"Артемис" дава отговори: Как телата на астронавтите се справят с пътя до Луната?

По време на рутинна вечеря на борда на Международната космическа станция - толкова рутинна, колкото може да бъде вечерята, докато човек обикаля около родната си планета - Майк Финке внезапно онемя. Той бе неспособен да говори около 20 минути, но напълно в съзнание, без да изпитва болка. Здравословният епизод на 50-годишния астронавт през януари беше достатъчно сериозен, за да бъде прекъсната мисията му и НАСА да го върне заедно с колегите му от екипажа у дома.

Инцидентът подчерта несигурността на човешкия живот извън люлката на Земята, където най-голямата опасност може да не е самата извънредна ситуация, а невъзможността да се получи бърза помощ.

"Те са само на 250 мили над нас на МКС и както видяхме, ако се наложи да ги евакуираме и да ги накараме да се приберат по-рано, това е възможно. Но не можем да направим това за Марс", казва Стивън Платс, главен учен в програмата за човешки изследвания (HRP) на НАСА, пред The Times.

Тази реалност има значение за кампанията на НАСА "Артемис" (Артемида), която има за цел да изгради устойчиво човешко присъствие на Луната като предшественик на Марс. Хората не са създадени, за да оцелеят извън собствената си планета, а дълбокият космос е фундаментално по-опасна област.

Пътуването до дома от МКС отнема няколко часа. До Луната, откъдето мисията "Артемис II" се завръща след като я обиколи, са нужни четири дни. Но Марс е на разстояние до 225 милиона километра и е необходимо от шест до девет месеца, за да се достигне до него.

"За бъдещи мисии до Луната и Марс е изключително важно да разберем опасностите и да ги смекчим", подчертава Платс.

Астронавтите от "Артемис II" генерират биологични данни като част от прехода към персонализирана медицина в космоса, изследвайки промените в имунната система, нивата на хормоните и метаболизма. Диагностични инструменти, базирани на слюнка, носими монитори и технология с тъканни чипове, проследяват тяхното здраве.

Космическата радиация, изолацията и ограничението, разстоянието от Земята, намалената гравитация и затворената или враждебна среда са петте ключови опасности, които HRP идентифицира. Нивата на стресови хормони се повишават по време на космически полети и имунната система се променя. Промените в гравитационната среда могат да повлияят на костите, мускулите и сърцето и да повлияят на пространствената ориентация, баланса, координацията между ръцете и очите и движението.

В по-лекия край на скалата на опасност е космическата морска болест. След като екипажът на "Артемис" II - Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен - достигна космоса в четвъртък, директорът на летателните операции на НАСА, Норм Найт, предположи, че те може да не се чувстват особено добре.

Повече от 50% от астронавтите са се разболели от космическа болест

"Обикновено това се случва през първите няколко дни. Наричаме го синдром на космическа адаптация и е гадене, потенциално повръщане. Имате и тази промяна на течностите, когато се издигнете в микрогравитация, така че имате до литър и половина течност от долната част на тялото, която се движи нагоре в гърдите и в главата ви", обяснява Платс.

Тази промяна може да надделее над чувството за вкус.

"Трябва да им даваме лют сос или соев сос и всички тези неща, които да добавят към храната, за да могат да я опитат... Ако не можете да усетите вкуса на храната си, не ядете толкова много, след това отслабвате, след това губите сила. Не искаме това", допълва експертът.

Екипажът ще демонстрира техники за кардиопулмонална ресусцитация на борда на своя космически кораб "Орион". Уайзман и Глоувър също ще изпробват медицински комплект като термометър, апарат за измерване на кръвно налягане и стетоскоп. Всички имат график за тренировки въпреки тясното пространство.

Мястото на Кох в екипажа носи добавена стойност.

"Ранните медицински изследвания третираха жените като дребни мъже и всички знаем, че това не е вярно и е наистина важно да го разберем. Данните ще ни помогнат да направим това", казва Платс.

Ортостатичната хипертония, състояние на кръвното налягане, засяга до 25% от мъжете астронавти, но 80% от жените.

"Всички наши изследвания, всички наши контрамерки, трябва да бъдат разработени така, че да разглеждат и двата пола", подчертава Платс.

Мисията също така изследва как тялото реагира на частична гравитация. Учените имат разбиране за микрогравитацията от три десетилетия изследвания в околоземна орбита и за земната гравитация, но една шеста от гравитацията на Луната е някъде по средата. Никой все още не знае къде е, а посещенията, направени от 12 астронавти по време на мисиите Аполо от 1969 до 1972 г., бяха твърде кратки, за да се каже.

"Има голям дебат", казва Платс. "Една шеста от гравитацията по-близо ли е до едно G или до микрогравитация? Наистина не знаем."

На Орион Кох застава с главата надолу, за да спи "като прилеп", каза Уайзман

На Земята учените се опитват да симулират тези условия и още чрез изследвания с наклонени легла, изолационни експерименти и аналогови местообитания, където екипажите живеят с ограничения, подобни на тези по време на мисия.

Екипажът на "Артемис" II провежда частни медицински конференции и комуникира с психолози от космоса.

"Те могат да получат всякакъв вид подкрепа, от която се нуждаят, и голяма част от това е просто да разчитат на тях да бъдат открити и честни и да кажат "боли ме китката" или каквото и да е", казва Платс.

Непрозрачността може да бъде опустошителна за екипната динамика. През 1985 г. 33-годишният съветски космонавт Владимир Васютин е евакуиран от космическата станция Салют-7 с възпалително заболяване, което, както се оказва, е криел месеци преди изстрелването. Членовете на екипажа, които са били принудени да тръгнат по-рано с него, така и не му прощават за лъжата.

За Финке, който каза, че все още неуточненият му медицински епизод е дошъл "изневиделица", колегите му са се задействали и са му направили ултразвуково сканиране, което е позволило на лекарите на място да определят лечението. Платс е казва:

"Наистина е важно тези екипи да функционират добре. Те разчитат един на друг за живота си."