим всичко възможно да активизираме процеса за неговото усвояване.

Имаме притеснения и за изпълнението на стратегиите за развитие на инициативните рибарски групи, в случай че хората по места не успеят да подготвят достатъчно проекти.

- На какво се основават опасения ви?

Защото там ресурсът е значителен в размер на 20 млн. евро, но до момента имаме подадени 6 проекта само от три групи. За нас това е изненада, защото направихме много по отношение на организационното структуриране на групите.

През месец март рибарските инициативни групи бяха увеличени от три на шест, като искахме да бъдат така разпределени, че да има широк кръг от рибари, които да се възползват от субсидиите на програмата. Последните одобрени стратегии бяха в Бяла - Аврен - Долен чифлик, Несебър - Поморие и Созопол - Приморско – Царево. Първите три бяха Балчик-Каварна, Тутракан и Доспат.

Всичките тези групи на практика се явяват агенции по рибарство на местно ниво, които не само че трябва да разясняват на рибарите как да подготвят и изпълняват проектите си, но и да правят всичко възможно да усвоят ресурса, който е заложен в одобрените от нас стратегии за развитие. В противен случай местните сдружения трудно ще станат конкурентни на европейските си колеги.

- А има ли опасност тези стратегии да не бъдат изпълнени?

Дали сме им срок до края на годината. Защото ако си правим само формални стратегии, зад които няма реални стъпки за облагородяване на местните общности, то по-добре да насочим този европейски ресурс към онези сектори, където има икономическа активност. За нас е важно тези групи да се превърнат в действащи управленци по места, защото в следващия програмен период те ще бъдат основните мотори на програмата.

За съжаление ние като администрация можем да влияем и да насочваме хората само до момента на подготовката и одобрението на проектите. При самото им изпълнение обаче няма как да влияем. Знаете, че бенефициентите сами си търсят финансиране, за да изпълнят този проект. Но те трябва да започнат да ги реализират, защото програмата изплаща субсидиите едва след завършен проект. И ако проектът се провали, тогава ние отчитаме неусвояемост на средства.

Цялото интервю четете в Investor.bg