Георги Радев: Пътешествието с музиката на Щраус е повече от концерт

Автор: Елица Пенова

Роден и израснал във Велико Търново, Георги Радев завършва висшето си образование в Икономическия университет – Варна, след което заминава за Виена, където се специализира в областта на ивент мениджмънта и проектния мениджмънт. Паралелно с обучението си създава компания, която организира културно-масови събития както в Австрия, така и в България.

След 2015 година се завръща трайно в България и започва да развива и другата си професионална страст – дигиталния маркетинг. В рамките на 15 години в сферата на събитийния мениджмънт организира множество концерти, турнета и фестивали – както на български изпълнители в чужбина, така и на световноизвестни артисти в България.

С опит в организацията на концерти, фестивали и представления на най-големите български сцени – от София и Варна до исторически локации като Царевец, Георги Радев успешно съчетава артистичната визия с прецизно менажиране на процесите – от договарянето с международни артисти и логистиката до комуникацията с медиите и публиката. Той е организатор на едни от най-мащабните музикални и сценични събития у нас. Името му стои зад турнетата на световноизвестни формации като „Виена Шьонбрун Оркестра“ – дворцовия оркестър, носител на австрийската традиция в класическата музика, и впечатляващия танцов спектакъл „Огънят на Анадола“, който представя богатството на анадолската култура чрез уникално съчетание от музика и хореография.
Въпреки многобройните професионални успехи, казват, че най-голямото му щастие и приоритет остава семейството.

Днес ще разговаряме с него за предизвикателствата в културния мениджмънт, за това какво стои зад едно впечатляващо турне и за бъдещите му проекти.

Как се роди идеята да доведете Johann Strauss Virtuosen Orchestra в България и защо сега?

Идеята се раждаше дълго – не беше моментно хрумване, а по-скоро тихо желание, което растеше с годините. Още от студентските ми години във Виена, когато изучавах ивент мениджмънт, носех в себе си усещането, че искам някой ден да донеса от тази културна атмосфера обратно в България – не като туристическа екзотика, а като нещо истинско, преживяно, красиво.

Йохан Щраус е символ – не само на Виена, но и на една култура, която съчетава изящество, дълбочина и празничност. Когато разбрах, че наближава 200-годишнината от неговото рождение, просто знаех, че моментът е дошъл. Не можех да го пропусна. Това не е просто концерт или поредно турне – това е жест към българската публика. Музикален подарък, както вие точно казвате. От мен – за страната, която обичам.

Как избрахте градовете и залите за турнето, има ли място, което ви вълнува лично?

Изборът на градовете беше внимателен – и стратегически, и емоционален. Искахме да обхванем различни региони, да стигнем до повече хора, но и да изберем локации, където атмосферата ще допълни музиката. Велико Търново беше едно от първите имена в списъка – Царевец не е просто сцена, а символ, историческо сърце. Там, където камъкът диша история, музиката звучи по-различно.

София също беше задължителна – Военната академия е скрито бижу в столицата. Място, което съчетава архитектурна красота, зеленина и културна тежест. Всеки град има своята роля, но тези две сцени ме вълнуват лично. Те са като две различни приказки с един и същ валсов ритъм.

Можете ли да споделите някакъв любопитен момент или анекдот от организацията досега?

Имаше момент, в който един от българските музиканти ми каза с усмивка: „Майка ми си купи билет на първия ред, но не ми каза до последния момент – искала да ме изненада.“ Този простичък жест ме разтопи. Защото зад голямата сцена, зад светлината, стоят човешки истории – майки, които се гордеят, деца, които сбъдват мечти. Имаше и един забавен момент – по време на репетиция в Австрия, един от виенските музиканти се опитваше да произнесе „Царевец“ и в крайна сметка го нарече „Царе-брецел“ – разсмяхме се всички, но той обеща, че ще го научи както трябва до концерта. (усмивка)

Какви бяха основните предизвикателства при организирането на това турне?

Най-голямото предизвикателство беше мащабът. Когато координираш шест концерта, в шест различни града, с музиканти от чужбина, с местни партньори, с пътувания, репетиции и техническа подготовка – всяка стъпка е критична. Времето е сгъстено, отговорността е огромна. Няма втора възможност. Но пък има огромно удовлетворение, когато всяко парченце от пъзела си дойде на мястото. Има моменти на напрежение, но и много щастие, когато видиш как публиката реагира, как сцената оживява, как светлината среща звука в идеалния миг.

Как се осъществи сътрудничеството с музикантите от оркестъра – и какво е тяхното впечатление от България?

Работата с музикантите беше изключително професионална и човешка. Johann Strauss Virtuosen са не само виртуози, те са и артисти с отношение, с уважение към всяка сцена, независимо къде е тя. А когато разбраха, че ще свирят в България – при това под открито небе, в толкова силни и символични места – подходиха с истински ентусиазъм. Особено българските музиканти от състава – за тях това е сбъдната мечта. Те ми казаха: "Да свирим Щраус в родината си, пред нашите близки – това е върхът на нашата лична и професионална история." А такова нещо се усеща от публиката – и я докосва дълбоко.

Какъв е мащабът на турнето – колко души са ангажирани, какъв е техническият екип?

Говорим за около 40 музиканти, пътуващи с оркестъра, плюс над 20 души в техническия и организационен екип, които се грижат за логистиката, сценичната реализация, сигурността и комфорта на всички участници. Във всеки град се включват и местни екипи, което прави цялостната организация още по-мащабна. Това е голям механизъм, в който всеки човек е от значение – от озвучителя до човека, който посреща публиката на входа. Само когато всички са в хармония – както в един оркестър – се получава вълшебството.

Какво означава това турне за вас лично?

Означава всичко. Това е лична мисия, сбъдната мечта, кулминация на дългогодишен труд и вяра. Но най-вече – означава възможност да дам нещо истинско на хората. Всяко турне е труд, но това – с Щраус, с Виена, с български музиканти, с открити сцени – това е лично. Това е моят начин да върна нещо обратно – към родината, към публиката, към изкуството. И когато стоя в публиката и виждам как очите блестят, как ръцете аплодират, как хората преживяват музиката – тогава знам, че си е заслужавало.

Какво искате хората да почувстват или запомнят след като излязат от концертната зала? 

Искам да отнесат със себе си усещането за красота. Не само в музиката, а в цялото преживяване – в атмосферата, в отношението, в енергията на вечерта. Искам да си кажат: "Ето, това беше специално. Това ме докосна." Може да е един валс, една усмивка, един спомен – но нека бъде истински. Когато културата се преживее лично, тя остава завинаги. И това е моята най-голяма цел.

Какво е посланието, което искате да предадете чрез музиката на Щраус?

Че красотата е жива. Че е тук – и че ни принадлежи. Музиката на Щраус не е елитарна – тя е достъпна, дори когато е изискана. Тя е за всички, които могат да почувстват. И чрез това турне искаме да кажем: нека не забравяме колко е важно да се вдъхновяваме. Да се оставим на ритъма, на емоцията, на споделеността. Защото когато хората слушат заедно, те се свързват. А културата е точно това – среща, близост, душевна цялост.

Смятате ли, че културни събития като това допринасят за духовното възраждане на обществото?

Абсолютно вярвам в това. Когато хората се срещнат с изкуството – на живо, непосредствено, в истинска среда – в тях се събужда нещо. Публиката не е пасивна. Тя участва. Музиката променя – не с лозунги, а с усещане, с преживяване. И именно в това виждам ролята на такива събития – да създават пространства, в които се раждат нови мисли, нови емоции, нова надежда. Културата е най-силното тихо оръжие за промяна.

Георги Радев с музиканти от Виена Шьонбрун оркестра

Какво следва след това турне? Можем ли да очакваме още подобни културни събития от Вас?

Със сигурност. Това е само началото. Виждам, че има публика, има интерес, има нужда от такива събития. И моята амбиция е това да не е единичен жест, а да стане традиция. Имам идеи, имам мечти – не само за още оркестри, но и за балет, камерна музика, международни спектакли, които да пътуват из страната. Работим по нови партньорства с формации от Германия, Франция, Италия и Австрия – и в близките месеци ще има много добри новини. За мен е важно не просто да доведа име, а да създам събитие с дълбочина, с концепция, с отношение. Това е формулата, на която ще държа и занапред.

След феноменалния успех на „Огънят на Анадола“, ще срещнем българската публика с нова турска танцова сензация, която идва в България за първи път. През месец ноември турнето на трупата ще премине през София, Пловдив, Варна, Шумен и Велико Търново. Под режисурата на Серхат Турак спектакълът „Танцът на епохите“ се ражда след шестгодишно проучване на историята на танца в Турция – културен кръстопът между Азия и Европа. Подготовката отнема 18 месеца, през които Турак прослушва над 400 артисти, за да подбере 140 танцьори – най-голямата професионална трупа в страната. На 4 ноември в България пристигат 40 от тях, за да представят традициите, фолклора и гордостта от своя произход в 30 впечатляващи танцови сцени.  

И за финал…

Вярвам, че културата не трябва да е привилегия, а достъпна радост. Искам да направим така, че класическата музика – и изкуството като цяло – да заеме своето естествено място в живота ни. Не като бягство, а като път към нещо по-смислено, по-човешко.