"Марсианският цар" на НАСА за Тръмп и Мъск: Общността е ужасена

В праха на повърхността на Марс, носени в корема на марсохода Perseverance, който броди по безплодния му пейзаж, лежат 30 титаниеви тръби, предназначени да пренесат първите парчета от друга планета на Земята. Приветствана като най-амбициозната и сложна програма, предприета от НАСА, мисията Mars Sample Return е ключова за търсенето на живот извън нашата Земя и нейните последици за човечеството са потенциално монументални.

Но бюджетните съкращения, предложени от Белия дом, поставиха тази мисия, както и други проекти, на ръба на пропастта, докато перспективата за изпращане на още астронавти на Луната е пешка в спора на президента Тръмп с Илон Мъск.

„Като цяло, това е напрегнато време за НАСА“, каза д-р Скот Хъбард, бившият „марсиански цар“ на агенцията, който беше директор на нейния изследователски център Ames в Калифорния. „От гледна точка на науката, общността е ужасена, извън кожата си. Науката на НАСА е бижу в короната. Тя е правила неща, които са изумили света: кацания на Марс, изследване на външните планети, връщане на проби от астероида Бену. От гледна точка на човешките космически полети, тази кавга между двама доста необичайни хора... е много куха поза. Поне трябва да се надяваме, че е така. Твърде много е заложено на карта, за да не е така.“

Спорът между Тръмп и Мъск, основателят и главен изпълнителен директор на SpaceX, включваше заплаха от Тръмп да анулира федерални договори с компанията на стойност 22 милиарда долара и краткотрайна контразаплаха от Мъск да бракува космически кораби, на които НАСА разчита.

Тези договори са неразделна част от целта на НАСА да върне хората на лунната повърхност за първи път от 1972 г. насам - което не може да направи без спускаемия модул Starship на SpaceX - и за превоз на товари и хора до и от Международната космическа станция (МКС) с корабите Dragon и Crew Dragon на SpaceX.

От 2011 до 2020 г. НАСА и нейните международни партньори разчитаха на руския космически кораб "Союз", за да предоставят таксиметрови услуги до космическата станция. Starliner на Boeing, също проектиран за тази роля, далеч не е готов, след като претърпя неизправности по време на тестов полет с екипаж миналата година.

„НАСА се нуждае от SpaceX. Това е критично важна част“, ​​каза Хъбард пред The Times. „Няма алтернатива за изпращане на екипаж до МКС, освен ако не искате да пълзите с шапка в ръка до Путин и да молите: „Моля, господине, можем ли да получим още малко „Союз“?“ Това нещо между Тръмп и Мъск е ситуация, в която всички губят... просто много глупости.“

НАСА също така има договор със SpaceX за извеждане от орбита на космическата станция в края на оперативния ѝ живот през 2030 или 2031 г., докато правителството разчита на ракетите Falcon 9 и Falcon Heavy на Мъск за изстрелвания на спътници за национална сигурност и разузнаване.

Когато консултативният съвет на НАСА се срещна през 2016 г., за да обсъди бъдещето на своята система за изстрелване в космоса (SLS) на фона на превишаване на разходите и забавяния в графика, Хъбард беше един от няколкото членове, които предупредиха агенцията да не слага всичките си яйца в една кошница със SpaceX.

SLS е за изстрелване на астронавти и полезни товари отвъд ниската околоземна орбита, предимно до лунна орбита като част от изследователската програма на агенцията Artemis, която има за цел да изпрати хора около Луната с капсулата с екипаж Orion през 2026 г. а след това да кацне и на повърхността.

SpaceX също така разработва тежкотоварен кораб Starship, който ще осигури възможности за кацане на Луната, каквито SLS няма.

Хъбард си спомни дискусиите от 2016 г.:

„Това се случи когато SpaceX наистина се движеше напред, набираше скорост и започна да говори за Starship. Но някои от нас казаха: „Наистина ли искаме да оставим гарантирания достъп до космоса... на капризите на един нестабилен милиардер?“ Предвидихме докъде могат да стигнат нещата.“

Мъск основава SpaceX през 2002 г. с визия да направи космическите пътувания по-достъпни и по-евтини. В крайна сметка фокусът му е върху колонизацията на Марс, въпреки че нито хардуерът, нито ноу-хауто съществуват все още, за да подкрепят амбицията му.

НАСА иска първо да използва Луната за тестване на технологии за кацане, повърхностна инфраструктура като енергийни системи и местообитания под налягане, превозни средства и инструменти, системи за животоподдържане и стратегии за радиационна защита.

Преди човечеството да може да погледне към бъдещето на Марс, то трябва да погледне и към миналото си. Научната общност смята роботизираното изследване за необходим предвестник на човешките пристигания, а връщането на проби от Марс се разглежда като една от най-значимите космически мисии на този век.

Науката обаче е понесла сериозни щети от администрацията на Тръмп досега. За НАСА съкращенията са потенциално драстични. Бюджетното предложение на Белия дом за 2026 г. намалява общия бюджета на НАСА от 24,8 милиарда долара на 18,8 милиарда долара - спад с 24%. По-голямата част от загубите са в бюджета за наука на агенцията, който ще бъде намален почти наполовина до 3,9 милиарда долара.

„Mars Sample Return“, съвместна роботизирана програма на НАСА и Европейската космическа агенция, е сред многобройните престижни мисии, които може да бъдат напълно загубени, ако Конгресът одобри съкращенията. Тя има за цел да достави марсиански скални, почвени и атмосферни проби на Земята за високопрецизен лабораторен анализ - нещо, което не е възможно на място.

Анализът би помогнал да се отговори дали червената планета някога е имала живот и дали би могла да поддържа човешко обитаване в бъдеще.

„Връщането на тези проби има много голям шанс да ни покаже „пръстовите отпечатъци“ на много ранен живот на Марс“, каза Хъбард. „Това е фундаментално, това е фундаментално.“

Кейси Драйер, ръководител на космическата политика в Планетарното общество, заяви, че подходът на Белия дом се свежда до: „Ами, хората така или иначе ще отидат на Марс, така че не се нуждаем от това.“

„Но не става въпрос за събиране на каквито и да е стари скали на Марс“, добави той. „Имаме тази много целенасочена колекция, за да отговорим на фундаменталните, големи въпроси за формирането на Слънчевата система, живота и историята на Марс. Тези безразсъдни и драконовски съкращения, предложени за науката на НАСА, биха обърнали ангажимента на САЩ да гледат нагоре и навън и да търсят нови неща... вместо да се обърнат навътре и едновременно с това да отстъпят капацитет и открития на Китай.“