От: Елена Пенева
elena.peneva@dnes.bg
Появата на Gravity Co преди 7 години беше едно от най-важните събития в българската музика.
Доказателствата са нееднозначни – двата албума на първата българска група, излъчена в World Chart Express по MTV, спечелиха всички възможни музикални награди у нас, а Gravity - всички възможни фенове.
През 2008-а те смениха вокала си с нов, направиха национално турне, станаха група на десетилетието и бяха откриващи хедлайнери на Spirit of Burgas и единствената българска група на фестивала, излъчена и по MTV, и по VH1.
Началото на 2009-а групата посрещна в приготовления за редица участия на престижни музикални фестивали - Eurosonic (Холандия) и френският TignesFest са само първите спирки по пътя им.
Генералната репетиция за тях се състоя в Social Club.
Какво се случи на нея и видео от събитието, виж тук!
А сега виж какво си говорихме с Gravity Co. малко преди началото на европейското им турне...
През последната година ви се случиха адски много неща, включително станахте група на десетилетието. Приближава и вашият 10-годишен юбилей - какво още искате да постигнете дотогава?
Петър Съмналиев: Не бихме имали нищо против да станем милионери. Също – да имаме колкото се може повече концерти навън и тук. Няма други големи кавъри.
Kакво ще се променя в Gravity Co оттук нататък?
Петър Съмналиев: Много неща – постоянно експериментираме със себе си и с музиката, която правим. Така че конкретно самите ние не можем да си отговорим – защото обичаме да се изненадваме в процеса на работа.
Как протича той? Колко често репетирате, как правите песни?
Петър Съмналиев: Всеки от нас е правил музика в почти целия си съзнателен живот, поради което нямаме обща формула. Просто се събираме и свирим. В момента репетираме всеки ден, защото ни предстои много важно събитие.
Николай Бакалов: На 15 януари идва нашето участие на Eurosonic в Холандия – престижен форум за всякаква модерна музика. Много е важно как ще се представим там, защото ще има много мениджъри, агенти и продуценти. Трудно е да доведеш хората, които искаш да те чуят в клуба, в който свириш.
И това ще се случи в Холандия, благодарение на новата ни PR-ка Ники Райт от Лондон. Тя много ни харесва и абсолютно вярва в нашата музика. Имаме подписан договор с нея и проект, а съвсем скоро ще пуснем новия ни сингъл Faded.
Веднага след Холандия продължавяме във Френските Алпи на един много екстравагантен фестивал, след което имаме още няколко участия в Европа.
Петър Съмналиев: Все пак след Грьонинген отиваме в Амстердам, така че не се знае дали ще стигнем до Френските Алпи...
Ники, преаранжирали сте голяма част от стария репертоар и в момента звучи адски различно, за да пасне на твоето пеене. Въпреки това харесва ли ти да пееш песните на Явор, или се чувстваш по-удобно в чисто новите, написани специално за теб?
Николай Бакалов: Аз винаги съм казвал, че бях фен на групата много преди Явор да я напусне и страшно много харесвам как той е изпял песните. Чувствам се еднакво удобно и в неговите парчета, и в своите.
Петър Съмналиев: Ти си слушал негови песни? Много интересно, защото аз не съм...
Николай Бакалов: Окей де, песните, които той е пял...
Има ли нещо, което те стресира в началото на процеса, изобщо – как се случиха нещата с влизането в бандата?
Николай Бакалов: За кастинга трябваше да науча 3 песни, а аз се явих и изпях десет.
Петър Съмналиев: Много лошо, но пък ни беше много забавно, ха-ха.
Напоследък доста рядко имате концерти у нас - защо?
Георги Станев: Напоследък доста ги тормозя и последните месеци прекарваме времето си предимно в работа в студиото. Имаме много нови идеи, които могат да станат реалност само по този начин – с експериментиране.
Фестивалът в Холандия е един шоукейс, на който присъства цялата индустрия, която има отношение към представянето на музиката на живо – групи, диджеи и изпълнители.
Оттам са тръгнали много известни банди – става дума за най-големия клубен фестивал в Европа.
Да попаднеш там, е голям успех, тъй като всяка година над 2500 групи се борят да свирят. С нас се случи, защото спечелихме един конкурс на програма Хоризонт, но това далеч не беше краят – от самия фестивал ни одобриха и едва тогава спечелихме това супер ценно участие.
Много съм щастлив, че точно сега ни се случи това – в точното време, с новия човек и пълни с енергия. Подготвяме това шоу от доста време – музиката, звукът, презентацията и всичко.
Какво ще бъде шоуто ви там?
Стефан Попов: Всичко ще е различно – текстове, аранжименти, вече имаме нов текстописец - Борис Чеширков. Новото ни звучене на мен лично много повече ми харесва, а освен това е динамично и по-актуално.
В едно от последните ви интервюта изглеждахте много обидени на музикалната журналистика. При условие че сте едни от любимците й какво не направи тя за вас?
Петър Съмналиев: Не, ние не сме обидени, ние сме учудени от беглия поглед на хора, които претендират да имат познания в материята – нищо повече.
Например на миналите награди на ММ спечелихме 4 награди, а някои медии изобщо не отразиха, че сме били там. Друг пример, който винаги давам, е един концерт на Джипси Кингс, който не се състоя, но на следващия ден в известен всекидневник пишеше за тълпите почитатели в залата и страхотния концерт...
В България много рядко се пишат материали след концертите, както и авторски критики на албумите. Има ли нужда българската музика от западния тип музикална журналистика, при която, ако някое от големите имена напише, че новият албум на еди-кой си е суперслаб или че концертът е бил ужасен, въпросният изпълнител е дотам. Можем ли тук да издържим този унищожителен понякога анализ?
Стефан Попов: Да, там наистина се слуша какво се говори в медиите, но хората се борят дори да излезе такава критика.
Петър Съмналиев: Страшно е, но на Запад самият факт, че някой е написал за теб толкова силна критика, дори негативна, означава, че ти правиш и значиш нещо. Всички се борят да напишат за тях поне едно изречение.
Стефан Попов: А тук всеки може да се добере до медия, дори да е полуидиот от Big Brothrer, който знае 1/3 от азбуката и не може да каже две свързани изречения.
Георги Станев: Хубавото е, че вече има много любопитни чуждестранни журналисти и има интерес към групата отвън.
Дори през февруари в България ще дойде журналист от списание Artrocker Magazine специално за да напише статия за Gravity. Co. Той ще направи интервю с групата, ще поживее два-три дни с тях, ще навлезе в работната атмосфера в студиото, ще обиколи някои заведения и така...
Очевидно усилията ви в момента са насочени предимно навън, а има ли нещо, което все още не сте постигнали у нас?
Петър Съмналиев: Сега може да прозвучи глупаво, но искаме да разширим дейността си – музиката ни да достига до максимално голям брой хора, които имат нужда от това. У нас наистина сме постигнали всичко, което можем.
Какво ви вдъхновява напоследък?
Николай Бакалов: Много различни групи – всички например много харесваме Nine Inch Nails.
Стефан Попов: Има много различни неща, които ни вдъхновяват, въпреки че са доста различни от нас самите – аз слушам много Slipknot, които са брутални примерно.
Петър Съмналиев: Има много привидно различни от нас групи, с които обаче откриваме нещо общо. Скоро имаше едно интервю на Вим Вендерс с любимия му японски режисьор, когото той пита “Крадете ли?”, и той каза “О, да – постоянно. Вчера гледах новия филм на еди-кой-си и нямаше как да не открадна зеленото”.
В Shine a light има запис на интервю с младите Rolling Stones, в което ги питат: "Вие вече сте група, която е на цели 2 години, мислехте ли, че ще издържите толкова дълго?", което звучи доста забавно от днешна гледна точка.
Вие преди няколко години мислехте ли, че Gravity ще се задържи толкова?
Петър Съмналиев: О, да, аз никога не съм имал съмнения за това.
Стефан Попов: Ако трябва дори с адвокати! Нали преди да почине Фреди Меркюри с Queen са били заедно чрез адвокатите си...
Какво си пожелавате за 2009-та?
Николай Бакалов: Да подпишем договор със западна звукозаписна компания, която да работи добре за нас.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.