Абсурд - защо законът насърчава кражбата на ток

Кражбата на електроенергия обикновено е тема, свързвана основно с ромските квартали. Тя обаче никак не се заключава само в тези райони. В района на Западна България, например само за първите четири шест месеца на годината има 324 случая на кражба на ток от стопански потребители.

Един от най-сериозните проблеми в случая е липсата на дисциплиниращи мерки и възпиращи санкции. Само за пример - сред фирмите, хванати да манипулират своите електромери, е и заведение в центъра на столицата, което за седми път извършва това нарушение.

Реално можем само да гадаем какво коства на електроразпределителните дружества и на държавата като цяло кражбата на електроенергия. Тези липси трудно могат да бъдат отделени от загубите по мрежата, а и не е съвсем ясно какъв процент от тях са заловени.

Статистиката обаче показва, че през 2015 година в мрежата на ЧЕЗ България е установена кражбата на 31 хил. мегаватчаса електроенергия, а събраните санкции след установяването ѝ възлизат на 2,15 млн. лева. За първите шест месеца на тази година е установена кражба на 18,5 хил. мегаватчаса, а стойността на санкциите достига 1,8 млн. лева. 

По данни на EVN България установените кражби на електроенергия през 2015 година са били в обем на 11,72 хил. мегаватчаса, а събраните санкции – 972,2 хил. лева. Само за първите шест месеца на тази година обемът почти достига 6 хил. мегавата, а санкциите са за 508 хил. лева.

През 2015 година „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ е регистрирало над 2500 случая на неправомерно потребление на електрическа енергия на територията на Североизточна България. В резултат на констатираните нарушения дружеството е дотаксувало електрическа енергия на стойност близо 2 млн. лв.

За първата половина на 2016 година откритите нарушения при „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ са около 1200. Стойността на дотаксуваната електрическа енергия е над 1,2 млн. лв.

В случаите на нерегламентирано потребление електроразпределителните дружества дотаксуват електроенергия съгласно методика, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Цената за технологичен разход, по която се изчислява нерегламентирано консумираната електроенергия, е значително по-ниска от регулираната крайна цена на електроенергията за различните типове потребители (стопански и битови).

За хазната кражбата на електроенергия означава пропуснати събрани приходи от данъци, които могат да бъдат насочени за покриване на по-полезни публични разходи. Самите ЕРП-та губят ресурс, който могат да оползотворят в подобрения на мрежата и така да намалят действителните технологични разходи, например.

Парадоксално, но дори и след като бъдат хванати, за крадците токът е поне два пъти по-евтин, отколкото за редовните платци. Липсата на сериозни санкции води и до появата на добилите печална известност „частни ЕРП-та“.

Причината се корени в Правилата за измерване на електроенергията, в коиято се постановява кражбата на електроенергия да се санкционира по т. нар. „цена за технологични разходи“, тоест както за загубите при преноса и разпределението на електроенергия. Цената за технологични разходи обаче е значително по-ниска от тази на регулирания пазар или на свободния пазар.

С последното си ценово решение от 1 юли 2016 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определи цена за технологични разходи 39,99 лева за мегават час. Към нея се добавя и таксата „Задължения към обществото“, която от 1 юли е 35,77 лева.

За сравнение - справка на сайта на Българската независима енергийна борса – операторът на енергийната борса у нас, показва, че средната цена през миналата седмица (между 11 и 15 юли) се движи между 86,30 лева за мегаватчас в сряда и 60,48 лева за мегаватчас в петък.

Със своето решение за цените през новия регулаторен период (от 1 юли 2016 година до 30 юни 2017 година) КЕВР пък определи цена на обществения доставчик (Националната електрическа компания) в размер на 106,63 лева за мегаватчас.

Към тези цени също трябва да бъдат добавени разходите за разпределение и таксата „Задължения към обществото“. Така сметката показва, че санкциите не санкционират, а напротив – стимулират кражбата на електричество.

Нещо повече – електроразпределителните дружества могат да наложат санкция само за три месеца назад след установяване на нарушението.

Добрата новина обаче е, че в последните месеци има осъзнаване на проблема. Енергийният регулатор готви промени в правилата за измерване на електрическата енергия. Пред Investor.bg от КЕВР уточниха, че до края на юли първият доклад на работната група, натоварена да намери решение на проблема, ще бъде готов. Вероятно новите правила ще бъдат подложени на обществено обсъждане през септември.

Според първоначалните коментари на председателя на КЕВР Иван Иванов санкцията ще бъде повишена значително и от цена за технологични разходи ще се използва максималната цена за недостиг. В това има основание, защото кражбите на ток реално нарушават баланса в електроенергийната система. Пределната цена за недостиг на пазара на балансираща енергия беше определена от енергийния регулатор в началото на година и е в размер на 202 лева за мегаватчас.

От КЕВР обмислят и промяна в сроковете за заплащане на установените кражби – вероятно те ще бъдат шест месеца назад от установяване на нарушението, а не както досега три месеца. Практиката в Европа е именно такава, като в Германия например санкцията се налага за срок от 1 година от установяване на нарушението.

За проблемите с кражбите на електроенергия се говори от години, но едва в последните месеци има някакъв напредък с неговото решаване. От кражбите губещи са на първо време всички коректни платци – и домакинствата, а и бизнесът. Защото проблемът не се разпростира единствено до битовите потребители, а няма как една компания да е конкурентна на друга, която плаща поне два пъти по-малко за потребената електроенергия.  

Още подобни анализи четете в Investor.bg