"Китайската цивилизация" - ключ към необятния Китай отвътре

Поклонение пред аобао. Снимка: Личен архив

1 / 10

Фундаменталният труд „Китайската цивилизация“ е плод на 30-годишните изследвания в областта на китайската култура, история и език на д-р Яна Шишкова, китаист, преподавател и преводач, обогатени с експертизата, консултациите и редакциите на изтъкнати китаисти като проф. Бора Беливанова, доц. д-р Искра Мандова, доц. д-р Антония Цанкова, Иво Димитров, Нели Нанова, Тодор Радев, д-р Христина Теодосиева, Цън Цон, Аксиния Колева. 

Тази книга е първият опит в българската китаистика за представяне на всички основни направления, които да представят панорама на същината на китайската цивилизация, светоусещане, политическа мисъл и място в световните процеси.

Д-р Яна Шишкова е дългогодишен преподавател по китайски език и култура, преводач, научен редактор и автор на блога "Всичко за Китай" и фейсбук групата "Любители на Китай", член на управителния съвет на Световната конфуцианска организация и заместник-председател на Асоциацията на китаистите на България. Четирикратен носител на наградата "Най-добър учител по китайски език на България" за постиженията на нейните ученици, които стават 2-ри и 3-ти в света и в Европа на най-престижното световно състезание "Китайски езиков мост за гимназисти". Носител на "Награда за особен принос към приятелството между България и Китай" (2004 г.), "Будител на община Слатина" (2021 г.) и др. Преводач на романа "Младост" на Цин Уъндзюн, на пътеводителите "Китай" и "Египет" на National Geographic и др.

Д-р Шишкова, вие обобщавате 30 години научна работа в 600 страници. Как се промени вашето собствено разбиране за Китай от първите ви стъпки в китаистиката до завършването на този фундаментален труд? 

Занимавам се с китайски език и култура от далечната 1995 г., когато Китай все още бе много бедна и изостанала страна. „Потъването“ ми в тази култура започна реално от 1998 г., когато спечелих едногодишна стипендия към Нанкинския университет и успях да обиколя половината страна. По онова време всичко бе доста по-автентично, що се касае до културните забележителности, но в по-късните времена бяха изградени уникални по рода си музеи, които сами по себе си са произведение на изкуството в полза на посетителите. Колкото повече пътища се строяха, толкова по-достъпни ставаха дестинациите във вътрешността на Китай. Ако през 1998 г. се наложи да минаваме на гърба на кон по планински пътечки прехода между провинция Съчуан и провинция Гансу, то 20 години по-късно до оазиса Дунхуан с изумителните скални будистки пещери Могао вече имаше редовна самолетна линия и бърз влак!

Този прогрес се отрази и на научните среди, доколкото бяха създадени гигантски масиви от интернет ресурси и библиотеки с оригинални текстове, статии на световноизвестни учени, доклади за най-новите археологически открития. Точно поради това всички опити до момента за описания на тази цивилизация, в повечето случаи отпреди 2008 г., когато се случи „отварянето“ на страната навън, са ограничени до капацитета на автора и неговите интереси, а историческата част предимно преразказва доста остарели източници. В това ново издание се отчитат всички главни последни находки, новите виждания и теории – например удивителното признание, че в създаването на Теракотената армия вероятно са участвали древногръцки скулптори. Също така, по същество изданието е съвместен труд на водещите български китаисти, доколкото книгата има девет консултанти и двама научни редактори. Именно заради нуждата от всеобхватност и добросъвестно представяне на материала пред българския читател.

През годините вие сте изградили общност от „Любители на Китай“. Какви празноти в познанието ни за Изтока забелязахте в разговорите с хората, които ви подтикнаха да систематизирате този огромен обем информация в една книга? Китай често присъства в новините, но рядко бива обясняван в дълбочина. Какво ви даде увереността, че точно сега е точният момент да предложите на публиката този фундаментален „ключ“ към разбирането на една толкова различна цивилизация?

Аз съм щастлив човек с късмет, доколкото още през първата година в Китай се срещнах с изумителни хора и попаднах в маса куриозни ситуации. Още съвсем младо момиче към края на следването ми в Нандзин си докарвах доход като свирех и пеех в едно заведение. Една вечер дойде мъжка компания, а след изпълнението ми един от тях ме заговори и запита какво ми е нужно и защо съм в този бар. Аз се стреснах и не желаех много да говоря, но от шегобийство все пак му казах, че ми предстои да се прибирам в България, а нося 80 килограма книги и ми трябва самолетен билет от Нанкин до Пекин. Човекът сериозно ме погледна, кимна и на следващия ден ми купи билет. Когато втрещена го запитах защо го прави, той отвърна: „За да запомниш Китай с добро“... От тогава нещо в мен се обърна и аз реших да представям у нас обикновените китайци с техните радости и тревоги, затова първо създадох блога „Всичко за Китай“, а после „Любители на Китай“ във Фейсбук. Моята мисия е да предам човешкото лице на тази страна, без утайка, но с едно особено уважение към техните постижения, от които много имаме да учим.

Книгата е плод на сътрудничество с много изтъкнати специалисти. Как успяхте да канализирате толкова много експертни мнения в единен, достъпен и хомогенен текст? 

Това е чудесен въпрос. Китаистите, поради факта, че при създаването на специалността през 90-те години на ХХ в. бяхме единици, сме добре организиран колектив и имаме обща комуникация чрез различни групи още от самото начало. Тези, които се изявяват в научната сфера, и досега са малко на брой, като всеки изследва своя област на познанието. Поради липсата на подобен всеобхватен труд съм щастлива, че всеки един, когото помолих за помощ, откликна и добросъвестно допринесе с проверката и обогатяването на съдържанието по всяка от 18-те глави, така че в крайна сметка да получим труд, полезен както за тепърва прхождащия любител на Изтока, така и за професора, който да ползва изданието като надежден справочник. В същото време, съдържанието се олекотява и разнообразява от десетки карета с куриозни случаи и любопитни детайли от китайската история и действителност.

Често гледаме на Китай или като на „Световната фабрика“, или като на „екзотична древна култура“. Как вашата книга е мост между тези два свята и защо не можем да разберем съвременния „Силициев дракон“, без да познаваме неолитните култури? 

Всъщност Китай, като най-древната непрекъсната цивилизация в човешката история, е изключително прагматичен и се опира на ясни, логични, приложими концепции в упрвлението и народни вярвания, част от които действително датират от времената на неолита. В книгата ще се запознаете с Култа към предците, който и до ден днешен влияе върху изборите на семействата и огромната нужда от мъжки наследник, също и с всички опити за различен тип държава – от феодализъм, през изграждането на първата бюрокрация, през опита на узурпатора Уан Ман да създаде идеалната конфуцианска държава и до каква катастрофа води това страната. По-късно се развива прослойката на учената бюрокрация, която взема решения с общ консенсус през династия Северна Сун (960-1127), а когато през XII век Китай бива откъснат от сухопътните си търговски пътища от нахлулите северни племена, вместо да се отдаде на самобичуване започва развитието на морската търговия.

Ще проследите падението и възстановяването на държавата след Века на унижението след Опиумните войни от средата на XIX в. и чак досега, когато решенията на Дън Сяопин до Си Дзинпин изведоха Китай за пореден път в неговата история до първа икономическа сила на света. Разказът е изключително увлекателен, доколкото от страниците се виждат всички грешки и изводи, които те са си направили, за да стигнат до едно съвършено по замисъл управление. Разбира се, човешкият фактор винаги е способен да унищожи и най-добрите намерения, но те се борят в ситуация на огромни предизвикателства.

Да не забравяме, че Китай не е хомогенна страна. От една страна етническите китайци хан се делят на северни и южни, имайки различни традиции и говорейки различни диалекти, които реално са съвсем различни езици. В същото време, има и още 55 малцинства – всяко от които със свои традиции, бит, култура, дори религия (десет от малцинствата например са мюсюлмани). В тази ситуация главната цел на правителството е да задържи страната да не се разпадне на различни субекти, което нееднократно се е случвало в нейната история, а също – да зададе единна идеологическа цел, условия на развитие и просперитет на обществото.

Невероятно впечатляващо е как за 20 години те постигнаха изличаване на бедността за цели 800 милиона китайци! Независимо какво е отношението ви към китайския модел, фактът е, че това, което виждаме като развитие е просто безпрецедентно, имайки предвид откъде започнаха, а именно – от ужасяващите времена на тотален разпад по време на Културната революция (1966-1976), когато интелектуалците бяха обявявани за врагове, изпращани в трудово-възпитателни лагери, дори убивани. Днес е точно обратното – за учителско място се борят по хиляда души, а това е най-добре платената бюджетна професия. И резултатите не закъсняха – всички виждаме успехите на Китай в технологиите, инженерните проекти, космическата му програма.

Вие разкривате детайли като „игрите с надпиване“ и „правилата за подаряване“. Коя е най-честата грешка, която българите (или западняците) допускаме при среща с китайската култура, без дори да го осъзнаваме?

Извън етикета, който смятам, че е нужно да изучаваме в детайл за всяка една велика цивилизация, грешката на западния подход спрямо източния се състои в налагането на аз-а над колектива. В Китай не е прието да се хвалиш сам, да парадираш с каквото и да било. Напротив, колкото си по-скромен, колкото повече гледаш да похвалиш и отличиш работата на всички останали, толкова по-приятен събеседник си. В същото време, при бизнес преговори китайската специфика също ни изумява. Ако при нас всички детайли се обговарят предварително, а договорът е ненарушим след подписване, при тях изненадите започват след подписването и могат да достигат до куриози и абсурди, защото те ще търсят изгодната за тях позиция извън установените тук норми. Китаецът не чува думата „не“. Той не се спира пред бюрократични спирки, а отказът за него означава само, че трябва да се постарае повече и да открие други врати, за да получи своето. Това не е наглост, а начин на мислене. Твърде жизнеутвърждаващ, който води до много по-качествен живот, така че да не се позволява околните да те мачкат. Това е и най-големият урок, който съм получила от тях. Откакто се научих да не чувам „не“, се научих и да постигам целите си по съвършено различен начин.

Вие сте многократно награждаван учител. Как успявате да запалите българските ученици по един толкова труден език и виждате ли в техните очи промяна в начина, по който младото поколение българи възприема Изтока?

Българските деца са изключително умни и любопитни. На два пъти създавам от нулата китайска паралелка – веднъж в 18.СУ в София, вторият път – в 138. СУЗИЕ. За 25 години докарах с екипа ми (специални благодарности на г-жа Лъчезара Пръвчева!) четири световни места и европейски титли. В същото време, имаме и други колеги, които са постигнали подобни високи резултати, което говори за това, че в България сме създали една от най-силните китаистични школи в света. В това отношение безценни са езиковите паралелки. С 18-20 часа седмично език и култура в осми клас ние успяваме да създадем пълно потапяне в дадена култура, независимо езика, за учениците. Да създадем усет и вкус, обич и интерес, който продължава за една голяма част от тях през целия живот.

Най-добрите от тях се явяват на въпросното състезание, чиито два последни тура се излъчват по националнаа китайска телевизия и са трамплин за децата да станат моментално супер звезди в китайското медийно пространство, както и да получат чудесни стипендии. Самата ни методика е съчетание между силната теоретична руска школа и не по-малко силната наша практическа школа. Не случайно именно при нас се разви цяла нова методика сугестопедията на д-р Лозанов, както и сендовския метод на мултидисциплинарен подход, който днес влиза в програмните документи на ЕС като нови подходи, а у нас бе забравен и изтласкан от училищата по страната. Това е твърде тъжно, защото осакатява и подценява целия ни натрупан опит на поколения учители по чужди езици и други дисциплини, поставяйки щенията на чиновниците в МОН над опита на водещите учители.

За доброто на българските деца е важно заложената в ЗПУО свобода на избор за отделните училища да бъде гарантирана, а не обръщана на 180 градуса от нормативната уредба в МОН. Ние никога не сме били по-задушавани и по-несвободни при избора на методи на преподаване от сега. Това е тъжно и се надявам заедно с родителите да променим ситуацията към нормализиране и едно ново уважение на учителския труд. Защото който не уважава и не цени учителите си поставя обучението на детето си под един много голям въпрос.

Казвате, че изданието е подходящо и за професионалисти, и за пътешественици. Как успяхте да балансирате между строго научния език и увлекателния стил, който също ви е близък?

Книгата е за всички, които изпитват нуждата да добавят към европоцентричното си образование нов поглед към света. Това буквално ще е равносилно към лявата ви ръка да израсне и дясна, така че да имате един среден път на баланс и хармония буквално във всяко едно решение в живота си. Книгата е един пъзел, който се нарежда страница след страница. Както казах, китайците са изключително прагматични, точни и ясни във всичките си подходи, независимо дали става въпрос за история, философия, държавно управление, социум, дори астрология и практиката фъншуей в архитектурата. Дори суеверията им и числовите комбинации могат да ни научат на техния мироглид и в тях ще има хармония и логика, която може да се приложи и у нас. Това е и пичината да можем да си позволим да предадем дълбоката наука на ясен и интересен език, разнообразяван с множество куриози и случки в каретата.

Затова четете по много, четете с наслада. Започнете от най-интересните за вас глави – култура на хранене и пиене, архитектура, традиционна наука, бит и обичаи, празничен календар и др., за да се подготвите и за главите, свързани с древността и съвремеността, с удивителните и особени проблеми, които доведе политиката за едно дете, която оформя и облика на съвременен Китай, историческите процеси, които нямат аналог и ни карат да цъкаме от удивление с език.

Пожелавам на всички читатели успех в това вълнуващо приключение, каквото е „Китайската цивилизация“!