Икономичност и липса на изхвърляне на вредни вещества, скорост и сигурност – такива качества трябва да притежава влакът на бъдещето, над който работят инженери от Университета Тохоку. За постигане на въпросните цели те възнамеряват да научат влака да лети в буквален смисъл.
Тази седмица в Шанхай на конференцията по робототехника и автоматизация ICRA 2011 японците разказаха за изпитанията на неголям робот с три двойки крила и две двойки витла. Машината летяла много ниско, почти докосвайки асфалта. Точно там е и цялата магия, защото става дума за екраноплан. Последователите на този малък робот трябва не само да летят бързо над самата земя, но и да правят това в нещо като отворен тунел, без да се докосват до стените.
Ако компютрите се научат да контролират полета на екраноплана, това ще стане важна стъпка в проекта Aero-Train, над който японците работят вече двайсет години, съобщава Membrana.ru.
Общата идея на „въздушния влак“ е такава. За съкращаване на енергийните разходи за придвижване на вагоните, те трябва да се издигнат над пътя. Най-известният начин за левитация на такъв апарат е магнитното окачване. Методът е хубав от много гледни точки и е добре изучен, но е много скъп. Късите крила, вятърните витла и екранният ефект са представени къде-къде в по-достъпен вариант.
Пълноразмерният влак от такъв тип ще е дълъг над 80 м, ще тежи 70 тона и ще превозва 300 пътници със скорост 500 км/ч. И ще е по-безопасен и удобен от самолета.
Енергията за влака, според замисъла на японците, ще идва от вятърни турбини и слънчеви батерии, монтирани по пътя и на станции.
Получаваният от възобновяеми източници ток трябва да попада в буферни станции за изглаждане на неравномерностите в мощността, след което ще се препраща към борда на "аеровлака".
Всичко това е в бъдещето, а засега изобретателите на вагона тестват различни прототипи. Натрупаният опит на японците в роботите ще бъде приложен в пилотиран апарат, който ще развива 200 км/ч, съобщава IEEE Spectrum.
Усъвършенстваният "аеротрен" ще се нарича ART003. Той ще може да се похвали с две места, а следващата възможна стъпка е построяването на аналогичен апарат, предвиден за шестима души и способен да развие до 350 км/ч.
Преди девет години американците измислиха "аеровлак", който започва да се движи по монорелса, а при достигане на полетна скорост вече лети, едва докосвайки електрическите контакти за получаване на енергия.
Причините, поради които Америка не е осеяна с мрежа от чудесните летателни влакове, са прости – внушителната цена на трасетата и сложността на управление на такива влакове с висока скорост.
Магьосниците от Страната на изгряващото слънце работят над проблема с компютърното управление. И смятат, че ще направят цената много привлекателна.
Но нещо все още пречи да се признае влакът екраноплан за идеалния транспорт на бъдещето. Този проблем се признава открито и от създателите на Aero-Train и все още нищо не съобщава за възможните пътища на неговото решаване. Става дума за това, че летящият влак е много шумен. Дали това може да се изтърпи в името на екологията?