178 възрастни хора от Крит показват пътя към добра старост

Скорошно проучване на Университета в Тесалия и сътрудничещи си академични институции показва рязък спад във всички фактори, водещи до здравословно стареене след 80-годишна възраст. Проучването хвърля светлина върху качеството на старостта сред гърците и доказва, че тя е свързана не само със здравословни проблеми, но и с други фактори.

Изследването, озаглавено "Прогнозиране на успешното стареене (…) – напречно проучване", беше публикувано на 30 април 2026 г. в научното списание Journal of Multidisciplinary Healthcare, представяйки резултатите от наблюдението на 178 възрастни хора, живеещи в Крит. Целта на изследователите беше да проучат дали уязвимостта/крехкостта, когнитивните функции и благосъстоянието могат да предскажат нивото на така нареченото успешно стареене при възрастните хора.

Заключението на изследването е, че възрастните хора на 80 и повече години в Гърция имат много по-големи трудности при поддържането на добро качество на стареене в сравнение с възрастовата група 65-79 години. Според измеримите резултати, индексът на успешно стареене за хора на възраст от 65 до 79 години е средно 61,05, но след 80-годишна възраст този процент спада драстично до 24,26.

Интервенция от 55-годишните

Когато водещият автор на изследването и професор по домашни грижи в катедрата по медицински сестри на Университета в Тесалия, Христос Клейсиарис, е помолен да коментира пред Kathimerini защо нивото на здравословно стареене се влошава толкова рязко при хората над 80 години, той обяснява, че това откритие може да се очаква поради нарастващата възраст. Съществува обаче възможност за забавяне на тази ситуация чрез специфични интервенции и по този начин за поддържане на добра старост.

"По същество това влошаване на образа на човек след 80-годишна възраст ни позволява да разберем интерпретативно, че на ниво превенция, интервенциите за насърчаване на здравето, както и здравните политики, трябва да са насочени към възрастовата група 55-65 години, т.е. към потенциално възрастните хора", посочва изследователят.

Той идентифицира превантивни и самогрижовни интервенции, като физическа активност, позитивно мислене, осигуряване на "цел в живота" за възрастните хора, социална подкрепа и участие в социални действия.

"Всичко това трябва да започне преди 65-годишна възраст, за да се постигне здравословно остаряване и, като по този начин, дълголетие", подчертава той.

Щастлива старост за... женените

Други интересни резултати от изследването са, че физическото натоварване изглежда влияе върху качеството на стареенето повече от всеки друг фактор, докато възрастните хора с по-високо благополучие и психологическо благополучие показват значително по-добро стареене.

Образователното ниво също е силно свързано с по-доброто стареене, тъй като е установено, че хората, завършили средно образование, имат успешен индекс на стареене от 66,16, докато за тези, които са завършили начално образование, индексът достига 34,62. Очакван резултат е, че когнитивният спад драстично влияе върху качеството на стареенето, тъй като хората с нормална когнитивна функция са имали индекс на успешно стареене от 83,58, докато хората с тежък функционален спад само 17,04.

Едно откритие, което порази изследователската общност, беше, че успешното стареене е значително по-високо при женените лица в сравнение с неженените.

"Интерпретативно бихме могли да кажем, че на ниво грижа за себе си, "дружеството", участието в социални дейности и избягването на "самота" биха могли значително да подобрят постигането на целта за успешно стареене", отбелязва водещият автор на изследването.

Ниските доходи са трън

На въпроса дали има йерархия от фактори, които най-много натоварват възрастното население в Гърция, професорът отговаря, че икономическите фактори, макар и да не са изследвани, трябва да се вземат сериозно, както и последиците от пандемията.

"Разгледахме специфични фактори като уязвимост, когнитивни нарушения, благополучие и демографски характеристики, но не се позовахме на високите нива на самота и социална изолация, които възрастните хора изпитват днес. Нито на ефектите от многогодишната икономическа криза, както и на ефектите от пандемията (COVID-19). Доходите на възрастните хора са значително засегнати, както и психологическата устойчивост, която е била тествана на много нива", подчертава той.

Много или качествени години?

Професорът смята, че в Гърция общественият дебат за стареенето продължава да се фокусира главно върху дълголетието, без същия акцент върху качеството на тези години. Както отбелязва той, за разлика от европейските инициативи за активно и здравословно стареене, в нашата страна често няма цялостна стратегия, която да го разглежда като сложен социален, психологически и функционален процес.

Позовавайки се на европейските инициативи за управление на стареенето, като например програмата "Европейско иновационно партньорство за активно и здравословно стареене (AHA)", г-н Клейсиарис обяснява, че целта в Европа е не само да се удължи животът, но и да се поддържа здравето, автономността и качеството на живот на възрастните хора.

"По-дългият живот не означава непременно по-добър живот. Целта е да добавим живот към годините, а не само години към живота ни. Но как ще се постигне това?"

Преходът към холистични интервенции за възрастните хора е еднопосочна улица, според експертите. Една от интервенциите, препоръчани от професора, се отнася до холистичната оценка на възрастните хора по отношение на техния функционален капацитет, психологически и други параметри от здравните специалисти. Освен това държавата трябва да подкрепя развитието на общностни действия от интердисциплинарни екипи и използването на интелигентни технологии, които могат да помогнат на възрастните хора да запазят своята автономност за повече години.

В крайна сметка, големият залог за следващите десетилетия ще бъде не само увеличаването на продължителността на живота, но и дали хората ще могат да остареят с достойнство, функционалност и значително качество на живот.