Теди Москов с признание: Претърпях катастрофа, бях парализиран след 45 дни в кома

Един от най-обичаните български режисьори - Теди Москов - е сред хората, които рядко дават интервюта. Историята му обаче е силна, разтърсваща и по особен начин вдъхновяваща. Тя е разказ за вярата, за хумора и за оцеляването – в буквален и духовен смисъл. Част от този разказ откриваме в биографичната му книга "Някои могат, други не", написана от Димитър Стайков, както и в негови лични споделяния.

"Христос воскресе. Воистину воскресе, защото някои казват "воистина". Той е в името на истината възкръснал, за да бъде истина", казва Москов - думи, които очертават дълбоката му връзка с вярата. На въпроса дали вярва в Господ, той отговаря: "Вярвам в силата, която ни държи, която ни е предизвикала и по някакъв начин ни напътства. В Христос вярвам."

Един от най-драматичните моменти в живота му е тежък инцидент в Германия. "Мен ме блъсна кола на Никулден и се събудих напълно парализиран след 45 дни кома", разказва той. Споменът за случилото се е почти изтрит, но думите на лекарите остават: "Господ го е спасил. Не ние."

Самият Москов свързва това събитие и с вярата на своето семейство: "Баба ми имаше иконка на Св. Николай Чудотворец и цял живот се молеше".

След комата той остава същият човек, но преминава през тежки психически състояния: "Нямах страх, че ще остана парализиран, но имах страхова психоза… не смеех сам да оставам." И въпреки това, хуморът – неговият отличителен белег – не го напуска: "Шегувах се… не знам, то е по-силно от мен."

Хуморът за него не е просто средство за забавление, а начин на оцеляване. "Зависи какъв вид хумор… има сто вида хумор. Има автоирония, има злобен хумор… Мене ме е спасявал", казва режисьорът. Но признава, че понякога именно той го е поставял в трудни ситуации: "Е, разбира се."

Още през 1988 г. той пише пиеса с остра алегория за обществото: "За един народ, който всичките му грозоти и ужасяващи постъпки се възприемат като величествени и красиви." В нея звучи и една от характерните му метафори: "Тези, които не могат да четат и пишат, стават метачи. Метачите, както метат, превръщат метенето в метеж."

Творческият му път е неразривно свързан с театъра и телевизията. Създаването на "Улицата" и театър "Ла Страда" бележи цяла епоха в българската култура. "Няма творчество, което да не е импровизация… това не е просто импровизация, това е създаване на нова реалност", казва той за своя метод на работа.

Москов прави и важен коментар за свободата и сатирата: "Преди, когато беше антивластта, не можеше да е поръчково. Беше отвътре. Беше невъзможност да мълчиш повече. Сега, когато е свободно, не знаеш дали не е поръчково".

Животът му е белязан и от семейна история, свързана с репресии по време на комунистическия режим. "Дядо ми го арестуват… после получават картичка от Белене. Майка ми я обявяват за класов враг…" – спомени, които също оформят неговия мироглед и чувствителност към несправедливостта.

 "Мен ме е спасявал", казва той за хумора.