Кой би искал да бъде трилионер? Илон Мъск, разбира се...

Когато става въпрос за сделка за заплащане, толкова голяма, че скоро би могла да направи нетното му състояние еквивалентно на една от най-големите световни икономики, Илон Мъск се сблъсква с известен отпор. Тази седмица шефът на Tesla стана първият човек в историята, достигнал нетно състояние от 500 милиарда долара, а с бъдещата си заплата той би могъл да стане първият трилионер – еквивалентно на 1000 милиарда долара.

Това би го направило по-богат от Белгия.

Група, включваща SOC Investment Group, която се стреми да държи компаниите и шефовете отговорни за неетично поведение и прекомерно заплащане, пенсионни фондове, синдикати и няколко държавни служители на САЩ, са написали писмо, призоваващо инвеститорите да гласуват против раздутия пакет с бонуси, предложен на ноемврийското заседание на компанията. Те също така искат акционерите да се противопоставят на преизбирането на трима от директорите, които одобриха плана.

"Неуморният стремеж на Борда да запази своя изпълнителен директор изглежда е навредил на репутацията на компанията, довел е до изключително високи нива на възнаграждения на ръководителите и е забавил напредъка по постигането на ключови цели като пълното автономно шофиране", се казва в искането.

Подозирам, че това е само първият удар в това, което ще се превърне в продължителна битка, вероятно включваща съдилищата. Но това вече се е случвало с предишни решения относно заплатата на Мъск.

С перспективата за създаване на първия в света изпълнителен директор трилионер, Tesla изглежда осъзнава факта, че може да има проблем с връзките с обществеността. Нейната X-емисия започна да съдържа публикации, призоваващи инвеститорите да следват "препоръките на борда по ВСИЧКИ предложения".

Най-вероятно Tesla натъртва на думата "ВСИЧКИ", защото подозира, че поне някои акционери на компанията ще се чувстват по-склонни да гласуват против пакета, отколкото членовете на борда. Неизпълнителните директори получават заплащане, за да контролират управлението от името на акционерите. Има ли някой, който е готов да твърди, че Tesla правят това убедително? Въпреки това е доста рядко директорите да получават значителен брой гласове против избора си. Несъгласието с пакетите за заплащане, които изграждат, е по-често срещано.

Тактиките на Tesla изглеждат манипулативни. Вземете публикацията им с "Кийоко" - телегенична и ангажираща служителка на Tesla с 12-годишен стаж. Виждаме я да се усмихва на производствения цех и интервюирана в удобен стол, да хвали компанията, докато обяснява как е използвала „трудно спечелените си акции на Tesla“, за да си купи нова къща.

Идеята, която публикацията се опитва да предаде, е, че не само Илон се възползва от наградите с акции. Малките хора също получават нещо. За тях има златни трохички на масата!

Браво за Кийоко. Само се надявам, че ще оцелее при следващата кампания за намаляване на разходите, когато шефовете на Tesla вероятно ще игнорират разходите за участието на изпълнителен директор-знаменитост.

Писмото правилно подчертава проблема с тази компания, а именно, че бордът ѝ изглежда вярва, че Tesla е Илон, а Илон е Tesla. Кийоко няма значение. Нито пък колегите ѝ, инженерите, гениите, дори другите шефове. Бизнесът е отборен спорт, но Tesla иска да повярваме, че е еднолично шоу. Предаността им към Мъск вече е почти култова.

Докъде доведе тази преданост Tesla? Нестабилни продажби, поне в Европа, и въртележка в цената на акциите. Акциите се насочиха на север, след като Мъск бръкна в пълния си джоб, за да закупи партида акции за 1 милиард долара, което пазарите приеха като знак за увереността на изпълнителния директор в перспективите на Tesla.

Компанията също така обяви рекорден брой доставки на превозни средства през третото тримесечие на 2025 г. Това обаче се дължи отчасти на изтичането на данъчен кредит в САЩ и купувачите, които бързат да го направят преди него. Как ще се развият продажбите при липса на такъв кредит, предстои да видим. Бих предложил внимателно притежателите на акции да се съсредоточат.

Основният аргумент на борда за наградата на Мъск е, че Tesla ще трябва да постигне „разтягащи“ цели (често използвана дума, когато става въпрос за пакети за главни изпълнителни директори), за да получи пълния ефект, платени с акции. Постигането им наистина ще представлява голям подвиг. Мъск ще трябва да контролира продажбата на 1 милион роботи с изкуствен интелект, 12 милиона автомобила Tesla и да увеличи пазарната стойност на компанията осем пъти.

Ако той превърне всеки инвестиран долар в 8 долара, за какво трябва да се тревожат акционерите? Ето за това: от тях се иска да дадат компанията си – и тя си е тяхната компания.

Не е достатъчно, че Мъск вече има значителен дял, който също ще се е увеличил осем пъти, ако успее да постигне целите. Шефът на Tesla многократно се е оплаквал от липсата на контрол над Tesla и управителния съвет се е наклонил към това. Този пакет би увеличил неговия 16-процентен дял на 25.

Всичко това за работа на непълен работен ден. Мъск в момента жонглира с повече чинии, отколкото се съхраняват в кухните на най-големия хотел в Ню Йорк. В допълнение към управлението на Tesla, има SpaceX и други негови бизнеси. Той притежава X и е започнал втора кариера като политически активист и инфлуенсър в социалните медии на платформата.

Последният му набег в културните войни е призив за бойкот на Netflix заради съдържанието му. Въпросът, който не съм виждал да бъде задаван сред неизбежно разгорещения дебат, който последва, е следният: как е възможно Илон Мъск да има абонамент за Netflix? Как, за бога, намира време да го използва? Човекът има гневни туитове за писане...

По-широкият проблем с този абсурд е, разбира се, ефектът, който ще има върху други пакети на главни изпълнителни директори. Те неизбежно ще чукат на вратите на своите бордове, за да изискват нещо подобно. И не всички са суперзвезди. Далеч от това.

Време е акционерите да си признаят: това не е в техен интерес, както и да го погледнете. Със сигурност не е в корпоративните интереси на Tesla, като се има предвид, че ще има живот и след Мъск.

Време е те да се присъединят към подписалите писмото и да гласуват "не". Дали достатъчно от тях ще направят това, за да създадат проблеми, е открит въпрос. Това не би бил първият луд пакет, който са подкрепили.

Коментарът е на Джеймс Мур - главен бизнес коментатор на The Independent и колумнист на Independent Voices.