Как 2025 г. пренареди глобалния бизнес?

В година, белязана от бурното развитие на изкуствения интелект, промени в търговската политика и слаб глобален растеж, компаниите в различни сектори съзряха спешна нужда от внедряването на нови стратегии. За много от тях това означаваше завръщане към сливанията и придобиванията или добре познатата стара практика, пише в свой обзорен материал БТА.

Отминаващата 2025 г. е напът да се превърне годината, която е на второ място по висока активност на сделките: увеличение с 36 на сто по стойност до приблизително 4,8 трилиона долара и 5 на сто по обем, се посочва в анализ на консултантската компания „Бейн енд къмпани“ (Bain&Company).

Сливанията и придобиванията през 2025 г. обхващат различни сектори и географски области. Те бележат ръст в технологичния сектор с над 75 на сто, стимулирани от сделки за активи, свързани с изкуствения интелект, като например придобиването на „Уиз“ (Wiz) от „Алафабет“ (Alphabet) за 32 милиарда долара и на „СайбърАрк“ (CyberArk) от „Пало Алто нетуъркс“ (Palo Alto Networks) за 25 милиарда долара, да не говорим за различни големи миноритарни инвестиции като тази на „СофтБанк“ (Softbank) за 40 милиарда долара в „ОупънЕйАй“ (OpenAI) или инвестицията на „Мета“ (Meta) за 14,3 милиарда долара в „Скейл Ей Ай“ (Scale AI).  Почти половината от стратегическите технологични сделки на стойност над 500 милиона долара са от компании, работещи в областта на изкуствения интелект, или сделки, в които се посочват ползите от изкуствения интелект през 2025 г.

Секторите на производството и услугите също са допринесли значително за растежа на стратегическите сливания и придобивания през 2025 г. с ключови сделки като обединението на „Юнион Пасифик“ (Union Pacific) и „Норфолк Саутърн“ (Norfolk Southern) за 88 милиарда долара или тристранното споразумение на „Еърбъс“ (Airbus), „Леонардо“ (Leonardo) и „Талес“ (Thales) за създаване на мащабен играч от региона на Европа, Близкия изток и Африка в разрастващия се космически сектор. Трите компании подписаха меморандум за разбирателство с цел сливане на своите дейности в областта на сателитите - мега проект, целящ да противодейства на господстващо положение на „Старлинк“ (Starlink), сателитната констелация на Илон Мъск. Собствеността на новото дружество ще бъде разпределена между трите компании майки, като „Еърбъс", „Талес" и „Леонардо“ ще държат съответно 35 на сто, 32,5 на сто и 32,5 на сто от капитала.

Мега-сделки с голяма стойност (над 10 милиарда долара):

Американската компания за видео игри „Електроник артс“ (Electronic Arts) беше придобита от Саудитския държавен инвестиционен фонд, „Силвър Лейк“ (Silver Lake) и „Афинити партнърс“ (Affinity Partners) в сделка на стойност 55 милиарда щатски долара.

Сделката включва и дългово финансиране в размер на 20 милиарда щатски долара от „Джей Пи Моргън Чейс енд Ко.“ (JPMorgan Chase & Co.). 

„Електроник артс“, основана през 1982 г., е сред най-големите независими издатели на видеоигри в света. Сделката за 55 милиарда долара измества изкупуването на енергийната компания Ти Екс Ю (TXU) за 45 милиарда долара през 2007 г. като най-голямото подобно придобиване. Това е и най-значимата сделка в областта на сливанията и придобиванията през 2025 г.

Енергийният сектор също се отчете с финализирането на сливането между „Шеврон“ (Chevron) и независимата американска компания „Хес корпорейшън“ (Hess Corporation). Стойността на сделката е 53 милиарда  долара, като тя бе обявена през 2024 г., но завършена през 2025 г., което затвърждава позициите на компанията в Пермския басейн.

Водещият световен производител на продукти за лична хигиена и домакинство „Кимбърли-Кларк“ (Kimberly-Clark) придоби американската компания за потребителски здравни продукти „Кенвю“ (Kenvue) в сделка на стойност около 48,7 милиарда долара, включваща пари и акции. Това създаде една от най-големите компании за потребителски здравни стоки в САЩ. Сделката ще обедини под един бранд редица световноизвестни марки, сред които „Нютроджина“ (Neutrogena), „Хъгис“ (Huggies) и „Клийнекс“ (Kleenex). Очаква се новата компания да има годишни приходи от около 32 милиарда долара.

Технологии

„Алафабет“ (Alphabet), компанията майка на „Гугъл“ (Google), се споразумя да купи стартъпа за киберсигурност „Уиз“ (Wiz) за поне 32 милиарда долара, което е най-голямото придобиване в историята на търсачката.

Основана от възпитаници на елитното звено за киберразузнаване на Израел през 2020 г. и базирана понастоящем в САЩ, „Уиз“ предоставя услуги за киберсигурност в облак. Компанията е сред най-бързо развиващите се стартиращи софтуерни фирми, като се възползва от скока на продажбите, тъй като бизнесът все повече пренасочва своите операции към облачните услуги.

Ай Би Ем (IBM) и „Кънфлуънт“ (Confluent), пионер в стрийминга на данни, сключиха окончателно споразумение, съгласно което Ай Би Ем ще придобие всички емитирани и непогасени обикновени акции на „Кънфлуънт“ за 31 долара на акция в сделка на обща стойност 11 милиарда долара. „Кънфлуънт“ предоставя водеща платформа за стрийминг на корпоративни данни с отворен код, която свързва, обработва и управлява многократно използваеми и надеждни данни и събития в реално време, което е основа за внедряването на изкуствен интелект.

Японският инвестиционен и технологичен гигант „СофтБанк Груп“ (SoftBank Group) купи американския разработчик на полупроводници „Ампер“ (Ampere) за около 6,5 млрд. долара.

Сделката, която се осъществява в момент, когато търсенето на чипове бележи бум заради възхода на изкуствения интелект, трябва да допълни технологиите, разработвани от „Арм холдингс“ (Arm Holdings), британският лидер в областта на микропроцесорите, в който „СофтБанк“ е основен акционер.

Потвърждавайки стратегическото си пренасочване, „СофтБанк“ също така обедини сили със стартъпа за генеративен изкуствен интелект „ОупънЕйАй“, компанията зад чатбота „ЧатДжиПиТи“ (OpenAI - ChatGPT) в нова компания, наречена „Старгейт“ (Stargate), която беше представена в края на януари с много фанфари от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Проектът има за цел а да ангажира поне 500 милиарда долара инвестиции в продължение на четири години в инфраструктура за ИИ (центрове за данни) в САЩ.

„Старгейт“ си партнира също така и със специалиста в областта на облачните изчисления „Оракъл“ (Oracle) и инвестиционния фонд Ем Джи Екс (MGX), подкрепян от Обединените арабски емирства.

Енергетика

Американската енергийна корпорация „Констелейшън Енерджи“ (Constellation Energy) придоби производителя на електроенергия „Калпайн“ (Calpine). Сделката се оценява на 26,6 млрд. евро. Двете компании ще имат общ производствен капацитет от близо 60 гигавата електроенергия, генерирани от ядрени и геотермални мощности, както и от електроцентрали на природен газ.

Фармацевтика

Американската фармацевтична компания „Пфайзер“ (Pfizer) придоби разработчика на лекарства за отслабване „Метсера“ (Metsera) в сделка на стойност до 10 милиарда долара - включително бъдещи плащания - като част от стратегията си за навлизане на бързо разрастващия се пазар на терапии за затлъстяване.

Пазарът на лекарства за отслабване в САЩ процъфтява в последните години, основно благодарение на ефективните инкретинови препарати, разработени от конкурентите „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) и „Илай Лили“ (Eli Lilly), които се борят за лидерска позиция. Очаква се сегментът да продължи да расте въпреки въпросите, свързани с покритие от застрахователи, цени, доставки и регулаторни одобрения.

Придобиването е част от усилията на „Пфайзер“ да компенсира неуспехите в собствената си разработка на хапче за отслабване – дануглипрон, което не постигна очакваните резултати в по-ранни фази на клинични изпитвания.

Датската фармацевтична компания „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk), производител на инжекцията за отслабване „Вегови“ (Wegovy), придоби американската биотехнологична компания „Акеро Терапютикс“ (Akero Therapeutics) за сума от 4,7 млрд. долара. С това придобиване „Ново Нордиск“ получава достъп до експериментално лекарство за лечение на тежка форма на мастно чернодробно заболяване (MASH).

Американският фармацевтичен гигант „Мерк“ (Merck) придоби британския разработчик на лекарства за респираторни заболявания „Верона фарма“ (Verona Pharma) за около 10 милиарда долара, укрепвайки портфолиото от продукти за лечение на дихателни пътища в опит да диверсифицира източника си на приходи отвъд водещото си лекарството срещу онкологични заболявания.

Транспорт 

Европейската комисия разреши придобиването на италианския производител на камиони и автобуси „Ивеко груп“ (Iveco Group) от индийската „Тата мотърс“ (Tata Motors).

Брюксел обясни в комюнике, че е стигнал до заключението, че това придобиване „няма да създаде проблеми по отношение на конкуренцията, като се има предвид ограничения общ пазарен дял в  резултат на това сливане“.

„Тата мотърс“ обяви през юли, че е сключил споразумение за придобиване на „Ивеко“ в сделка на стойност 3,8 милиарда евро. Италианският производител в момента се контролира от семейство Анели.

Индийският конгломерат има амбицията да се превърне в „световен играч в сектора на лекотоварните превозни средства“ с комбинирани продажби от над 540 000 годишно.

Сделката е обвързана с условието „Ивеко“ да продаде своето подразделение за отбрана (което произвежда бронирани превозни средства) на сънародниците си от „Леонардо“ (Leonardo) за 1,7 милиарда евро.           

Модна индустрия

Отминаващата 2025 година се характеризираше с несигурност в сектора на модата и лукса. Тази нестабилност се отрази и на капиталовия пазар и в сливанията и придобиванията. „Въпреки всичко сливанията и придобиванията в модната индустрия никога не са спирали напълно, защото всяка пазарна ситуация предлага възможности“, заяви Енрико Масаро, ръководител на отдела за потребителски стоки и търговия на дребно за Европа, Близкия изток и Африка в „Барклис инвестмънт банк“ (Barclays Investment Bank ).

Френската корпорация за луксозни стоки „Керинг“ (Kering), собственик на марката „Гучи“ (Gucci), продаде козметичния си бизнес на „Л’Ореал“ (L’Oreal) за 4 милиарда евро. Сделката е част от стратегията на новия главен изпълнителен директор Лука де Мео, насочена към ограничаване на високия дълг на групата и фокусиране върху основния ѝ моден бизнес.

Съгласно споразумението френският козметичен гигант „Л’Ореал“ придобива производителя на луксозни парфюми „Крийд“ (Creed), както и правата за разработване на продукти под модните марки на „Керинг“ - „Ботега Венета“ (Bottega Veneta) и „Баленсиага“ (Balenciaga).

Продажбата е важна стъпка към намаляване на нетния дълг на „Керинг“, който към края на юни възлизаше на 9,5 милиарда евро, в допълнение към 6 милиарда евро дългосрочни лизингови задължения - фактори, които предизвикват безпокойство сред инвеститорите.

Компанията среща трудности с възстановяването на растежа при най-голямата си марка - „Гучи“, пострадала от отслабващото търсене на ключовия китайски пазар.

„Л'Ореал“ - най-големият световен производител, специализиран в козметика, вече произвежда парфюми под марката „Ив Сен Лоран“ (Yves Saint Laurent), след като придоби правата върху нея през 2008 г. за 1,15 млрд. евро.

Сделката за „Крийд“ е най-голямата за „Л'Ореал“ до този момент, надхвърляща придобиването на австралийската марка за луксозна козметика „Изоп“ (Aesop) за 2,5 милиарда долара през 2023 година.  

„Прада“ (Prada) приключи с придобиването на миланския си конкурент „Версаче“ (Versace), създавайки нов италиански гигант в луксозния сектор.

Сделката за купуването на „Версаче“ от американската група „Капри холдингс“ (Capri Holdings), част от която е „Прада“, е финализирана след получаване на всички необходими регулаторни одобрения. Миланската компания обяви през април придобиването на марката, основана от Джани Версаче, за 1,25 милиарда евро. Позицията на „Прада“ в сектора беше отслабена след седем години в рамките на групата „Капри холдингс“ (Capri Holdings), към която принадлежат също „Майкъл Корс“ (Michael Kors) и „Джими Чу“ (Jimmy Choo).

Очаква се сливането на двете италиански луксозни марки да създаде гигант с оборот от над 6 милиарда евро, който да е по-добре позициониран и да се конкурира с гиганти като Ел Ве Ем Аш (LVMH) и „Керинг“ (Kering).

Основана през 1978 г. от дизайнера Джани Версаче и брат му Санто, „Версаче“ е икона на италианската мода с луксозни и чувствени колекции. Приходите на марката обаче се сринаха през финансовата 2024-2025 година до 821 милиона долара (-20,3 на сто) заради резкия спад в търсенето в луксозния сектор. „Прада“ обаче успя да устои на кризата. (БТА)