На спътник на Юпитер може да се зароди живот

Учени предложиха нов модел за разпределяне на кислорода в ледената обвивка на спътника на Юпитер – Европа. Според този модел кислородът, необходим за съществуването на живот, подобен на земния, може да попадне от повърхността в океана под леда за 1-2 млрд. години.

Това време може да е достатъчно за образуването под леда на живи същества, способни да използват кислорода. Статията на учените е публикувана в сп. Astrobiology, пише Lenta.ru.

Европа е шестият спътник на Юпитер и е един от най-големите спътници в Слънчевата система. Юпитерианската луна предизвиква интереса на учените, защото е едно от небесните тела, на които потенциално би могло да съществува живот.

Повърхността на Европа е покрита с лед с дебелина няколко километра, под който има океан с дълбочина около 160 км. За да могат да се развият форми на живот в океана, подобни на земните, във водата трябва да има разтворен кислород. Но този елемент не може да проникне през дебелата ледена преграда.

Учените предлагат механизъм, който обяснява как под леда може да попадне голямо количество O₂. Кислородът се образува на повърхността на Европа, когато поток от високоенергийни частици от Космоса бомбардира леда – така се образуват форми на кислорода, които са способни да встъпят в реакция с много вещества.

Предполага се, че съдържащите кислород съединения попадат в океана при разместването на ледената кора, което от своя страна е резултат на гравитационното влияние на Юпитер. По този начин парчета лед от повърхността, върху която се образува активен кислород, отиват към дълбините.

За да преодолее целия път през ледената кора, на кислорода ще са му необходими около 1-2 млрд. години. След като O₂ попадне във водата, неговата концентрация ще може да се сравни с концентрацията на кислород в земните океани за 12 млн. години.

Според учените разтвореният кислород трябва да е достатъчен за поддържане на живот на около 3 млн. метрични тона биомаса; всъщност живите същества на юпитерианската луна биха могли да достигнат до размерите на земните риби.

Забавянето с около 2 млрд. години трябва да даде на потенциалните обитатели на океана на Европа време да развият механизми, позволяващи им да използват кислорода като източник на енергия и да ги защитават от този агресивен елемент.

Смята се, че на Земята се е появил кислород с достатъчна концентрация 1 млрд. години след зараждането на живота.

Неотдавна астрофизик от Университета Пуерто Рико състави скала на потенциалната обитаемост на обектите от Слънчевата система. Европа заема второ място в него. На първо е спътникът на Сатурн – Енцелад.