Ако НАСА беше взривила толкова ракети, колкото SpaceX, щяха да прекратят проекта

SpaceX е най-значимата космическа компания в света. тя постигна това благодарение на технологията за приземяване на ракетите Falcon. Но успехът ѝ се дължи най-вече на постоянните парични потоци от НАСА и Пентагона. Всъщност, в момента SpaceX разчита на милиарди долари от военни космически програми на САЩ. Според действащите договори към 2025 г., компанията ще извършва по-голямата част от космически изстрелвания за американската армия поне до 2036 г.

Но след последния провал на Starship — третия пореден — някои започват да се питат дали частните космически проекти са по-добри от ръководените от НАСА.

"Не взривявахме ли толкова често ракети последно преди повече от 50 години?" — пита редакторката във The Verge Сара Джонг в социалните мрежи. "И не казвахме ли тогава, че изстрелването е провал, ако ракетата се разпадне, вместо да го наричаме "частичен успех"?" — добави тя, визирайки настояването на Мъск, че последната експлозия, както обикновено, представлява "голям напредък".

"Разбирам концепцията за "икономия чрез аутсорсване към по-гъвкавия частен сектор" и "орязването на НАСА", но въпреки това", разсъждава Джонг, "ракетите продължават да избухват. Преди не избухваха, нали?"

НАСА и SpaceX не функционират по един и същ начин. Частната компания е много по-независима и може да си позволи по-висок риск - стига той да не застрашава финансово компанията. И все пак, има обективни разлики в начина, по който двете организации преследват целите си, особено след като правителството на САЩ продължава да финансира и двете.

"НАСА нямаше право да се проваля по начина, по който се проваля SpaceX", отбелязва изследователят по технологична политика от Чикагския университет Учена Андрю Офорджебе.

Макар че провалите често съпътстват иновациите в космическите технологии, със сигурност може да се каже, че SpaceX не би издържала на огромния политически натиск, под който НАСА беше поставена по време на Студената война.

Въпреки общото схващане, че обществото подкрепяло космическите програми през 60-те, проучванията тогава показват, че 45-60% от американците са били "за" намаляване на бюджета на НАСА. Вашингтон не винаги е следвал общественото мнение, но НАСА е била подложена на сериозен финансов контрол — дори докато пращала хора на Луната.

Любопитно, но дори и съветската мегаракета Н-1 е прекратена след 4 неуспешни изстрелвания, а вече построените бройки са нарязани. НАСА не се страхува да премахва почти завършени концепции, ако се прецени, че те са твърде скъпи. Пример за това е програмата "Съзвездие" (Constellation).

SpaceX не е подложена на подобен надзор от Пентагона, въпреки че става все по-ключова за отбранителните агенции на САЩ.

Компанията на Илон Мъск изразходва около 1,5 милиарда долара годишно само за програмата Starbase и Starship, според Wall Street Journal, цитиран от Dir.bg.

Макар че в момента SpaceX е печеливша, това се дължи почти изцяло на Starlink и Falcon 9. Бъдещето на компанията обаче зависи от Starship. Без работещ Starship, дългът ѝ от 1,6 милиарда долара ще продължи да расте — заедно с купищата отломки от неуспешни изстрелвания.

А когато това се случи, договорите с Пентагона вероятно ще гарантират, че SpaceX е "твърде голяма, за да бъде оставена да рухне" — чудесна новина за Мъск, лоша новина за американските данъкоплатци, и доста странен парадокс в една уж свободна пазарна система.