През юни руснаците са прехвърлили в задгранични сметки 321 млрд. рубли - рекорд за тази година. Финансовото им поведение вече се променя - използват повече пари в брой и се отказват от дългосрочни депозити. Защо?
Според данни на Централната банка на Русия през последните месеци руснаците са започнали по-активно да теглят пари в брой от банковите си сметки. Общият обем на средствата по тях продължава да нараства, но темповете на растежа са се забавили, пише Олег Логинов за "Дойче Веле". Същевременно се множат съобщенията, че най-богатите граждани изнасят пари от страната. Какви са причините?
Повишен интерес към парите в брой
Повишеният интерес към парите в брой в Русия е факт. Обемът на наличните рубли е достигнал 21,3 трилиона рубли към първи юли, показват данните на Централната банка. Прирастът от началото на годината е 1,6 трилиона, като особено голям ръст има през второто тримесечие - 1,5 трилиона. За сравнение: в същия период на 2025 година обемът на парите в брой е нараснал само с 332,5 милиарда.
Тази динамика изглежда едва ли не като паническо бягство от банковата система, но от общата картина става ясно, че паника няма. Делът на парите в брой е нараснал почти с 15 процента, като според историческите критерии 15 процента не е много. „Делът на наличните средства очевидно расте, но в това няма нищо чудно, имайки предвид нарасналото ниво на цифровизация на руската икономика и 20-процентните лихви по депозитите", казва за ДВ финансовият консултант Александър Коляндр. С други думи, макар обемът на наличните средства да се увеличава, паралелно расте и обемът на безналичните средства.
Общият обем на средствата, които руснаците държат в банките, расте - през юли е достигнал почти 68,4 трилиона рубли. Но темпото на растеж е спаднало, а освен това Централната банка обръща внимание, че „притокът е концентриран в сегмента на текущите сметки и краткосрочните депозити, докато средствата по дългосрочните депозити са намалели".
Това всъщност можеше да се очаква. Ръстът на доходите се забавя, а лихвите по влоговете намаляват. Според Янис Клуге, експерт в германската фондация „Наука и политика", именно намаляването на лихвите е основната причина за това, че спестовните влогове са започнали да се ползват с по-голяма популярност. Те хем носят доход, хем парите са постоянно на разположение.
Опасяват ли се руснаците от конфискация или замразяване на влоговете?
Медиите вече от няколко години разпространяват слухове, че руските власти може да замразят влоговете или да ограничат изнасянето на средства. Но няма обективни свидетелства, че тези страхове са широко разпространени сред вложителите - ако се имат предвид например търсенията по темата „замразяване на влоговете" в интернет.
Една от основните причини за вълненията стана публикация на радиостанцията „Говори Москва", в която слабоизвестният икономист Алексей Зубец съобщи, че е взето решение занамаляване на основната лихва. Същевременно той предупреди, че заради това руснаците ще поискат изведнъж да извадят от сметките си десетки трилиони рубли, провокирайки „бясна инфлация". Зубец каза, че за да не допуснат банков фалит, властите може да решат да ограничават износа на средства.
В резултат от това слуховете за конфискация предизвикваха все по-малък интерес. Разтревожените може да са били успокоени от коментарите на експерти, смятащи този сценарий за невероятен. Властите чисто технически не могат да си присвоят спестяванията на гражданите - банките не пазят в сейфове средствата от влоговете, а ги раздават във вид на кредити. Замразяването би създало много повече проблеми - ако наплашените вложители се опитат да си приберат средствата поне от текущите и спестовните влогове, което неизбежно би предизвикало финансова криза.
Намаляването на доверието към държавата и банките може и да е един от факторите за промяната във финансовото поведение на руснаците, но на повърхността има други, по-очевидни. Финансовият анализатор Дмитрий Некрасов обяснява пред ДВ, че нерядко се случва например терминали да не работят, а и има фирми, които предпочитат да се прехвърлят в сивата зона. „По-просто казано, количеството на парите в брой се увеличава просто защото за мнозина сега това е по-удобно."
Кой и как може да изнася пари от Русия
Така излиза, че не става дума за паника, а за рационално поведение - гражданите държат запас от средства в брой в случай на технически проблем. А за тези, които притежават големи капитали, друга рационална стъпка е изнасянето на част от капитала зад граница. Перспективите пред руската икономика не предизвикват оптимизъм даже у властите. Лихвите по депозитите в Русия остават високи, но и рисковете растат.
По данни на Централната банка, през юни руснаците са прехвърлили в задгранични сметки 321 милиарда рубли - рекордна сума от началото на годината. Но и във втората половина на 2025 година нещата са стояли по сходен начин. При това преките преводи, особено към западни банки, са дотолкова усложнени от санкциите, че определено не могат да представляват основен канал за износ.
Агенция „Блумбърг" съобщава, че далеч по-големи суми напускат страната, без да оставят следи в статистиката. Предположенията са, че от началото на годината може да са изтекли десетки милиарди долари. Основните причини са забавянето на руската икономика и страхът от национализация. Според източниците на агенцията, като защитни активи може да се използват златото, недвижимите имоти в ОАЕ, Турция, в някои африкански държави, Армения и Казахстан, както и криптовалутите.
Поток от руски клиенти към други страни
„Вашингтон Пост" на свой ред пише, че капитали изнасят не само най-богатите, а и просто заможните руснаци. „Всеки, който може, се опитва да изнесе пари, но това става все по-сложно", казва един от източниците на изданието. Като най-достъпен е назован каналът през брокерски сметки в Казахстан, Киргизстан и Армения. Логиката е следната: първо средствата се превеждат на брокер в Казахстан, оттам - на европейски брокер, след което и в европейска банкова сметка. Това е много по-лесно и евтино, отколкото прекия паричен превод.
"Редовно приемаме руснаци - потокът е голям. Някои изпращат парите транзитно, други ги оставят тук", потвърждава пред ДВ сътрудник на една от казахстанските банки. Но той не вижда признаци на паника в този поток.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Голямата китайска надежда Moonshot AI се прицела към 2 млрд. долара годишни приходи
МАЕ рязко понижи прогнозата за търсенето на петрол заради войната в Иран
Нагел сигнализира, че може да се наложи ЕЦБ отново да повиши лихвите
Потребителското доверие в САЩ се понижава поради по-високите цени на бензина
Непал поставя климатичната справедливост в основата на призива си за финансова помощ
Кадър на деня за 11 септември
България не остави шанс на Португалия на Евроволей (СНИМКИ)
Късна емисия
Късмет и изобилие за 4 зодии на 12 септември 2026
20 кандидати влизат в надпреварата за 11 места във ВСС
Йотова на Рош Ашана: Огромният ни дълг е да върнем мира и справедливостта в света
Везиева: Бързите кредити няма да поскъпнат с новите правила
Палач на ЦСКА подписа с бивш на ЦСКА 1948
ЦСКА прави рязък завой с трансферите
България смаза с 3:0 Португалия
Христо Янев поема важна роля в ЦСКА
Чаби Алонсо ще стяга Челси отзад
Вуцов изчезна от вратата: Левски плаща скъпо за гафовете му
Таро карта за 12 септември, събота - Крал чаши
Яйца на очи по италианска рецепта
Дневен хороскоп за 12 септември, събота
6 постни рецепти за Кръстовден
Как предпочитате кафето си? Това разкрива характера ви
Късмет за 3 зодии в седмицата от 14 до 20 септември 2026
Затлъстяването заради стреса от нарушения биологичен ритъм се различава от преяждането
Онхоцеркоза (речна слепота) – как ивермектинът промени съдбата на милиони?
Кърмене по поискване
Жасмин – билката на спокойният сън и будния ум
Защо е важен профилактичният гинекологичен преглед?
Какви са причините за появата на фоликулит?
153 милиона шофьорски книжки попаднаха в тъмната мрежа
Предстои втори турнир по волейбол за подрастващи „Купа Съединение – 2026“
28 876 фиша и 2763 акта написа КАТ за седмица
Четири чуждестранни спектакъла гостуват във Варна за Международния черноморски театрален фестивал
Започват бойните стрелби край Шабла
Тейлър Суифт вдъхнови учените за имената на четири нови вида насекоми