Маджаров пуска безлактозен айрян. И кефир. И извара. И сметана.

Помните ли онова усещане след айрян на първата разходка навън, когато най-накрая се времето се стопли? Или след кефир на закуска? Или след онази чиния извара с мед, която изглеждаше като перфектна лека вечеря?

Ако помните най-вече това, което идва после - Добре дошли в клуба!

Доста голям клуб, между другото. Само че повечето членове не знаят, че членуват. Мислят си: “Просто стомахът ми е по-чувствителен“. Или: “Не ми понася тежка храна“. Или пък - класиката - “явно прекалих“.

Не са прекалили. Заради лактозата е.

Добре, и какво се променя сега?

“Димитър Маджаров“ пуска Lacto Free серията преди три години. Започна с кисело и прясно мляко, после добавя сирене и кашкавал. Идеята е проста: същите продукти, същият вкус, само без лактозата, която кара половината хора да съжаляват, че са посегнали към нещо от мляко.

Хората забелязват тази серия. Продажбите за 2025 г. нарастват с близо 70% спрямо 2024-а.

А сега в тази серия идват още четири нови продукта: айрян, кефир, извара и сметана — всичките без лактоза, всичките от същото прясно краве мляко от български ферми, без консерванти и без сухо мляко.

“Решихме да разширим серията, така че човек да може да използва Lacto Free в менюто си през целия ден, ако реши“, казва Юлия Маджарова, ръководител на мандрата в Стамболийски.

Добре…Но какво значи “целия ден" за стомах, който е свикнал да има мнение по въпроса? Как изглежда това на практика?

Ето един ден - истински, не маркетингов.

Един ден без “защо го направих"

Сутринта: Кефир с малко мед и орехи. Леко, бързо, засища. Без тежестта, която понякога идва след него.
На обяд: Студен айрян към каквото и да е. Класика за горещ ден, но без познатия финал.
Следобед: Извара с магданоз и малко зехтин върху пълнозърнест хляб. Или просто извара с плодове, ако денят е бил стресов (а кой ден не е без стрес?!?).
Вечер: Крем супа с лъжица сметана. Паста с бял сос. Или десерт - каквото си поискате, сметаната се комбинира с почти всичко.
А после? Просто идва краят на деня, без коремът да ни напомня за менюто.

Чакайте, а технологията как работи?

В млякото се добавя ензимът лактаза, който разгражда млечната захар преди да стигне до стомаха. Протеините остават, калцият остава, витамините остават. Лактозата в готовия продукт е по-малко от 0.1% - под европейския праг за “безлактозен“.
Закваската съдържа Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус - същата традиционна българска закваска, която познаваме от киселото мляко на баба.

Вкусът? Същият. Текстурата? Същата. Само дискомфортът го няма.

За кого точно са?

Очевидният отговор е: за хората с лактозна непоносимост. Те са между 30 и 50% от възрастното население в Европа - вероятно много повече от тези, които осъзнават, че имат проблем с усвояването на лактозата.

По-малко очевидният отговор е, че Lacto Free e за всеки, който се е питал защо му е тежко след мляко и не е намерил добър отговор. Спортистите, на които им трябват лесно усвоими протеини. Хората с чувствителен стомах. Тези, които са се примирили, че просто „не им понасят“ определени храни.

Понякога не е въпрос на непоносимост. Просто тялото ни се е променило и е хубаво да има вариант, който се е променил заедно с него.

Четирите нови продукта от Lacto Free серията предстои да се появят в магазините съвсем скоро.

Членовете на клуба (виж пак началото на тази история) знаят какво им трябва.